Човек се учи не от провалите, а от успеха, според един от най-ярките и скандални режисьори бунтари на Холивуд Оливър Стоун. Автобиографията му „В преследване на светлината“ (ИК „Колибри“) беше представена лично от него във видеосреща със зрители на фестивала „Синелибри“.

Оливър Стоун е режисьор на 30 филма, сред които „Взвод“, „Доорс“ и „Роден на 4 юли“, сценарист на „Белязания“, „Евита“ и „Конан Варварина“. Има три Оскара, пет Златни глобуса, БАФТА и „Еми“. „Ако не бях имал този успех – твърди той, - нямаше да мога да разширя познанията си за света. Успехът ме научи как да се държа в пиар индустрия като филмовата, как да се справям с парите си, с хората, с публичното говорене и ми даде желание да израствам като творец и човешко същество. Той ме научи как да правя филми по-добре и по-ефективно.“

Провалът му показва как да превъзмогва болката, гнева и обидата и колко безполезно е огорчението и желанието за отмъщение. Един от първите удари в живота му е разводът на родителите му, когато е на 15. Баща му е брокер на Уолстрийт, майка му – французойка, по-заинтересувана от купоните и светския живот, отколкото от статута на съпруга. Разводът, след който се разбира, че всеки от тях не е бил особено лоялен към другия, показва за първи път на Стоун, че хората лъжат и че най-правилната позиция, за да се справиш в живота, е да бъдеш жилав и силен, да не се предаваш.

Бунтът му срещу случилото се прераства в особено бягство – записва се доброволец във Виетнам. Раняван е два пъти – парче от шрапнел пробива шията му, а друго го засяга в краката и хълбоците, участва в 25 хеликоптерни атаки, има Бронзова звезда за героизъм, признава, че е убивал хора. Видял е един от мъжете, които е обстрелвал - обезобразен от шрапнелите, разкъсан и съвсем мъртъв. На всичкото отгоре признава, че се е почувствал горд от това. И не изпитва вина, че е жив, а другият - мъртъв. „Така стават нещата – обяснява Стоун в автобиографията си. - Всички си разменяме местата, ако не в този живот, то на друго място и в друго време.“ Звучи скандално, но този му начин на мислене му помага да оцелее във войната... и във филмовата индустрия.

След като завършва Филмовия институт в Ню Йорк, в който учи при съвсем малко по-възрастния от него Мартин Скорсезе, дълго време работи като таксиметров шофьор и пише сценарии. Скорсезе между другото е първият, който забелязва и признава таланта на Оливър Стоун. А сценариите, които Стоун пише след завършването си, дълго време са отхвърляни. Отвсякъде му ги връщат. Дори си прави папка с десетките, стотици писмени откази. Нарича я досие на срама, от което извлича перверзната гордост, че може да приема отхвърляне. Отхвърлят го и при срещи лице в лице, на трудно уредени обеди, с невърнати телефонни обаждания. Военният му опит и увереността в това, което иска, му помагат. „Носих в себе си звяра, защото му бях служил“ – пише той.

Виетнам го е снабдил с ярост, свързал го е с инстинктите му и е изострил зрението му. Тази сензитивност му помага да се слива с окото на камерата, пишейки сценарии, а по-късно и когато започва да режисира. „С камерата приемаш времето и пространството, без значение колко са обикновени – споделя Оливър Стоун, - за да ги разчлениш като в сексуален акт, да проникнеш в реалността с всичките си сетива, но най-вече с очите си – и да пресъздадеш на филм по чист инстинкт нещо ново и свежо.“ А за въздействието на историята според него имат значение истинността и добрата светлина - тези няколко часа преди залеза, които добавят магия във визията.

Пробивът на Оливър Стоун е на 33-годишна възраст със сценария на „Среднощен експрес“, за който е награден с „Оскар“, връчен му от Лорън Бакол с „очите й като цепки и глас на пушачка от 40-те“. Преди това получава и „Златен глобус“, а после и приза на Гилдията на американските сценаристи.

Негови спътници в овладяването на емоциите, на собствената му енергия, на бунтовното неспокойствие са наркотиците - още от войната във Виетнам, а след това и в Холивуд. Демонът на кокаина често се съюзява с вътрешните му демони. Музиката, която го изразява, е тази на „Доорс“. Това, което не може да понася, е удобството. Удобството за Оливър Стоун е убиец на мечтите и вярата в тях.

Обвиняват го в леви убеждения и че прекалява в увлечението си по авторитарни личности и режими. Филмираните му срещи и интервюта с мощни политически фигури като Фидел Кастро, Уго Чавес и Владимир Путин обаче си заслужават, както и поредицата „Премълчаваната история на Америка“, на която е автор. Говори се, че сам е много авторитарен на снимачната площадка. Шон Пен го определя като корав кучи син, който може да те ядоса и след това да те вдъхнови, който режисира като обсебен, но резултатът си заслужава лудостта и емоцията.

„Ако си вършиш работата добре, с обич, хората го усещат и започват да те ценят все повече“ – коментира Стоун.
Разказът в автобиографията му минава през рискованото проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на „Белязания“, репетициите с Ал Пачино, работата му с Арнолд Шварценегер, показва системата на Холивуд отблизо и отвътре. Книгата приключва с получаването на „Оскар“ за филма „Взвод“ през 1986 г.
Тя е откровен, дълбок, хладнокръвен разказ на един от емблематичните холивудски герои.