Българската представителка на конкурса „Евровизия“ Виктория Георгиева и победителка в последното издание на "Маскираният певец" отглежда четири кучета – три от които са осиновени – и категорично не може да си представи живота без животни.

Че Блеки е родена актриса, ти става ясно веднага след като я погледнеш в очите, а това се случва още в първия миг, щом прекрачиш прага на дома на Виктория. Блеки те посреща със скептично приглушено ръмжене, но скоро разбираш, че то не е заплашително, а просто те предупреждава да не се опитваш да й развалиш Рая, който Вики й е създала. Който не е нищо друго освен грижа и любов.

Преди известно време видях във Фейсбук профила на Виктория Георгиева – младата изпълнителка, която представя България на „Евровизия“ две последователни години – снимки, на които тя храни четири кучета, или пък ги е разположила на дивана в дома си, или пък ги е строила пред себе си, предлагайки им лакомство. Картинката не е необичайна за Вики, тъй като тя просто отглежда четири кучета – първото си куче, голдън ретрийвъра Ария, си го купува, но останалите три – Рая, Мечо и Блеки – са спасени от улицата. Имало и още две – да, шест общо – но тогава наистина станало доста трудно и приятели ги осиновили.

Виктория е луда по животните, откакто се помни. От дете мечтае за куче и често носи вкъщи намерени на улицата животни, но тъй като баща й бил отключил тежка алергия, родителите не й позволявали да ги задържи. Вики тутакси преминала на режим „като няма куче, и заекът е куче“ и така в живота й се появила поредица от зайчета, но също така рибки и костенурки. „Не мога да си представя да живея без животни“ – казва изпълнителката на мечтателно-меланхоличното парче Growing Up Is Getting Old (от англ. „Порастването е остаряване“), класирала България на финала на тазгодишната „Евровизия“.

Много мечтае да си има голдън. „Бях се влюбила в тези кучета от филмите, защото изглеждаха големи, пухкави, любвеобилни. Спестих си пари и си купих такова куче, но моята голдънка Ария излезе странна – хем обича да й обръщаш внимание и постоянно да я забавляваш с играчките й, които обожава, хем когато отидеш да я гушнеш, се обръща на другата страна. Свободолюбива е и иска нещата да се случват само когато и ако тя реши. Другите ми кучета са осиновени – Блеки я взех, когато беше на почти година.

Живееше в стар изоставен офис, гледаха я различни хора и един ден разбрах, че искат да я взимат в някакво село за… пазач. Какъв пазач може да бъде тя?! Тя е като пластилин – както я поставя, така стои, има ми хиляда процента доверие. Освен това щяха да я държат вързана, което още повече ме ужаси. И си я взех. Но виж Мечо (другото куче на Вики, което е при нея в София и което в момента е затворено в една стая, откъдето се чува такъв лай, все едно поне два цербера има вътре), той си става за пазач – има силен инстинкт за собственост, за територия и не позволява лесно да му се навлиза в „личното пространство“. Той обаче е лудо влюбен в Геновева (Геновева Христова, бизнесдама, предприемач и мениджър на Виктория), не позволява никой да се доближи до нея и затова двете си поделяме грижите за него – понякога го гледа тя, понякога аз.“

В момента останалите две кучета – Ария и осиновената Рая, са във Варна, родния град на Виктория, при родителите й, които очевидно в крайна сметка са приели някак съжителството. Вики обаче си ходи поне по два пъти в месеца, за да им помага с животните. Доскоро тази логистика си е истинско предизвикателство за нея, но отскоро има шофьорска книжка и вече ще може да си кара кучетата, когато и в каквато посока иска.

„За мен животните са най-чистата форма на любов. Като се прибирам вкъщи и още преди да отключа вратата, чувам Блеки… Аз й казвам „Весели крачета“, защото тя трополи с ноктите си по теракотата все едно танцува. Като я видя, колкото и да ми е бил лош денят, се развеселявам. Представи си да се прибираш и да си сам и да е празно…“

През октомври и ноември на Виктория й предстои както издаването на нов сингъл, така и участие на фестивала Midem, който се провежда всяка година в Кан (тази година ще е онлайн обаче) и е едно от водещите събития в музикалната индустрия. Младата изпълнителка и екипът й наскоро решават, че е по-добре да пускат по-често нови песни, макар и без видеоклип. „Клиповете са много скъпи, нужен е голям екип и много повече време, пък и в крайна сметка хората днес слушат музика най-често със слушалки през платформи като Спотифай например, докато пътуват в метрото или просто докато вървят нанякъде. Много обичам да снимам клип, но все пак е по-важно да правя музика и хората да я слушат, клип може и по-нататък да се направи.“

Вики е момиче с характер и инат – „страшна проклетия“, както на шега казва мениджърът й Геновева. Двете стават творчески тандем, след като Виктория напуска „Монте Мюзик“, компанията на Владимир Ампов-Графа, понеже не се чувства добре там. „Там нямах думата. Трябваше да правя определен тип комерсиална музика, а аз не обичам да ми казват каква музика да правя. Знам много добре, че моята не е комерсиална, дори изобщо. Затова започнахме да работим заедно с Геновева и макар че и сега е трудно, тъй като винаги има някаква стратегия, към която трябва да се придържаме, все пак се чувствам много по-свободна.“

Ината си Вики демонстрира не само по отношение на животните (все пак да „победиш“ алергията на баща си, не е никак малко) и музиката си, но и по отношение на стила си. Сред бляскавото „оперение“ на 99% от изпълнителите на тазгодишната „Евровизия“ Виктория бе като Малкия принц на своята малка планета със свободния сиво-син костюм – точно с цвета на очите й – от фино падаща материя и грубите маратонки в пясъчен цвят. Стайлингът й предизвика всевъзможни коментари у нас („Каква е тази пижама?!“ – бе може би най-често срещаният), но истината е, че „пижамата“ е една от най-горещите модни тенденции от последните две години. Доста по-добре от чизми, букли и пайети или класически рокли, с каквито бяха повечето от дамите на сцената, не мислите ли?

„Не обичам много рокли, макар че пробвах и рокля за „Евровизия“ – разказва Виктория. – Исках да е нещо много различно, тъй като на този конкурс всички са напудрени, направени… Моята визия беше контра на всичко. Не обичам да се правя на нещо, което не съм, само заради дадено събитие или защото някой го налага. Научила съм се да се отстоявам. Смятам, че и в живота хората трябва да са така. Имам много силна интуиция и в над 90% от случаите се оказвам права.“

Татуировките са другата страст на Вики – има два „ръкава“ (тату композиция, която обхваща цялата ръка, от китката до рамото) и два „чорапа“ (на крака, до глезените). Първите татуировки си прави, когато е на 15 или 16 – просто няколко ноти. След това обаче върху кожата й се появяват всякакви мотиви, посветени на майка й, на баща й, фрази от песни, дори от такива, които все още не са издадени – като например Sorry, което е първото изцяло нейно парче. До този момент Вики създава песните си в сътрудничество с приятели музиканти от Швеция. „Там имат невероятно музикално училище. Освен всичко друго, ги учат да използват всякакъв софтуер за музика, а това сега е много важно. Изключително отворени, свободни и креативни хора излизат оттам. За мен едно от най-важните неща е музиката ми да има интернационално звучене, да бъде слушана и разбирана навсякъде“ – казва тя.