Повечето от нас вероятно са гледали романтичната комедия на Нора Ефрон „Джули и Джулия“, базирана на едноименната книга на блогъра Джули Пауъл и автобиографията на Джулия Чайлд, една от жените, завинаги белязали със стила си американската гастрономия. В ролята на кулинарния гуру на Щатите е неповторимата актриса Мерил Стрийп, която за участието си във филма печели наградата „Златен глобус“, номинирана е за „Оскар“ и за наградата на БАФТА.

През живота си Джулия Чайлд издава 20 кулинарни книги и води телевизионни предавания. Въвежда принципите на френската висша кулинария във всеки американски дом, съчетавайки чара и уменията си с елегантен „превод“ на сложните рецепти така, че да станат достъпни за всяка домакиня. Любимка е на три поколения, като доживява почти до 92-годишна възраст, преборвайки рак на гърдата.

Тя въодушевява с примера и харизмата си милиони американци да преосмислят навиците си и да разберат, че „удоволствията на масата и на живота са безкрайни“, като им пожелава „Toujours bon appétit!“ (от френски: винаги да имат добър апетит).
Родена е на 15 август 1912 г. в Пасадина, щата Калифорния, в семейство на заможни родители. Баща ѝ е възпитаник на Принстънския университет, майка ѝ е наследница на фабрика за производство на хартия, а дядо ѝ е бил вицегубернатор на Масачузетс.

От дете Джулия е много енергична, отдава се на различни спортове като тенис, голф и баскетбол, показвайки завидни двигателни умения и страст за победа. Тя продължава да спортува активно и докато посещава Смит Колидж, който завършва през 1934 г. със специалност история.

Като дете Джулия никога не се е занимавала с готвене, тъй като са имали  прислуга, която да се грижи за домакинството. Но опитва различни храни по време на семейните ваканции, като една от първите ѝ вкусови „находки“ е салатата „Цезар“. Пътувайки с родителите си до Тихуана, те се отбиват да обядват в ресторанта на Цезар Кардини, за да поръчат модната му салата „Цезар“. Чайлд си припомня кулинарното преживяване в интервю за в. „Ню Йорк Таймс“: „Родителите ми бяха толкова развълнувани, че опитваха тази известна салата, която беше много шик. Самият Цезар беше възрастен човек, който я приготвяше на място пред очите ни.“ Години по-късно, вече като известен кулинар, Джулия ще убеди дъщерята на Кардини, Роза, да сподели автентичната рецепта с нея.  

През годините на Втората световна война Джулия чувства като свой дълг да служи на родината си и да се запише в армията. За строева служба е прекалено висока – 188 сантиметра, затова постъпва в централата на OSS в Ню Йорк при Уилям Донован, наричан Дивия Бил. По онова време Управлението на стратегическите служби (OSS) е разузнавателна агенция на САЩ, създадена по подобие на британското МИ-6. Тази служба е трансформирана впоследствие от президента Хари Труман във вездесъщото ЦРУ.

Истината е, че ако години по-късно името ѝ не нашумява с кулинарните ѝ книги и телевизионните готварски предавания и досието ѝ не бива отворено през 2008 г., малцина биха научили за кариерата ѝ на „шпионин“. По онова време тя се занимава с разработването на репелент против акули, тъй като морските хищници са привлечени от дълбоководните бомби, блъскат се в тях и ги взривяват, нарушавайки минните заграждения, а също и нападат моряците, които ги поставят. Работата ѝ е толкова успешна, че и до днес се използва същата рецепта за обработване на костюмите на астронавтите, завръщащи се в земната орбита и приводняващи се в океана. Рецепта срещу нападение от акули? Кой би предположил, че кулинарната кариера на Джулия Чайлд ще започне по този начин?  

От отдела за морска спасителна екипировка на OSS младата жена преминава към сериозни отговорности и задгранично назначение – първоначално в Цейлон (днес Шри Ланка), а по-късно в Кунмин, Китай. Там тя среща бъдещия си съпруг Пол Чайлд, също служител на OSS, високообразован мъж с нежна и артистична душа.

След като войната приключва, Джулия и Пол Чайлд решават да отделят няколко месеца, „за да се опознаят в цивилни дрехи“. Пътуват заедно из страната, запознават семействата си. Сватбата им е на 1 септември 1946 г., като Джулия си спомня, че се е чувствала много щастлива, макар и с бинтована глава (денят преди церемонията тя претърпява лека автомобилна катастрофа). Макар и нараняването да се смята за недобра поличба, бракът им е изключително успешен. Нямат деца, но посвещават времето си изцяло на професиите си и на любовта си един към друг.  

В ранните си семейни години Джулия е много несръчна в кухнята: според съпруга ѝ е чаровна и енергична, но не притежава никакъв талант за готвене. Точката на пречупване се случва във Франция, където през 1948 г. Пол Чайлд е изпратен на дипломатическа мисия.

Един обяд в град Руан ще промени завинаги представата на Джулия за храната. Семейството се наслаждава на изисканите ястия с пресни стриди от Нормандия, запечена риба морски език, салата, топли уханни багети, сирене и кафе за десерт. Обядът е обилно полят с бутилка Pouilly-Fumé. Това е поводът, установявайки се в Париж, Джулия да се запише да учи в престижната френска кулинарна школа Le Cordon Bleu.

По-късно съдбата я среща със Симон Бек, която по онова време работи върху френска готварска книга за американци. Двете подготвят книгата „Изкуството на френската кухня“ (заедно с още един кулинарен експерт – Луизет Бертол) в продължение на повече от десетилетие. Авторките свеждат тайните на готварското изкуство на французите до разбираеми похвати и водят читателите стъпка по стъпка – от подбора и купуването на продуктите, през приготвянето на ястията, до атрактивното им представяне. Книгата включва 524 рецепти, издадена е и на български език.  

Когато книгата се появява през 1961 г. на американския книжен пазар, тя се превръща в бестселър и изстрелва Чайлд към световна слава. Авторката издава още 20 готварски книги, но става всепризнат кулинарен гуру на Америка с участието си в телевизионни шоута и най-вече – в емблематичното The French Chef („Френският готвач“). Това става почти случайно, но с известна доза дързост от страна на Джулия. Когато местната телевизионна станция в Бостън я кани да промотира книгата си в ефир, Джулия, вместо да седне и да обяснява, изважда преносим котлон, поставя върху него тиган и докато отговаря на зрителските въпроси, приготвя омлет. Това е нещо ново и невиждано и провокира небивал интерес, а след края на шоуто продуцентите са засипани с десетки писма с молба за още подобни демонстрации. Чайлд подписва договор и така стартира нейното звездно шоу. През годините тя има още няколко собствени готварски предавания, в които участват и други топготвачи. Популярна у нас е поредицата с френския шеф-готвач Жак Пепен, когото тя смята за свой близък приятел.

Всички книги, които публикува впоследствие, са основани на демонстрациите в телевизионните ѝ участия.  

В края на 60-те години Джулия Чайлд се изправя пред голямо предизвикателство. Заболява от рак на гърдата, а съпругът ѝ е направо съсипан от лошата новина. След 10-дневен престой в болницата тя изпада в депресия, но въпреки увещанията на лекарите отказва да ѝ направят мастектомия, като заявява, че не си струва. За щастие, преодолява болестта и доживява до дълбока старост. Съпругът ѝ я подкрепя във всичко – от медицинските грижи в този период до професионалните съвети и помощ.

Бракът на Джулия и Пол не е обичаен по стандартите на 50-те и 60-те години в САЩ. Съпругът с радост подкрепя жена си в начинания като обзавеждането на кухнята, мениджмънт и дори с помощ в готвенето. След като се оттегля от службата си през 1960 г., веднага поема активна роля в бизнеса на Джулия, без да се притеснява, че може да бъде наречен „мъж под чехъл“. Продължава да бъде неин партньор във всеки смисъл на думата до смъртта си през 1994 г. По този повод движението на феминистките се опитва да я ангажира за своята кауза, но Джулия не е съгласна с това – тя просто е жена, която знае какво иска, как да го постигне и как да получи подкрепа от мъжа си.

Кухнята на Джулия Чайлд, проектирана от съпруга ѝ, която е декорът за три от телевизионните й предавания, сега е на показ в Националния музей на американската история във Вашингтон. Там са готварските печки, стената с любимите ѝ окачени медни съдове, много рецепти в рамки, а на екран се прожектират епизоди от нейните телевизионни предавания.

Джулия има несъмнен принос към културата на хранене на американците, като учи сънародниците си, че готвенето е изкуство, което носи наслада, и че здравословният подход трябва да измести полуфабрикатите и замразените храни. Особено внимание обръща тя на образованието при храненето на децата. През 90-те години на миналия век готвенето за деца със съставки като масло и сметана е поставено под въпрос от утвърдени кулинарни критици и диетолози.

Предпочитаният продукт е маргаринът, обявен за по-диетичен и здравословен. Чайлд спори с критиците през цялата си кариера, като заявява, че „фанатичният страх от определени храни“ ще промени навиците на хранене в страната и че прекаленото съсредоточаване в избора на „правилната“ храна ще отнеме удоволствието от консумирането. В интервю от 1990 г. казва: „Всички прекаляват. Ако страхът от храната продължава, това ще е смъртта на гастрономията в Съединените щати. За щастие, французите не страдат от същата истерия като нас. Трябва да се наслаждаваме на храната и да се забавляваме. Това е едно от най-простите и хубави удоволствия в живота“. 

През 2000 г. Чайлд получава ордена на Френския почетен легион и е избрана за член на Американската академия на изкуствата и науките. Три години по-късно е удостоена и с Медала за свобода на САЩ, а през 2007 г. е първата жена кулинар, въведена в Националната зала на славата на жените. Отива си от този свят през 2004 г., два дни преди да навърши 92 години, но остава завинаги в сърцата на любителите на хубавата храна. И днес вървят телевизионни предавания с нейно участие, заедно със стария ѝ приятел, също кулинарно светило – Жак Пепен, а рецептите ѝ са известни навсякъде по света.