Учите български още при първото си пребиваване като дипломат в България. Кой беше Ваш учител тогава? Коя е любимата Ви българска дума?

Моята учителка се казваше Буба Мудрова и беше дъщеря на италианка, която се омъжила за българин. След Втората световна война семейството останало в България. Майката на Буба създава първия българо-италиански и италиано-български речник – Маргарита Умберто Кавалето-Петрова. За нас, италианците, българският не е лесен. Не толкова заради граматиката, тя е подобна, но заради произношението на думите. Как само звучи думата „зюмбюл“! А „четвъртък“ е почти непроизносима. Много ми харесва вашият израз за някого, който не е възпитан, за такива хора казвате, че им липсват първите седем години.

Има ли българки – съвременни или от историята, на които се възхищавате?

Екатерина Каравелова е една от тях заради това, което е направила за правата на жените в България. Райна Кабаиванска, която имам удоволствието да познавам лично, е голяма дама. За мен тя е истински посланик както на България, така и на Италия по света. Имах честта да бъда домакин на курсистите от нейния майсторски клас тук, в резиденцията, а тя беше мой гост.

Струва ми се, че е доста лесно да си посланик на Италия навсякъде по света. Всички обичат Италия, градовете й, историята й, кухнята й, искат да пътуват до Италия. Има ли място, но не толкова известно, което на Вас Ви е особено скъпо?

В областта Марке се намира град Урбино, който се води люлка на Ренесанса. В него е роден Рафаело. Изключително живописно ренесансово градче. Аз съм учила в университета в Урбино. (Г-жа Дзара завършва там политически науки, прави следдипломна квалификация в Италианското общество за международни организации, преди да се яви на конкурс за дипломати през 1991 г., б.р.) Друго красиво, но по-малко познато място, са Еолийските острови, които са близо до Сицилия.  И, разбира се, моят район – Ирпиния – сред хълмове и планини, които на много места приличат на българските и балканските пейзажи.

Италианската мода има особено място в сърцата на българите. Вие самата интересувате ли се от модните тенденции? Кой е любимият Ви аксесоар, а дизайнер?

Деликатен въпрос. Като посланик аз представям всичко made in Italy и не бива да показвам предпочитания. Ще кажа, че много обичам всички италиански стилисти, защото изразяват част от нашия силен характер и стил. Имам, естествено, предпочитания, що се отнася до моя личен вкус: Армани, Долче и Габана, Алберта Ферети, Джамбатиста Вали, Валентино, N°21 сред най-младите… Мой любим аксесоар са обувките.

(Г-жа Дзара поглежда към елегантния чифт на „Долче и Габана“ на краката си, б.р.) Едно нещо е сигурно: независимо откъде са, всички известни дизайнери произвеждат обувките си в Италия.

Вие сте от Южна Италия. Прочетох, че сте родена в Салерно. Какво биха могли българите да видят и опитат там? Разбрах за Вашето любимо вино Aglianico (Алянико), но има ли регионът и други специфики?

Салерно е на морето, на Амалфийското крайбрежие, недалеч от Позитано. Древните култури като гръцката са оставили своя отпечатък върху историята на района. Тук е създаден например най-старият медицински университет (11.–13. век). Всъщност аз съм родена в Авелино, град на 30 км от Салерно. Климатът в района е подходящ за отглеждане на вина. Има два вида бели – Фиано ди Авелино и Греко ди туфо. Най-важният наистина е червеният Алянико, който след като отлежи в дъбови бъчви, става Таурази. Районът обаче има и една тайна, свързана с българите. Когато по тези места идват лангобардите, с тях пристигат и прабългари, предвождани от най-малкия син на Кубрат, Алцек, и се заселват в земите на Лангобардското кралство на юг. (Това се случва през 7. век след разпада на Велика България, и до днес в района са запазени топоними с прабългарски произход, б.р.)