Затлъстяването е все по-често срещан проблем. Според д-р Мария Николова (завършила медицина у нас, специализирала във Виена и преподаваща „Хранене и диететика“ в Медицинския университет в София) то е болест. Най-засегнати са хората на средна възраст, но се увеличава и след 60-65 години, както и при децата. Най-важното при решаване на този проблем според д-р Николова е емпатията. Хората със затлъстяване не трябва да бъдат карани да се чувстват виновни за състоянието си. Хубаво е да има разбиране към тях като към пациентите с всяко друго заболяване. Изход има. Важно е да се знае, че лечението е комплексно и е пътуване, а не бързо стигане до крайна дестинация. Не може да се случи веднага. 

Тялото е енергийна система – обяснява д-р Николова. – Когато внесем в нея повече енергия, а изразходим по-малко, въпрос на време е излишните калории да се натрупат. Затлъстяването е провокирано точно от този излишък. Известно е, че здравословният индекс на телесна маса е между 18,5 и 24,9 кг/м2. Когато се надвиши, се развиват различни степени на свръхтегло и затлъстяване.

Кои са най-честите причини, които наблюдавате?

Всеки случай е индививидуален. Често причините са повече - преяждане,  ниска физическа активност, стрес, нарушен ритъм на труд и почивка, на сън и бодърстване. Може да са и емоционално хранене, депресии, разстройства в хранителното поведение, хормонални отклонения, унаследен начин на живот и модел на преяждане, с прием на лекарства, които увеличават апетита ни, на антидепресанти, кортикостероиди. Генети§ната предразположеност допринася за около 30% от риска за наднормено тегло.

Кое хранене предизвиква затлъстяване?

Стомахът е кух мускулест орган с обем 500 мл. Ако го тренираме настоятелно, може да се разшири и да приема по-голям обем храна. Когато храната достигне до него и опре стените му, е нормално да бъдат изпратени сигнали за ситост към централната нервна система. Това е един от механизмите, които дават знак кога да спрем. Затова е хубаво да не се храним прави, да не е бързо и на големи хапки или много продължително. Много хора прекарват празниците в дни, запълнени с храна – от брънч, закуско-обяд, през подкрепителни междинни хапвания, до вечеря и пуканки, семки, чипс и десерти пред телевизора, в протяжно перманентно хранене и пиене. И човек буквално се интоксикира с храна и алкохолни напитки.

Трябва да има режим, разграничени закуска, основен обяд и най-малко като количество вечеря, препоръчително е междинните закуски да са съобразени с индивидуалния ритъм на работа и спорт. Хубаво е храненията да са през 3-4 часа с 14-часова хранителна пауза между вечерята и закуската. Правилото – закуската изяж сам, обяда сподели с приятели, вечерята подари на врага си, е здравословно и за здравите, и за хората със заболявания или здравословни отклонения. Според изследвания европеецът се храни средно по 13-14 часа. Тоест стомашно-чревният тракт почива само 10 часа. Представяте ли си? А кога почива метаболизмът?

Как бихте коментирали гладолечението на чай и плодове например?

Има стотици диети с йо-йо ефект. Хората свалят 7, после качват 10 кг и 20-25% от всеки редуциран килограм телесно тегло е за сметка на водата, гликогена и мускулите. А мускулите са активната тъкан, благодарение на която изразходваме калории. Никой не редуцира само мастна тъкан. При отслабване на 10% от общото тегло само 3-4% от тях са за сметка на вътрекоремната мазнина, която генерира всички метаболитни проблеми и сърдечносъдовите, и ендокринните усложнения. При гладуване се губят витамини и минерали, забавя се основната обмяна на веществата. Това активира силно апетита и нарушава равновесието между хормоните на глад и ситост. Често след отслабване човек се нахвърля върху нездравословна пакетирана храна с ниска биологична и висока енергийна стойност. И започва бързо натрупване не на активна мускулна маса, а на мастна, на вътрекоремни и подкожни мазнини. Това е един от механизмите за развитие на инсулиновата резистентност и последващите я преддиабетни и диабетни състояния. Така могат да се появяват и сърдечносъдови, и метаболитни заболявания.

Какво представляват хормоните на глада и ситостта?

Те се отделят в стомашно-чревния тракт, панкреаса, в клетките на тънките черва и в централната нервна система. Тоест стомашно-чревният „мозък“ постоянно си говори с централния мозък. Тези хормони са информатори. Един от тях, лептинът, се отделя от мастната тъкан и съобщава на централната нервна система кога да престане храненето. Той контролира в дългосрочен план глада и ситостта. След дълго гладуване и отслабване се изчерпва мастната тъкан. Ако няма мастна тъкан, няма достатъчно лептин, който да изпраща сигнали на централната нервна система да потиска апетита. И тогава гладът става неконтролируем.

Краткосрочен регулатор е хормонът на глада – грелин. Благодарение на отделянето му в стомашно-чревния тракт се повишава усещането ни за глад. А GLP хормоните, които се отделят в тънките черва, дават сигнал на мозъка, че храната е пристигнала и тялото може да спре да се храни. GLP 1 излъчва информация и към панкреаса, и към мастната тъкан. Хората със свръхтегло имат различни резистентности – към инсулин, към лептин, към GLP 1 хормона. При лечение, за да се преодолеят тези резистентности и хормоните да започнат да функционират отново нормално, освен диетотерапия се обсъжда и включването на  медикаменти.