Кое ви прави италианка – ристретото сутрин, пастата, стиховете на Данте, стилът на обличане? Доколко работещата италианска жена може да си позволи долче вита?

Като се замисля, това, което най-добре ме представлява, е сладоледът. Защото джелатото е традиция, съчетаваща различни култури, в този случай – нашата с арабската от Средновековието. В Италия са се срещнали много традиции и това е направило културата ни уникална. А на въпроса ви за работещите жени – те могат да си позволят долче вита, разбира се, с малко мисъл (Смее се.), защото трябва и да се спи, не може само да се излиза навън.

Хареса ми, че превеждате долче вита с цветистата дума „кеф“. Има ли някоя страна на българския „кеф“, от българския манталитет, която особено Ви допада?

Едно от нещата, които много харесвам, е удоволствието от компанията, от това да се празнува заедно, например рождените и имените дни. Много е близо до начина, по който се живее в Южна Италия. Интересното е, че в Южна Италия ние също празнуваме имените дни весело, многолюдно.

Как се чувствате като първата жена посланик в 143-годишната история на дипломатическите отношения между България и Италия?

Мога да отговоря с думите на Маргьорит Юрсенар, която е първата жена, приета във Френската академия. Тя е казала, че това е било едно „дълго обмисляно решение“. Ако прочетете речта й на тази церемония, ще видите колко е хубава. Аз се чувствам много удобно в ролята си и съм работила точно за да стана посланик. Това е естествен етап от моята кариера. В дипломатическите среди в Италия е много важна подкрепата към жените, ние имаме политика за равни възможности с мъжете и правителството работи за подкрепа на жените във всички кариери и професии. Трябва да продължим да работим за това да няма нужда да избираме между работа и семейство. Италия е модерно общество, жените работят, но често трябва да се борят, за да получават равно заплащане.

За да завършим с Данте – кой е „любимият“ ви грях от описаните в неговата поема?

Чревоугодничеството. Когато се нахвърляхме върху храната, баща ми редовно ни цитираше „Ад“, стиховете на Песен XXXIII за граф Уголино дела Герардеска.

Г-жо Дзара, променили ли са се хората от времето на Данте за тези 700 години?

Не. Той е описал целия спектър от вътрешния свят на хората, стремежа им да избягат от злото и да намерят доброто, да открият Бог.

Много е важно да знаем, че ние, хората, винаги разполагаме с избор.