Ема Томпсън - разумът, чувствата и лудата на тавана
„Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“ – казва Ема Томпсън, която няма абсолютно никакво намерение да губи душата си. Наздраве за нея!
Ирина Иванова 02 March 2022
На снимачната площадка се оказало, че повечето актриси са омъжени, включително и Ема, която пък била и със седем години по-голяма от него. Така че той се насочил към Уинслет. Дал всичко от себе си и в началото тя отвърнала на ухажването му, но в крайна сметка и двамата установили, че са си взаимно досадни. Точно тогава дошла новината за финализирания развод на Ема Томпсън и Кенет Брана. Вдигнала се голяма олелия, а Хю Грант дори прегърнал, целунал Ема и й честитил. Бил убеден, че разводът ще й донесе късмет и… се оказал прав. Грег Уайз изведнъж видял, че на снимачната площадка има още една свободна жена. И макар че по време на снимките между тях не се случило нищо, скоро след това двамата започнали да се виждат, а когато станало ясно, че Ема Томпсън за трета поредна година е сред номинираните за „Оскар“ – отново двойна номинация, този път за актриса в главна роля и за сценарист (печели във втората категория), до нея на червения килим е именно Грег. „Той ме спаси“ – казва Ема.
През 1999 г. се ражда дъщеря им Гая. И двамата много искат да имат още деца, но актрисата преживява спонтанен аборт, а след това се оказва, че няма да може да забременее отново. Тогава се случва чудо.
Момчето от Руанда
През 2001 г. Ема Томпсън посещава бежански лагер в покрайнините на Лондон. И там погледът й попада върху 16-годишно момче. Сама не знае защо забелязва точно него, нещо в очите му я привлича. Оказва се, че момчето се казва Тиндиебуа Агабу и е от Руанда. Терористи отвлекли него и сестрите му още като деца, обучавали го години наред да бъде войник. Очите му били видели много насилие, много смърт и много страдание и вероятно това прочела в тях Ема още в първия миг, когато погледите им се срещнали. Тинди успял да избяга от Руанда с помощта на англичанин, служител в хуманитарна организация. Пристигнал в Лондон, без да знае къде да отиде и какво да прави, доволен просто, че е оцелял. Живял известно време на Трафалгар Скуеър сред проститутки и наркомани, сводници и дилъри. Разбрал, че може да се храни безплатно в бежанския център, и така го открила Ема Томпсън.
Историята на момчето я разтърсила из основи. Тя го поканила да прекара един уикенд със семейството им. Тинди, както започнали да го наричат, се дър-жал изключително спокойно и много мило. Най-обичал да люлее двегодишната тогава Гая, тъй като му напомняла за собствените му сестри, отвлечени от терористичната банда, които най-вероятно вече не били между живите. Ема започнала да кани Тинди все по-често и по-често у дома, скоро той си имал собствена стая, бил записан на училище, прекарвал всички празници с новото си семейство, без изобщо да подозира, че майка му е звезда. Веднъж в училище по английска литература им показали филма „Хенри V“ на Кенет Брана и момчето изпаднало в шок – на екрана била жената, която той вече наричал „мама“. Веднага след като Тинди навършил пълнолетие и можел да носи отговорност за себе си и решенията си, Ема и Грег официално го осиновили. Сега той е техен син и двамата актьори вярват, че тази форма на родителство, която са опитали и преживели с момчето от Руанда, е една от благословиите в живота им. Тинди вече работи в организация, грижеща се за бежанци, не само защото владее пет африкански езика, но и защото по-добре от всеки друг знае какво означава да получиш шанс за нов живот.
Ема Томпсън вече живее в пълна хармония със себе си. Отдавна не избира между разума и чувствата – знае, че истината е там, където двете се срещат. Или… правят късо съединение. И това се случва понякога. В такива дни тя ходи напред-назад, готви като обезумяла, пуши, пише, че и пиe. Пие и не го крие, напротив – разказва го. „Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“ – заявява тя. Компания понякога й прави майка й – почти 90-годишната Филида Лоу, която живее току през улицата, и сестра й, която пък е двеста метра по-надолу. Отварят си бутилка вино, дори две, и са щастливи заедно. Продължават да се присмиват на времето, старостта и смъртта. Само допреди няколко години, когато Филида все още може да се качва по стълбите, трите си имат специално място за тези винени срещи – на тавана на къщата на Ема. „Лудите на тавана“. Точно както им харесва.