В базовите лагери Агата прави всичко възможно, за да постигне по-голямо удобство. Дирижира доставката на мебели и организацията в кухнята, където се опитва да съставя здравословни менюта. Като изкусна готвачка преподава рецепти на местния готвач и сама приготвя някои от прочутите си специалитети. Местните хора от екипа веднага отиват при "ал хатун", госпожата, когато имат здравословен проблем. Тръгва мълвата, че европейката има специални дарби и много лекарства. Въпреки изобилстващите битови проблеми Агата никога не губи чувството си за хумор. Хилядите снимки, които сама прави и после проявява, днес се смятат за уникален документ за живота в Ориента. Творческият процес върви като добре смазана машина въпреки многото време, което Агата отделя на археологията. При разходките си никога не се разделя с бележниците, в които записва хрумналите й престъпления. В този период издава средно по два-три романа на година.

Когато е в Англия, Агата живее в различните си къщи. Никога не се меси в работата на архитектите и дизайнерите, но държи сама да избира бани, тоалетни и умивалници. Един ден в Лондон невярващите на очите си минувачи установяват, че прочутата в цял свят писателка се е настанила във вана на витрината. С типичното си чувство за хумор тя пояснява, че не го прави от екстравагантност, а защото не може да си купи вана, преди да я е изпробвала.

Избухването на Втората световна война е на път да разбие щастието отново. Именията на Агата са конфискувани от военните и тя е принудена да живее в апартамент под наем. Макс заминава за Кайро. Раздялата продължава три години. Във военен Лондон Агата тъгува по "номадския и див" живот в Сирия, който тогава не знае дали някога ще бъде отново реалност. Прави всякакви опити да замине за Египет, дори се договаря с едно списание да работи като кореспондент, но министерството на войната категорично отказва присъствието на жени журналисти в арабски страни. Сред малкото добри новини е раждането на единствения й внук.

Въпреки несгодите или може ба като бягство от тях, Агата Кристи пише все повече и дори адаптира за театъра някои от романите си, при това с огромен успех. Изчезването на зет й, когото тя много цени, е пореден удар за писателката, която пише: "Най-тъжното и ужасно нещо в живота е да знаеш, че не можеш да спасиш от страданието някого, когото обичаш толкова силно".