В програмата Cannes Classics на филмовия фестивал в Кан беше премиерата на третия и четвъртия епизод от сериала портрет за Пол Нюман и Джоан Удуърд, режисиран от Итън Хоук – The Last Movie Stars („Последните филмови звезди“). По време на представянето Хоук сподели, че историята на този сериал започва преди 40 години, още в детството му. В един неделен ден втората съпруга на баща му се разболява и не отива с тях на църква. А те двамата заместват службата с „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ в местното кино.

Когато преди пандемията му се обажда най-малката дъщеря на Пол и Джоан – Клиа Нюман, телевизионна продуцентка и консултант по постпродукции („Големите малки лъжи“), и му предлага да направи документален филм за родителите ѝ, Хоук е толкова развълнуван и респектиран, че обмисля да ѝ предложи някого, който би бил наистина перфектен за това. После решава да се заеме.

Дава си сметка за внушителните кариери и на двамата холивудски актьори, животът на които освен това е свързан с толкова много аспекти от американската история през последните петдесет-шейсет години. Пол Нюман и Джоан Удуърд са свръхследени от медиите и обичани от зрителите, за тях се знае много. „Най-лесно и бързо беше да „наредим“ един простичък и бляскав документален филм от типа на „ходещите по червения килим“ и „не са ли прекрасни!“, но исках да направя наистина нещо задълбочено и заслужаващо внимание. Знаех, че ще е трудно, но не съм си представял колко трудно ще бъде наистина!“ Най-напред опитва да направи пълнометражен документален филм, но установява, че историята е твърде обемна за два часа. Побира редактирания материал в повече от шест.

Близките на Нюман и Удуърд му предоставят достъп до архив, включващ огромна колекция от интервюта на холивудската двойка и на стотици колеги и близки, записани от Нюман като подготовка за мемоари преди смъртта му и транскрибирани, преди да ги унищожи. (Очаква се тази есен да бъде публикувана автобиография по този материал.) За да съживи текстовете и спомените, Хоук кани свои приятели актьори да ги прочетат. Зоуи Казан озвучава първата съпруга на Нюман, Лора Лини е гласът на Джоан Удуърд, а Джордж Клуни – на Пол Нюман. С гласовете си участват и Сам Рокуел, съпругата на Самуел Джаксън – Ла Таня, Оскар Айзък, Джош Хамилтън. Озвучени са и впечатления на близки и приятели на двойката като режисьора Елия Казан и писатели като Тенеси Уилямс и Гор Видал.
Филмът съдържа интервюта пред камера с четири от дъщерите на Нюман. Стефани Нюман – най-малката от първия му брак с Джаки Макдоналд, показва на Хоук името на Джоан Удуърд, татуирано от вътрешната страна на ръката си и разказва колко всеотдайна е била мащехата ѝ към всичките му деца. В същото време споделя и за нелеката съдба на майка си, която малко след развода с баща ѝ се оказва свидетелка на това как новата му съпруга получава „Оскар“. Джоан

Удуърд, която на 92 г. все още е сред живите, не се появява в документалната поредица, защото е с Алцхаймер.

Пол Нюман и Джоан Удуърд са легенди не само с присъствието си на екрана, с обществената си ангажираност и благотворителност, но и като семейна двойка с 50-годишен брак, при това сред всички изкушения, които киното и Холивуд предлагат. Влюбват се от пръв поглед в офиса на общия им филмов агент, където са отишли по повод дублажа на бродуейската продукция „Пикник“ през горещото лято на 1953 г. Следва петгодишна любовна връзка, въпреки че Пол Нюман е женен. След две професионални срещи – на сцената с пиесата „Пикник“ и на снимачната площадка на „Дългото горещо лято“, на всички става ясно, че помежду им има много повече от екранно партньорство. И макар Нюман да има и три деца от първата си съпруга, той не успява да устои на привличането си към Джоан Удуърд. Женят се в Лас Вегас през 1958 г. Година по-рано Джоан е спечелила „Оскар“ за ролята си в „Трите лица на Ева“, а в годината на сватбата им Пол печели наградата на Академията за изключителната си игра в „Котка върху горещ ламаринен покрив“.
Раждат им се три дъщери. За тях се грижи основно Джоан. На шега или не, Нюман признава в интервюта, че родителството му се е изчерпало с това да научи децата си да шофират добре. Докато жена му, посветена на ролята на майка и съпруга, отказва обещаващи роли, Пол печели „Оскари“ за „Хъд“ (1963), „Хладнокръвният Люк“ (1967), „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ (1969) и „Ужилването“ (1973). През 1968 г. я режисира в „Рейчъл, Рейчъл“, за която тя е номинирана за „Оскар“. Но в същото време се носят слухове и че ѝ изневерява. Като образцово семейство, и двамата го отричат в пресата, а Пол казва крилатата фраза: „Защо ми е хамбургер навън, като си имам пържола вкъщи. Хората остават заедно, не защото са заключили вратата, а защото го искат“.

Петдесетгодишният им брак приключва със смъртта на актьора, който през 2008 г. умира от рак в голямата им селска къща в Кънектикът. В последните си години заедно двойката основава The Scott Newman Center, с който подпомагат медицински работници и учители, и центърът The Hole in the wall Gang Camp, който осигурява безплатни летни лагери за болни деца с тежки диагнози. Лобират и за запазването на земите в околността на родния им град Уестпорт, Кънектикът. През 1990 г. 60-годишната Джоан се дипломира в колежа „Сара Лорънс“ заедно с дъщеря си Клиа. Официалната реч на тържеството по повод завършването на випуска държи съпругът ѝ.

Успешният им семеен живот се превръща в легенда, част от която са последните думи на Пол Нюман, преди да издъхне в семейното им легло до Джоан. Казва ѝ: „За мен беше привилегия да бъда тук“, докато тя лежи до него, стиснала ръката му.  

Заедно с архивните записи и кадрите от филми с участието на двамата актьори в сериала става дума и за напреженията в брака им – неизяснените изневери, пиенето на Нюман, неговия проблемен син. Освен разказ за връзката им и стремителното им издигане до върха на Холивуд, той е и размисъл за актьорското изкуство. Удуърд и Нюман са част от поколението актьори, обучени в Метода на Лий Страсбърг. А това поколение променя американското актьорско майсторство и начина, по който киното разказва истории. Хоук показва Удуърд и Нюман и през тяхната любов и уважение към актьорската работа и градивното им партньорство, в което израстват заедно. И как докато по-голямата част от връстниците им като Брандо, Джеймс Дийн и Монтгомъри Клифт завършват пътя си трагично, и Нюман, и Удуърд надграждат и се оказват в най-добрия период от живота си именно в неговата есен. Бракът им процъфтява. Даряват стотици милиони долари за благотворителност, Пол Нюман изиграва някои от най-добрите си роли в „Присъдата“, „Цветът на парите“ и „Никой не е глупак“. Джоан управлява театрална трупа, преподава на млади актьори и продуцира постановки.

„Вдъхновяващи в живота са не великите събития, а ежедневието, през което всички минаваме – разсъждава Хоук. – За мен беше интересно да видя как Пол и Джоан реагират на успеха, как – на провала, бил той професионален или личен, и как продължават след това. Впечатляващо е колко дълбоко се ангажират с движението за граждански права или колко тежко преживяват усещането, че то не постига това, което са мечтали. И как това провокира благотворителността на Нюман. Което показва как неуспехите могат да се превърнат в успехи и как, ако се третират погрешно, успехите се превръщат в провали.“

Първият от общо шест епизода на „Последните кинозвезди“ е излъчен на 14 март на платформата SXSW. Третият и четвъртият бяха показани в Кан, където Пол Нюман е печелил награда за най-добър актьор за „Дългото горещо лято“, а Джоан Удуърд – за най-добра актриса за режисирания от съпруга ѝ „Ефектът на гама-лъчите върху лунните невени“. Премиерата на цялата поредица предстои по-късно тази година първо на CNN+, новата стрийминг платформа от CNN, и след това по HBO Max.