С Риана Бланик дори създава няколко колекции, преди да обяви, че е уморен от нея. Все пак за историята остават ботушите крачоли от деним на певицата от Барбадос със закопчаване на кръста.

Всеки модел на маестрото е именуван лично от него. Ана Уинтур има чифт на свое име, вдъхновен от обувките на Мария Калас – черни сандали стилето. Ана иска обаче каишката около глезена да бъде заменена с каишка, минаваща отзад на глезена за повече удобство. Личен дизайн получават още звезди като Анжелика Хюстън, Изабела Блоу, Анна Пиаджи, Грейс Кодингтън, Франка Соцани, Палома Пикасо и първооткривателката Даяна Вриланд, разбира се.

Къде се крие магията на обувките му? Безспорно тя е в невероятното въображение на дизайнера, който никога не следва тенденции, защото ги създава с уникалния си личен почерк. Маноло вярва, че въображението може да се тренира като мускул. Въображението ми не работи по план, то идва просто ей така, казва дизайнерът, щракайки с пръсти. Нужни са и знания, да: „Трябва да си информиран повече от всеки дизайнер на дрехи, но после трябва да забравиш всичко и да се забавляваш“. Маноло няма професионално образование на обущар, но се е учил с очите си и ръцете си от майсторите в италианските ателиета. Не се е минало без гафове, разбира се. Когато прави първата си колекция, забравя да сложи метални подпорки в токовете, които са от гума. Това води до необичайно кривене на моделите по време на ревюто, а британският фотограф Сесил Бийтън го нарича „нов начин на ходене“.

Облечен в бяла лабораторна манта по подобие на големите дизайнери от миналия век Ив Сен Лоран и Кристиян Диор, с неизменната копринена кърпичка в джоба й, Маноло обича да бъде сам в творческата си лаборатория, в компанията единствено на четките от собол и водните бои. Бланик е единственият дизайнер на неговото равнище, който наистина твори сам. Така е от създаването на бранда му през 1970 година. „Рисувам всичките си мисли на ръка, като медитация. Никога не използвам компютър“, казва той. След като ескизите са готови, ги носи във фабриките в Италия, с които работи, и там заедно със специалистите прави триизмерни модели. По собственото му признание това са моментите на най-голямата му радост. Създаването на чифт обувки отнема 3 седмици и ангажира 17 души, защото всичко при Маноло Бланик е ръчна изработка. Разбира се, няма как това да не се отрази върху цените, чифтът Hangisi от златната му колекция струва малко над 1000 долара. Впрочем всяка от обувките е белязана със златен диск на подметката в чест на юбилея на маестрото.

Другата тайна е в удобството на обувките, доколкото това може да се каже за ходене на 20-сантиметрови токчета. При изработването на дървения модел Бланик обръща особено внимание върху тока и петата, а ходилата са направени така, че да придават секси извивка на краката. Краката… Естествено, че за Маноло те са специални. „Не съм фетишист, но обичам крака. Когато ги гледам, е, това просто е прекрасно.“

Строг е към собствената си външност. Напълнява след падане по стълбите в къщата си, когато чупи диафрагма. „Глезените ми са дебели като антична колона, а вратът ми е колкото две глави! По-добре ще е да ме снимате само в гръб“, оплаква се тогава той. За себе си не без ирония казва, че е неприятен човек, с когото всички искат да работят. Но признава, че е щастлив. Сестра му Евангелина винаги е била до него, заедно с дъщеря си. Наоми Кембъл го нарича крал на обувките, а според главния редактор на британския „Вог“ Едуард Енинфул той е поет, сравним с Бодлер. Режисьорът Майкъл Робъртс снима филм за него, озаглавен „Момчето, което направи обувки за гущери“. За 50-ия му юбилей като дизайнер излезе книгата „Архивите на Маноло Бланик: новият начин да ходиш“, в която са представени част от неговите близо 30 000 рисунки на обувки и чанти.

Но супермоделът Ясмин ле Бон формулира най-добре причината за неговото щастие. Никога нямаш прекалено много „Манолос“, казва тя.