Ема Томпсън - разумът, чувствата и лудата на тавана

„Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“ – казва Ема Томпсън, която няма абсолютно никакво намерение да губи душата си. Наздраве за нея!

Ирина Иванова 02 March 2022

Снимка: getty images/guliver

 

На снимачната площадка се оказало, че повечето актриси са омъжени, включително и Ема, която пък била и със седем години по-голяма от него. Така че той се насочил към Уинслет. Дал всичко от себе си и в началото тя отвърнала на ухажването му, но в крайна сметка и двамата установили, че са си взаимно досадни. Точно тогава дошла новината за финализирания развод на Ема Томпсън и Кенет Брана. Вдигнала се голяма олелия, а Хю Грант дори прегърнал, целунал Ема и й честитил. Бил убеден, че разводът ще й донесе късмет и… се оказал прав. Грег Уайз изведнъж видял, че на снимачната площадка има още една свободна жена. И макар че по време на снимките между тях не се случило нищо, скоро след това двамата започнали да се виждат, а когато станало ясно, че Ема Томпсън за трета поредна година е сред номинираните за „Оскар“ – отново двойна номинация, този път за актриса в главна роля и за сценарист (печели във втората категория), до нея на червения килим е именно Грег. „Той ме спаси“ – казва Ема.

През 1999 г. се ражда дъщеря им Гая. И двамата много искат да имат още деца, но актрисата преживява спонтанен аборт, а след това се оказва, че няма да може да забременее отново. Тогава се случва чудо.

Момчето от Руанда

През 2001 г. Ема Томпсън посещава бежански лагер в покрайнините на Лондон. И там погледът й попада върху 16-годишно момче. Сама не знае защо забелязва точно него, нещо в очите му я привлича. Оказва се, че момчето се казва Тиндиебуа Агабу и е от Руанда. Терористи отвлекли него и сестрите му още като деца, обучавали го години наред да бъде войник. Очите му били видели много насилие, много смърт и много страдание и вероятно това прочела в тях Ема още в първия миг, когато погледите им се срещнали. Тинди успял да избяга от Руанда с помощта на англичанин, служител в хуманитарна организация. Пристигнал в Лондон, без да знае къде да отиде и какво да прави, доволен просто, че е оцелял. Живял известно време на Трафалгар Скуеър сред проститутки и наркомани, сводници и дилъри. Разбрал, че може да се храни безплатно в бежанския център, и така го открила Ема Томпсън.

Историята на момчето я разтърсила из основи. Тя го поканила да прекара един уикенд със семейството им. Тинди, както започнали да го наричат, се дър-жал изключително спокойно и много мило. Най-обичал да люлее двегодишната тогава Гая, тъй като му напомняла за собствените му сестри, отвлечени от терористичната банда, които най-вероятно вече не били между живите. Ема започнала да кани Тинди все по-често и по-често у дома, скоро той си имал собствена стая, бил записан на училище, прекарвал всички празници с новото си семейство, без изобщо да подозира, че майка му е звезда. Веднъж в училище по английска литература им показали филма „Хенри V“ на Кенет Брана и момчето изпаднало в шок – на екрана била жената, която той вече наричал „мама“. Веднага след като Тинди навършил пълнолетие и можел да носи отговорност за себе си и решенията си, Ема и Грег официално го осиновили. Сега той е техен син и двамата актьори вярват, че тази форма на родителство, която са опитали и преживели с момчето от Руанда, е една от благословиите в живота им. Тинди вече работи в организация, грижеща се за бежанци, не само защото владее пет африкански езика, но и защото по-добре от всеки друг знае какво означава да получиш шанс за нов живот.

Ема Томпсън вече живее в пълна хармония със себе си. Отдавна не избира между разума и чувствата – знае, че истината е там, където двете се срещат. Или… правят късо съединение. И това се случва понякога. В такива дни тя ходи напред-назад, готви като обезумяла, пуши, пише, че и пиe. Пие и не го крие, напротив – разказва го. „Мога да живея без бижута, парфюми и дизайнерски дрехи. Мога да живея дори без чай. Но ако не мога да изпия чаша вино, ще изгубя душата си“ – заявява тя. Компания понякога й прави майка й – почти 90-годишната Филида Лоу, която живее току през улицата, и сестра й, която пък е двеста метра по-надолу. Отварят си бутилка вино, дори две, и са щастливи заедно. Продължават да се присмиват на времето, старостта и смъртта. Само допреди няколко години, когато Филида все още може да се качва по стълбите, трите си имат специално място за тези винени срещи – на тавана на къщата на Ема. „Лудите на тавана“. Точно както им харесва.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР