Какво се научи да си спестяваш през последните години?

Времето, което преди прекарвах в безсмислено висене, дърдорене и правене на впечатление. Всеки миг ми е важен и си е мой, пазя си го за наложителности и мои моменти на щастие. Пестя си нервите. Пари така и няма да ми се случи да спестя, но се справям добре и така.

Има ли тактика за оправяне на настроението ти, която Стефан владее до съвършенство?

Да. При тежка форма – оставяне насаме. При средна форма – вкусна храна, топла напитка или чаша вино, мълчание и някоя нежна дума. При лека форма – просто да ми направи физиономия… и прихвам.

Валс, танго или рокендрол е семейният ви танц?

Прибави към всичко това ръченица, менует, джаз и малко психеделично куфеене на нещо, което не прилича на музика. Важното е, че сме в ритъм.

Много откровена в книгите си, в „Балканска рапсодия“ не спестяваш нищо – нито един шамар, прегръдка или усмивка на баща си Хиндо (актьорът Хиндо Касимов), нито една цигара на майка си Сета. Как се справяш с отрицателните коментари на това разголване? Вероятно има много, съдейки по понякога жлъчните коментари на стената ти във ФБ.

Не ги чета. Когато попадна на нещо и реша да отговоря, после винаги съжалявам. Човешката лошотия иска да се разлее, на нея винаги ѝ е тясно. И като ѝ отвориш вратата с отговор, тя нахално влиза там още по-дръзка. Хората могат да бъдат много жестоки. Когато пиша книга, аз решавам какво да има в нея. То може да не се хареса, но никой не може да съди автора за това, което е решил да сподели. Няма правилно и неправилно в личното творчество. Не флиртувам с публиката си. Историята е разказана. Автентично, честно и с разрязано на две сърце. Така става, иначе си пишем лексикони и разкази за следобедни кафенца.

блиц
Стефан Моасе: Ти отново!

Какво е името на любовта, ако беше песен?

Определено „Добре дошли в джунглата“ на Guns’n’ Roses.

Липсва ли ти добрата стара Европа, когато прекарваш по-голяма част от времето в България?

Обичам България, а и тя е част от Европа, нали? Но, да, ми липсват определено някои неща като добронамерено поведение, усмивки, приятелски жестове. Да речем, една усмивка би променила много „добро утро“ и „как си“. Известният френски писател Жан Кокто е казал: „Французите са като гневни италианци“, а към това бих добавил, че „българите са като гневни французи“.  България има много позитиви, разбира се, но по някакъв начин сякаш остана блокирана в едно постоянно състояние на тотална липса на визия какво иска да ѝ се случи в бъдеще. Да живееш в настоящето, без да познаваш добре миналото си, и постоянно да поставяш под съмнение и въпрос бъдещето – не е ли трудно от тази позиция да се преместиш напред?! А когато ме питаш за старата, класическа Европа, си мисля, че тя вече не съществува. В настоящия момент имаме хора, които не искат да бъдат модерни и отказват да се припознаят в европейските ценности. Погледни на Изток и ще разбереш за какво говоря.

Ако трябва да сравниш любовта ви с Мария с книга или филм, какъв ще бъде твоят избор?

„Пяната на дните“ на Борис Виан, „Мистър и мисис Смит“ или „Когато Хари срещна Сали“.

Когато Мария се събуди, ти сервираш закуска, целувка или?

Просто казвам: „Ти отново“!