Като пример се посочва „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте, където Джейн е смела и самостоятелна гувернантка, но изцяло отдадена на мистър Рочестър, който пък – колко хуманно от негова страна! – държи тайно психично болната си съпруга на тавана на замъка. Книгата прави страхотно впечатление на Ема и тя решава, че по-добре да е „лудата“, отколкото изцяло посветената на идеята за брак и съпруг. През втората половина на 20. век във Великобритания обаче шансът да те затворят на тавана, дори и ако превъртиш, не е чак толкова голям, затова Ема решава да се превърне в „лудата на мотора“. Купува си мотор, обръсва си главата нула номер, облича кожени рокерски дрехи с много ципове, а вечер в университетската трупа играе Офелия или пък Нина Заречная. Стават гаджета с Хю Лори – един от най-талантливите в трупата, пък и от най-умните.

За него се разказват легенди, че е приет във всички възможни престижни университети, но избрал Кеймбридж. Двамата с Ема са връстници, имат сходно чувство за хумор и… се оказват много талантливи актьори. Ема обожава неговата невъзмутимост и маската ала Бъстър Кийтън, която той обича да „налага“ върху лицето си, докато ръси всякакви небивалици, от които тя с часове се залива от смях. Паметни години! Хю е висок и кльощав, макар че по цял ден поглъща неимоверни количества храна. В някои вечери след представление – по 2-3 огромни стека! Двамата се разделят без особена причина, просто защото са много млади, много талантливи и всеки от тях иска да постигне своите си цели.

Приятелството им обаче остава за цял живот. Когато след много години са вече големи звезди и Лори е покорил света като доктор Хаус от едноименния сериал, Ема Томпсън ще покани именно него да произнесе реч при поставянето на звезда с нейното име на Алеята на славата. Хю го прави по типичния си начин – с нетрепващо лице, но пък блясъка в очите му и едва забележимата усмивка в ъгълчетата на устните му Ема няма да забрави никога. „Когато бяхме заедно в Кеймбридж – казва Лори пред присъстващите на церемонията, – тя казваше талантливи неща, носеше талантливи дрехи, караше талантлив мотор и правеше талантливи спагети. Тя е наистина забележителен човек, много добър приятел и не мога да бъда по-горд, че е част от живота ми.“ Хю Лори, първата й любов! Проклятието да се влюбва в талантливи мъже обаче продължава да преследва Ема.

Ем и Кен

Още в университета Томпсън открива, при това без никакво съмнение, че актьорството е нейното призвание и нейният път. Заедно с Лори и Стивън Фрай правят стендъп спектакли, за които сами си пишат сценариите и с които обикалят цяла Англия и дори цяла Австралия със забележителен успех. Тя играе в мюзикъли, а накрая получава предложение и за собствено телевизионно мини шоу по Channel 4. Е, критиците го срязват, но пък една от продуцентките – Линдзи Доран, си отбелязва в тефтера името Ема Томпсън с цял ред удивителни след него. Очаквайте продължението на тази история малко по-нататък. Защото Линдзи Доран е дама с набито око и голям опит и може и да забавя, но никога не забравя.

През 1987 г. Ема започва снимки във филма Fortunes of War – драма, чието действие се развива по време на Втората световна война. На тази съдбовна за нея снимачна площадка тя се запознава с Кенет Брана – с година по-млад от нея и доста своенравен ирландец, специализирал се в Шекспирови роли и вече известен с това, че е най-младият актьор, изиграл Хенри V. За неговия Хамлет пък говорел цял Лондон. Бил роден за звезда, работел с размах. Имал чувство за хумор като Ема и понякога също толкова черно. Оказало се, че и семейството на Брана, също като шотландската линия от рода на Ема Томпсън, било доста иронично-саркастично и всичките му членове до един си падали по това да се гаврят със смъртта.

Кенет гледа Ема в ролята на Шута от „Крал Лир“. Изпълнението й го завладява толкова силно, колкото никое друго през живота му – е, освен може би неговите собствени. „Никой никога не е играл и няма да играе Шута от „Крал Лир“, както го направи Ема Томпсън“ – казва той. Продължава да го твърди дори и когато вече не са заедно.