След като стана световна звезда с ролята на Тирион Ланистър от „Игра на тронове“, Питър Динклидж заяви, че мечтае да изиграе истински романтичен герой. Мечтата му се сбъдна с филма „Сирано“ на режисьора Джо Райт („Изкупление“, „Ана Каренина“) по едноименната пиеса на Едмон Ростан за прочутия грозник със сърце на рицар и душа на поет. Сценарият е дело на съпругата на Динклидж, театралната режисьорка  Ерика Шмид. „Дразня се, когато гледам  филми и постановки по „Сирано дьо Бержерак“, защото ролята на Сирано винаги се изпълнява от красиви актьори, на които гримьорът просто е залепил фалшиви грозни носове“ – казва Динклидж. Неговият Сирано обаче носи в себе си цялата драма и дори трагедия на това да си наистина различен.  

вместо отговор – спасение

Роден в Ню Джърси, той е на 5, когато лекарите казват на родителите му, че детето им страда от ахондроплазия – генетична аномалия в развитието на хрущялите в тялото. Преживява тежка и болезнена операция за изправяне на краката, но тя не облекчава особено живота му. В училище подигравките се превръщат във всекидневие и Питър дълго време трупа гняв и ярост в себе си. Не може да приеме съдбата си на „джудже“ (през 70-те все още така са наричани малките хора). Никой от семейството му не е с това заболяване и според статистиката шансът да се роди дете с ахондроплазия е 1:25 000. Въпросът „Защо точно аз?!“ го измъчва години наред. Никога не намира отговор, но намира спасение – в актьорската професия.

Майката на Питър е учителка по музика, а баща му – застрахователен агент. Брат му Джонатан е този, който запалва актьорската искра в него. Самият той се увлича от театъра, но по-късно се отдава на музиката и цигулката си и Питър е този, който поема щафетата. Първите му участия са в училищни пиеси, по-късно учи драматично изкуство в колежа „Бенингтън“ във Върмонт. Когато е на 17, получава роля във филма „Живот в забрава“, където играе актьор с нисък ръст, отчаян от клишираните роли, които получава. Тоест – играе себе си. Още тогава Динклидж разбира, че за да осъществи мечтата си за истинска кариера, трябва да се измъкне от капана на понятието „характерен актьор“, което в неговия случай е свързано изцяло с ръста му. Във филма Питър си партнира със Стив Бушеми и оттогава двамата са близки приятели. Именно Бушеми го навива няколко години по-късно да си стегне куфарите и да замине за Меката на всички актьори – Ню Йорк.

за плъховете и хората

Историята на успеха на Динклидж доста прилича на класическата приказка за Пепеляшка, само че – какво да се лъжем – без наличието на физическите дадености на прочутата героиня на Шарл Перо. В началото Голямата ябълка (както наричат Ню Йорк) се оказва истинска мащеха за него. В продължение на цели две години той обикаля от приятел на приятел и спи на дивани, дюшеци или в спални чували, а когато успява да си намери собствено място, единственото, което може да си позволи, е мизерна приземна, направо подземна стая под мост, по който минава метрото и цялата сграда се тресе от непрекъснато движещите се в едната и в другата посока мотриси.

Стаята е без отопление, но най-потискащото е, че единственият ѝ прозорец е разположен толкова високо, че Питър със своя ръст не може да погледне през него. Малка подробност – в това райско за каляване на волята кътче Питър не е сам, компания му прави семейство плъхове. За да воюва с тях за територията си, той си взима котка. И това е прословутият котарак Брайън, за който години по-късно, когато вече е световна звезда, Питър Динклидж разказва като за свой първи гуру по пътя към успеха.

Години наред актьорът категорично отказва първосигнални роли на елфи или джуджета във фентъзи филми. Предпочита да работи в статистическа компания и остава в отвратителната стая под моста в продължение на цели 6 години – период от живота му, който често му се иска да забрави.

урокът на Браян

Една вечер, докато брои хвърлените на пода кенове от бира – има нужда от доста бири, за да понесе живота си, – той вижда как котаракът му Брайън, вместо да седи и да гледа депресирано като него, с няколко скока се качва на леглото и после на перваза на прозореца, където ляга и вперва поглед в света навън. Хрумва му, че ако и той иска да се отскубне от сивото си и блудкаво съществуване, трябва да рискува и да скочи – колкото се може по-високо. Само така ще може да се измъкне и няма да се презира до края на живота си, че не е опитал. Още на другия ден напуска работа и се заклева, че оттук насетне  или ще се издържа с актьорство, или ще умре от глад. Първоначално си намира роли в театъра, създава си нужните контакти и постепенно започват да го канят и в киното, и в телевизията.

слонове в Манхатън посред зима

На едно зимно парти в дома на приятели актьори през 2005 г. той среща младата театрална режисьорка Ерика Шмид. Ерика е красива, много интелигентна и се смее на шегите му, а кой мъж може да устои на последното? Питър разбира, че тази вечер ще е една от най-специалните в живота му, когато вижда как, докато двамата си говорят на терасата, по близкия булевард вървят един след друг… слонове. Цяла колона истински слонове насред потъналия в сняг Манхатън! Питър и Ерика са убедени, че това е някакъв колективен сън, халюцинация за двама, но скоро виждат тировете на градския цирк и… приказката леко се размагьосва. Въпреки това двамата започват да се срещат, женят се и днес семейството им вече включ-ва и две деца – 11-годишна дъщеря и второ дете на около 3 години, чийто пол родителите никога не са споделяли публично. Имената и на двете деца не са известни, макар из таблоидите да се твърди, че първородната им дъщеря се казва Зелиг.

Когато създателите на „Игра на тронове“ започват да търсят актьори за суперпродукцията, за ролята на Тирион Ланистър имат предвид само двама – Шон Бийн и Питър Динклидж. Джордж Р.Р.Мартин, авторът на романа „Песен за огън и лед“, по който е създаден сценарият на сагата, без колебания избира Питър, всъщност и целият екип е на неговото мнение. Така че Динклидж е може би актьорът, избран с най-категорично единодушие. Останалото, както се казва, е история. За ролята си в „Игра на тронове“ Питър получава 4 награди „Еми“ и още десетки награди и номинации. Неговият Тирион Ланистър се превръща в един от любимците на глобалната аудитория на сериала.

52-годишният днес Динклидж е изключително бдителен и ревнив по отношение на личния си живот, но обича да изказва и отстоява позициите си по различни въпроси. Наскоро нападна филмовата компания „Дисни“, задето в новата си версия на „Снежанка и седемте джуджета“ са променили радикално образа на главната героиня, избирайки латиноамериканката Рейчъл Зиглър за ролята на Снежанка, но затова пък не са променили по никакъв начин образа на джуджетата. Защото Питър Динклидж има (поне) три сигурни каузи в живота си – неприкосновеността и щастието на семейството си, вегетарианството (което сам практикува от 16-годишен) и правата на животните, и битката за достоен живот за малките хора. Битка, която самият той води, откакто се помни.