Дори дипломатическата умереност не може да притъпи излъчването й на жена от топлия италиански юг, говори енергично, така изпива и късото си следобедно кафе. Зад красивите й обици се крие историята на едно приятелство, започнало на Пиаца дел Пантеон в Рим и довело до изложба с фантастични бижута в София – на вашето внимание г-жа Джузепина Дзара.

Нейно Превъзходителство Дзара, посланик на Италия, ни посреща на втория етаж на резиденцията си в София. Преди това сме се изкачили по парадното вътрешно стълбище с ажурен парапет от ковано желязо и сме се озовали в един от салоните с високи гипсови тавани. През огромните прозорци влиза светлината на може би първия пролетен ден в София след този тъй суров март на 2022 година. Слънцето блести във висулките на впечатляващия с размери и изящество полилей от Мурано и в обиците от небесносини топази на г-жа Дзара, които съвсем пряко са свързани с повода за нашето запознанство – изложбата в Националната галерия с бижута, вдъхновени от Дантевата „Божествена комедия“.

Техен създател е изключителният римски бижутер Диего Перкоси Папи, поет на златото, рицар на диамантите и рубините, повелител на аметистите и карнеолите. Г-н Перкоси Папи гостува в София за откриването на наистина  скъпоценната си изложба, посветена на 700-ата годишнина от смъртта на Данте Алигиери. Малко по-късно ще го видим да слиза забързан по стълбището в резиденцията и ще имаме възможността да го снимаме с Нейно Превъзходителство – двамата са приятели от години.

Джузепина Дзара е първата жена, оглавила Италианското посолство в България в цялата 143-годишна история на дипломатическите отношения между двете страни. Чувствам се много удобно в тази роля и съм работила точно за да стана посланик, ще каже по-късно в разговора ни тя. Енергична, отворена към събеседника си, са думите, които най-добре я опис-ват. Много елегантно облечена – също.

Докато фотографът ни я снима, г-жа Дзара е леко притеснена от малката рана на коляното си, причинена й от неочаквана дупка на софийски тротоар. Докато мърморя по темата, посланичката се усмихва: „Но, моля ви, елате да видите тротоарите в Рим!“ Да, има някои разлики между журналист и дипломат.  

В посолството на Италия Джузепина Дзара е била и между 1994 и 1998 година, когато тъкмо започва  дипломатическата си кариера. Още тогава започва да изучава български, както и историята на елегантната сграда на бул. „Цар Освободител“. Столичани добре познават светлата фасада и добре поддържаната градина пред нея, за която се грижи самата посланичка. Но ние сме късметлии да видим сградата отвътре и да чуем историята й лично от г-жа Дзара. А тя е изпълнена с перипетии, с разкази за известни хора, които са я посещавали, със звън на старинно сребро и фин порцелан, които и до днес посрещат гостите на дипломатическата мисия.

Разглеждаме заемащите стена след стена картини с масло, шкафовете от скъпа дървесина, античния китайски шкаф на крачета. Огледалата са почти от пода до тавана, подобни у нас може да се видят само в бившия Царски дворец. Старинните мебели са част от оригиналното обзавеждане, дошло от дворците на кралската Савойска фамилия в Пиемонт. Всичко е запазено през годините, включително ювелирно изработените брави и ключалки на вратите. Подменяни са само дограмите на прозорците, завесите и тапицериите. Открита през 1883 година, сградата е построена от виенския арх. Петер Пол Бранг за посолството на Австро-Унгария, но след Първата световна война преминава във владение на Италия. Австрийците са преместени в съседното здание, където е било първото италианско посолство у нас.  

По времето на Втората световна война България и Италия са съюзници. Когато Италия подписва примирието с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 г. и Мусолини бива арестуван, италианският посланик в София, Мамели, е запитан от властите към кого е лоялен, към Мусолини или към краля. Отговаря – към краля, защото се е клел пред него. Но това налага отзоваването на дипломата. Според мемоарите на неговата съпруга, преди да замине, той опакова всичко – мебели, сребърни прибори, порцелан, които се пазят по време на цялата война на склад. Това ги спасява от разпиляване, когато след влизането на съветските войски в България през 1944 година в сградата е настанен щабът им. След възстановяването на дипломатическите отношения между България и Италия след войната цялото това богатство е извадено и днес впечатлява гостите на мисията. Вълнуващо е сутрин да закусвам с прибори с герба на Савойската династия, казва г-жа Дзара. Дори царица Йоанна, когато през 1993 година за първи път се връща в България след изгнанието си, е изключително развълнувана, когато вижда сервизите на предците си на обяда в нейна чест в резиденцията. Самата тя като дъщеря на крал Виктор Емануил III е от Савойската династия. Г-жа Дзара планира да издаде книга, в която да опише историята на резиденцията на италианските посланици в София. И подчертава – приборите може да са от времето на монархията, но покривките са с герба на републиката.

Г-жо Дзара, как бижутата на Диего Перкоси Папи станаха част от събитията за отбелязването на годишнината на Данте в България?

С Диего Перкоси Папи се запознах преди години в Рим благодарение на две много скъпи приятелки от България, и двете, за съжаление, не са между живите. Ангелина Лаптева и Илка Христова. С Диего станахме приятели. Когато сутрин рано отивах да пазарувам в района на Пантеона, където е ателието му, се спирах пред неговата витрина, почуквах му, той беше там отрано и ме канеше да поговорим. Една сутрин ми каза, че през 2021 година се навършват 700 години от смъртта на Данте Алигиери и че му е дошла идеята пътешествието на Данте в отвъдното да бъде показано чрез бижута. В този момент той вече скицираше очите на Хирон. (Можем да ги видим на изложбата в НХГ, б.р.) Изложбата трябваше да бъде показана най-напред в Сан Франциско, но американците имаха проблем с ковид и се отложи. Тогава се сетих да попитам директорката на Националната ви галерия Яра Бубнова и тя се ентусиазира да я покажем за първи път в София.

Имате ли лична история с бижута на Перкоси Папи?

Аз съм негова клиентка, харесвам бижутата му. Когато излезе филмът „Момичето с перлената обица“, бях много въодушевена. Отидох да видя картината на Вермеер в „Маурицхойс“ – музея в Хага, и когато се върнах, помолих да ми направи перлени обици. Поръчвала съм си бижута в стила на Изабела д’Есте, след като прочетох нейна биография. Тя е благородничка от времето на Ренесанса, родена е в семейството на владетелите на Ферара, учила е латински и гръцки, римска история, музика, астрология, била е образец на елегантност, модна икона. (Рисувана е от Тициан, Леонардо да Винчи, Мантеня, Рубенс, б.р.) От Иран – често съм пътувала дотам по работа, си бях донесла един тюркоаз, който Диего превърна в пръстен с форма, наподобяваща ток на обувка от времето на френските крале от 18. век.