Какво точно правихте на острова ти и научният екип, от който си била част през тези три години?

Изследваме биоразнообразието, правим научни експерименти, изследваме как климатичните промени се отразяват година след година на различните растения.

Имам си някакъв личен сантимент към върбите и видях в твоя блог, че сте правили много интересен експеримент именно с върби.

Върби растат и на север, едно от най-често срещаните растения на север, в тундрата, е точно върбата. Има видове върби, които са храсти, които могат да оцелеят при много, много ниски температури. Върбата по принцип е растение, което най-бързо отговаря на промените в климата. Това, което се наблюдава на север, е, че когато климатът става по-топъл, тези върби растат много по-буйно. Например там вече има върби, които са високи колкото човек. Докато преди, в един по-студен климат, тези върби са били много по-ниски. Нашият експеримент се състоеше в това, че взехме върби от различни места и ги засадихме в една градина. Направихме нещо като... „детска градина“, но за върби. Растенията носят различна генетична информация, но са засадени и ще се развиват при едни и същи условия. Така може да се проучи доколко са силни гените и доколко са важни природните условия. Така че ние градинарствахме, садихме върби.
Ето такива неща правим там.

Как минаваше един твой кикиктарукски ден?

Когато  сме на работа, на терен, цял ден събираме данни и изследваме различни неща, търсим различни растения, правим им определени измервания всяка година, за да проследим как се променят. По това време денят и нощта се размиват, понеже е винаги светло. Разделяме си домашните задължения, тъй като ние не само работим, но и живеем заедно. Всеки отговаря за нещо. Например единия ден правиш обяд, следващия – миеш чиниите, на третия правиш вечеря. Допреди да дойда аз, четвъртият ден бе определен за почивен. Аз обаче задрасках „почивка“ и написах „метене“.

Не те ли намразиха по този повод?

Имаше известна съпротива, но според мен си имаше и сериозна нужда от метене. Оттогава метенето си остана в графика и това е малка следа, която оставих в живота на групата. Иначе там навсякъде трябва да ходиш пеш. Солидна част от деня минава в опаковане на инструментите, съставяне и проверяване на списъците дали сме взели всичко необходимо, защото хич не е приятно да пристигнеш и да разбереш, че си забравил нещо и трябва да се връщаш. Движим се с едни огромни раници от по 30 килограма. Използваме и дронове. Правим различни видове поручвания – и от земята, и от въздуха.

Сутрин кога ставате? Кога започва този ваш ден, след като винаги е светло?

Различно е. Някои предпочитат рутината и всеки ден да започват работа по едно и също време, да имат конкретен график. На север времето е много непредсказуемо. Ти може да си решил, че ще започнеш работа в девет сутринта, но ако излезеш и отвън има буря или мъгла, няма как да започнеш. Така че по-скоро се съобразяваме с времето, с условията, а не със себе си. Аз обикновено работя до късно и затова и ставам по-късно. Имало е дни, в които се прибираме в 4 сутринта, спим два-три часа и ставаме и започваме отново, защото времето е хубаво и трябва да се използва. Това ни е приоритет, защото сме там за ограничен период. Много време и средства отиват, за да стигнем дотам, така че когато атмосферните условия позволяват, ден и нощ няма значение.

Опасно ли е?

По принцип всички преминаваме през няколко обучения за безопасност. Например една от причините да не работим, когато има гъста мъгла, е, че ако се появят бели мечки, няма да ги видим. Затова работим при добра видимост. Винаги сме поне двама, никога сами, минаваме курс за първа помощ на ниво експедиция. Спомням си, че дори шиехме едни фалшиви пилешки бутчета.

От снимките и постовете в блога ти разбрах, че си видяла бяла мечка.

Пет бели мечки съм видяла дори. Видях и гренландски китове. Бяха дошли цяла група в малкия залив до нашата база, тоест на сравнително плитко и бяха много близо до нас. Спомням си, че времето беше много лошо, имаше буря, но си струваше да се изтърпи. Беше магично да вървиш по крайбрежието и само на четири метра от теб да плуват гренландски китове.

Как се случи твоето сътрудничество с National Geographic?

Всяка година National Geographic обявява конкурс за млади изследователи и всеки може да изпрати свой проект. През 2019 г. търсих начин да финансирам участието си в третата си експедиция до Арктика, кандидатствах и ме одобриха. Много ми хареса това, че те не само ти помагат да създаваш научно съдържание, но и те окуражават да го споделяш. Затова и аз снимах, разказвах истории, направих специален блог. Преди по време на експедиция не отделях внимание на тези неща, а сега си спомних, че всъщност ми харесва да пиша и ненаучни текстове, художествени.