Казваш, че експедициите са доста скъпи. Колко?

Само полетът от последното по-голямо населено място до острова е 6000 долара, а преди това имаш полет от Шотландия до Канада, вътрешни полети в Канада...

Тоест вероятно около 8000 долара е само пътят.

Нещо такова. Отделно – храна, екипировка, защото не можеш да отидеш при онези условия с какво да е яке например. Трябва ти и спален чувал, който да издържа на по-ниски температури, и други подобни неща.

Колко ниски температури? На една от снимките те видях по къс ръкав.

Ние ходим там през лятото, така че не е точно това, което хората си представят. Когато сме по къс ръкав, значи температурите са достигнали 10-15 градуса. Това са летните температури там. Иначе най-ниската темепература, на която съм била, беше минус 57 градуса. Отново в Северна Канада. Тогава миглите ти просто замръзват.

Значи вие самите си финансирате експедициите?

Хората може би не знаят, че много голяма част от живота на един учен е кандидатстване за научни средства, писане на проекти и т.н. Аз като докторант получвах стипендия, която обаче ми покриваше само разходите за живеене. В университета също има фондове, но те са за малки суми – например 400 паунда, пък на мен ми трябват 10 000. Така че независимо на коя степен от научната си кариера се намираш, винаги го има този момент с кандидатстването. Някои хора си мислеха, че на мен ми плащат, за да ходя на експедиции, не подозираха, че не само не ми плащат, но аз сама трябва да си намеря финансиране.

А с какво се занимаваш сега, докато си тук, в България?

Тази година започнах да работя по научен проект за биоразнообразието в изоставените български села. И конкретно – какво се случва, когато хората си отидат. По принцип по време на докторантурата повечето неща, с които се занимавах, бяха свързани с това как се отразява изсичането на горите и въобще какви са последствията върху климата от присъствието на хората. Сега ще изследвам точно обратното – какво се случва, когато хората ги няма. В много от селата, които проучвам, е имало хора стотици години наред и животните и растенията са си живеели заедно с тях. Има животни, които са приспособени да живеят близо до хората, не могат да оцелеят иначе, защото разчитат на човешкото присъствие, за да създават своите местообитания. И всъщност, когато селата се изоставят, това може да бъде заплаха за биоразнообразието. В момента все още не можем да кажем как точно стоят нещата, проучваме. Вече обиколих няколко от селата, които ще изучавам. Тоест невинаги отъствието на човека е благоприятно за една богата екосистема. Когато има хора, има и овощни, и цветни градини, а не само гъсти къпинаци и бръшляни, които „поглъщат“ всичко по пътя си.

Тоест човекът не е само зло.

Точно така. И моята цел е да разбера къде изоставените земи са полезни за биоразнообразието и защо, и къде са вредни и защо.

В кои части на България правиш тези проучвания?

В Пловдивска и Габровска област. Пловдивска, защото ми е близо и удобно, аз живея там, а Габровска – защото това е областта с най-много изоставени села в България.

Чувстваш ли се добре тук?

Всеки си има своите дилеми, аз също. Като цяло – да, но има неща, за които се чудя. Имам чувството, че все пак избрах по-трудния път. Можех да продължа да работя в Единбург, да съм в същата научна група, в която вече си бях създала среда. Докато сега започвам всичко отначало – нова тема, нови методи, запознавам се с български учени. Проектът ми е за две години. Чудя се какво ще правя, след като минат тези две години, къде да си търся постоянна научна работа, в кой университет, в кой край на света. Харесва ми в България, но научни възможности има повече по света.

Как се промени животът ти през тези почти три години, през които си тук?

Много се промени. Имам две котета – Методий и Чавдар, преди никога не съм си мислила, че ще имам котки. Имам голяма градина, правих ремонт на къщата. Занимавам се с много неща, свързани с дом, градина и подобряване на условията на живот тук. Имам по-малко пътувания, но сега вече започва да се възстановява ритъмът. Преди много преподавах, сега понякога преподавам онлайн. Но като цяло ми липсват взаимоотношенията с хората на живо. В началото ме попита без какво не може да оцелее човек на Кикиктарук... Тогава не отговорих, защото то е ясно – без храна, дрехи и т.н. Но всъщност верният отговор е, че и там, и тук, и навсякъде аз лично не мога да оцелея без човешко присъствие, без хората, без живото общуване.