Коя дестилерия те е впечатлила най-много?

По-скоро са ме впечатлили две пътувания. През 2016 г. обиколихме за седмица 14 дестилерии. За отправна точка на обиколките наехме през Airbnb замъка Броуди в Шотландия. Ние бяхме в едната му част, в която имаше 8 стаи, бална зала, трапезария с дълга маса, а другата част работеше като музей. Представи си какво е да отвориш уиски, да го разсипеш в дегустационните чаши и да го пиеш в тази обстановка, а в камината пукат дърва…

Другото пътуване беше на следващата година. Поканиха ни в имението Дъмфрис Хаус, подпомагано от принц Чарлз. В него е най-голямата колекция на мебели „Чипъндейл“. В библиотеката имаше оригинални картини на Салвадор Дали и други, рисувани от принц Чарлз. Посрещнаха ни с шотландски гайдар, който рецитира стихотворение на Робърт Бърнс, разрязвайки агнето за вечеря. В този ден имах рожден ден. Беше много готино изживяване.   

Това ли е най-интересният начин, по който са ти сервирали уиски?

Най-интересният е да опитваш уиски от бъчвата, преди да го затворят в бутилка, преди да е видяло бял свят. Тоест да се докоснеш до продукта в истинската му същност. Това може би е най-готиното изживяване. Пие се в дегустационни чаши с форма на лале, „гленкерън“. Целта им е да насочат ароматите. Трябва носът ти да влезе максимално дълбоко в чашата, устата да е отворена, в противен случай алкохолните пари веднага те блъсват. Опитването тренира и обонянието. Понякога в едно уиски можеш да усетиш много различни аромати.

Защо японските уискита станаха толкова популярни?

Това се случи след 2013 г., когато японско уиски стана уиски на годината. В тях всеки детайл е разработен много добре. Бях силно впечатлен от начина, по който го правят. Не можеш да го купиш от дестилерията. Продава се само в барове, за да го опитат повече хора. След едно пътуване в Япония посетихме дестилерия и в Тайван и там също бях впечатлен от мащаба и начина, по който работят. Абсолютно професионално с всичките тънкости на производството. В Австралия и Нова Зеландия също се правят много интересни уискита, макар да не ги внасяме. Имах възможност да опитам преди 9 години. Тогава пътувахме, за да видим наши близки приятели там.

Срещал ли си известни личности покрай работата ти с уиски?

Когато бяхме в дестилерията на Jim Beam в имението на самия мастер дистилър, който беше идвал два пъти в България, се запознах с Мила Кунис, с която си говорихме, преди да се появи на самото представяне на уискито.

Кои са подходящите теми за чаша уиски? Политика и бизнес ли?

По-скоро – пътувания и изживявания. Според дегустаторите небцето е най-чувствително сутрин и тогава е най-доброто време да се усетят всички аромати, независимо дали дегустираш парфюм, храна, уиски, вино. Но все пак уиски се пие вечер, с приятели и тогава човек се отпуска и споделя преживявания. Самото пиене на уиски трябва да е преживяване. Веднъж на остров Айла в Шотландия ни заведоха в десет и половина сутринта да тестваме уиски и ни наляха вода от местната „локва“, която много миришеше на торф. И беше супер вкусно. На остров Джура, където Джордж Оруел е написал „1984“, и също сме били на дегустация, е по-вероятно да видиш сърни и елени, отколкото хора. Ние пък сме организирали дегустация на едно много опушено уиски на Витоша в едно торфено бранище. Беше 3 градуса, но дойдоха 15-16 човека от цяла България. Имаше и пури. Уиски можеш да пиеш и пред камината, и в коктейл през лятото, и в планината, докато си почиваш, изкачвайки някакъв връх, и глътката от плоската бутилка да те отпусне и да ти даде допълнителна тяга да продължиш.

Мога ли да позная – запознал си се със съпругата ти в бар.

Естествено, в „Бекстейдж“ до Музикалния театър. Тя беше клиентка, но ние всъщност не сме женени. Предложих й брак това лято на рождения ми ден – след 19 години съвместен живот и три деца. Не знам дали не избързах малко. Шегувам се.
Беше много готино, неочаквано и емоционално за всички. Пиехме коктейли с приятели, имаше залез. Подарих й годежен пръстен. Предварително знаеше само дъщеря ни. Сватбата и партито сме планирали за следващата година.

Ако ти беше казала – не?

Нямаше да е много различно. Хубавото е, че през годините ни се случват достатъчно интересни неща и поддържаме връзката помежду ни. Дъщеря ни е на 18. Иска да учи астрофизика и астрономия и даже работи година и половина в „Музейко“. Синовете ни са на 12 и на 6. Всяко дете само по себе си е вселена. И нямаме нужда от сватба с обичаи като ритане на менче – да видим какво ще е първото дете. По-скоро сватбата ни ще е празник, на който всички сме достатъчно осъзнати в избора си, а децата ни ще са достатъчно осъзнати на какво присъстват. Искам да направим празник за приятели на брега на морето.

сп. EVA благодари на Cinecittà Osteria Italiana