Вдъхновение, красота, необятност. Думите, които бихме използвали за нея, ако трябва да я опишем в този стил. За изкуството и новите вълнуващи проекти, за центъра на личната вселена, за тихото щастие и благодарността, за осъзнаването, че живееш тук и сега и че си дължиш свободата да се чувстваш добре... Истинско удоволствие и голяма усмивка беше за нас този разговор с Теодора Духовникова. 

Къде те откриваме в момента? Сподели ни как минава един твой ден през декември.

Още от дете декември е най-любимият ми месец. Сняг, Бъдни Вечер, подаръци, рожденият ми ден... Дори представленията ми в Народния театър усещам различни през декември.

В момента се подготвяме за коледния ни стрийминг на „Поетите“ през декември и сме много развълнувани, че самият Георги Господинов ще бъде с нас на сцената! Миналото ни стрийминг издание беше гледано от десетки хиляди хора, от всички краища на света. Радвам се, че с колегите ми успяхме да върнем поезията отново „в играта“, в дневния ред и сърцата на зрителите.

Предстои ми нова пиеса, за която толкова се вълнувам, че не мога да спя – „Тъгата на кралиците“ от Яна Борисова. Ще бъдем само двете с Цветана Манева на сцената... Това си е сбъдната мечта!

Успяваш ли да намериш време само за себе си извън работата и творческите проекти?

Да, това е едно от хубавите неща, които постигнах със себе си, откакто започна тази пандемия. Успокоих се някак, налагам си умишлено да „забавям топката“ и по-малко да планирам. Научих се да отказвам проекти, които не са ми на всяка цена важни. И ето, сега се чувствам нова, силна, заредена, благодарна...

Изглеждаш винаги страхотно. Как поддържаш форма?

Допреди няколко месеца щях да ти кажа, че е защото държа да се грижа за себе си. Но последната година изобщо не съм полагала никакви грижи за себе си, чак си се ядосвам, че така стана, но ето че сега, без никакви грижи, се харесвам дори повече от преди. Та не знам как да ти отговоря – може би така – красотата май наистина ще се окаже вътрешно състояние. И ген, разбира се.

А как постигаш хармония със своя вътрешен свят, къде е твоят център и кои са начините ти да се свържеш с него?

Като оставам сама – без хора, без излишни разговори и суетни. Обичам времето, когато сме само аз и аз. И никак не ми е скучно.

В забързаното време, в което живеем, смарт технологиите до голяма степен определят ритъма на ежедневието ни, а често влизат и в ролята на личен асистент. Ти самата доколко разчиташ на тях и за какво?

Днес те я определят „до голяма степен“, както казваш ти, но само след няколко години смарт технологиите ще определят изцяло целия ни живот. Това е неизбежно. Трябва да осъзнаем, че това, което предстои, е фундаменталната смяна на цяла една цивилизация. За малките тази промяна ще бъде естествена, както когато дишат. За нас, по-възрастните, ще е малко по-сложно, но ако я приемем спокойно и с любопитство, ще си спестим доста неприятни усещания, като страха от новото и непознатото например, който си е един атавистичен страх.

Какво е важно за теб, когато избираш такъв продукт?

Аз съм типичен потребител на хубави вещи от новото време. Казвам го и за добро, и за лошо. Харесва ми да ги имам. Дори понякога да нямам реална нужда от тях. Разбира се, важно ми е продуктът, който ще имам, да е технологически много добър. Но някак дори ми е по-важно каква е историята, легендата около този бранд. Кой го носи, кой го рекламира, изобщо каква е емоцията, която успяват да създадат около себе си.

Защо избра за себе си Watch GT 3 на Huawei? Какво повече ти дава този смарт часовник и кои са любимите ти функционалности?

Харесва ми, че е истински красив. Много ми харесва, че не се налага да го зареждам често, тъй като дамският издържа до 7 дни с едно зареждане. Това за мен е много важно. Относно функционалностите, може би любимото ми е това, че мога да приемам обаждания, а и много ми помага с напомняния, за да не пропускам важни срещи или съобщения, тъй като ги виждам мигновено на часовника.

Как се съчетава Watch GT 3 с личния ти стил?

Съчетава се с всичко. Аз съм фен на мисълта, че жената трябва да прави роклята, а не роклята – жената. И с часовниците е така – трябва да не е крещящ, да е класи и шик, да ти върши работа и да ти става приятно, когато го поглеждаш на ръката си.

2021 година за теб беше (с три думи)? Какво ще си пожелаеш тази Коледа и какво ще си обещаеш на прага на Новата година?

2021 беше особено тихо щастие и благодарност. За новата година си желая само здраве. Останалите неща ми е приятно да си сбъдвам сама.

Ще ни подариш ли нещо твое любимо, облечено в думи, като послание към нас и към читателите?

Едно стихотворение на Стефан Цанев, което е всичко! Бъдете и си носете „новите дрехи“, мили хора!

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев