"Пазар на коне“ е показана на Салона в Париж през 1853 г.  Критици и публика са единодушни, че това е поредната брилянтна творба на Роза Боньор, най-добрия animalière (художник на животни) на Франция. Когато е само на 27, през 1849 г. тя печели първа награда на Салона и би трябвало (както е обичайно) да бъде удостоена с Ордена на почетния легион, но жените нямали това право.

Роза Боньор се отличава във всичко от съвременничките си. Занимава се професионално с изкуство, дори в края на века е един от най-добре платените художници във Франция. Подстригана е късо и облича рокли само при светски поводи. Да носи преимуществено мъжки дрехи й разрешава френското правителство през 1852 г. (запазен е документът, издаден по този повод). Може това да звучи куриозно, но през 1800 г. във Франция излиза декрет, който гласи, че на жените е забранено да носят панталони.

Роза Боньор не прикрива личния си живот, което също е безпрецедентно за времето. Живее открито в две дългогодишни връзки с жени. Рисува, пътува, язди, пуши, изкарва сама хляба си. В дома си във Фонтенбло поддържа домашна менажерия. Лъвицата й Фатма обикаля свободно навсякъде.

„Геният няма пол“, казва Йожени дьо Монтижу, съпругата на френския император Наполеон III, когато посещава Роза Боньор в ателието й през 1863 г. Може би благодарение на протекцията на императрицата Боньор все пак става първата жена, носител на Големия кръст на Почетния легион през 1865 г.