Естествено ли роди?

Да. В Германия не можеш да си избираш, дори и ако раждаш на 43 като мен. Лекарите преценяват. Не правят операция, ако не е наложително. Въпреки че бяха почти на ръба. Аз родих в обикновена държавна болница. Впоследствие разбрах, че е фемили френдли. Предупредиха ме, че ако искам детето да има биберон, трябва да го донеса, защото не подкрепят бибероните. Стимулират да кърмиш, да раждаш естествено. Бях в отделна родилна стая. В болницата има 10 и ги обслужват шест човека. Лежиш, обкичена с кабели, следят тоновете и на бебето, мерят ти температурата, кръвното. Минават различни специалисти и ти искат паспорта на майката, в който са отразени всичките ти прегледи през тези месеци. Всеки път като отвореха моя паспорт и видеха едното редче, започваха да се смеят – ха-ха-ха, ти си тази, дето е разбрала в деветия месец.

Три дена раждах, три дена бях в стаята за раждане. В нея има легло за раждане, плотове с всички необходими инструменти, прозорец с перденца, приглушено осветление, за да ти е спокойно. Пускат ти музика, ако искаш. Отстрани има вана. По едно време лекарката дойде и ми каза – вече 10 часа си с контракции. Искаш ли малко да си починеш. Казвам – какво почиване! Тя ми обясни – ще ти напълня вана, във водата не се усещат контракциите. И не можеш да си представиш – в момента, в който влезеш във водата, нищо не усещаш, няма контракции, няма болка. В момента, в който излезеш, веднага те прерязва. Бях изумена. Когато родих, ни преместиха в отделна стая с Маркус и бебето, което беше при нас през цялото време. Сестрите идваха да го мерят или да ни показват как да го къпем, как да го повиваме.

Кога  съобщи на шефа ти в България?

След Коледа. Реших да го оставя да си почива. Обадих му се – Жоро, седни. Бременна съм. Той казва – супер, страхотна новина. Най-интересното е, че може би три месеца по-рано той ме успокояваше, че никога не е късно да стана майка. А аз му казах – Жоро, няма да стане, вече съм на 43. Точно тогава съм била бременна в шестия месец. Пита – колко. Съобщавам – в средата на деветия месец съм. Той – какво!!! И реално, Лили, аз влязох да раждам с дънките, с които си ходя на работа. Не съм слаба. Бях качила 7 килограма. Алекс беше три и шестстотин, почти четири. Нито ми се е ядяло нещо много или различно, нито съм имала нетърпимости. Може би нищо не ми е липсвало в организма. Даже правих три месеца поред лунната диета.

Колко ти продължи отпуската, като роди?

Не съм работила само четирите дни в болницата и около Коледа и Нова година. След това си работех онлайн. С Маркус решихме той да вземе бащинство. То влезе в сила четири седмици след раждането ми. Прибрахме се в България на 20 февруари. На 13 март затвориха заради карантината. И цялата пандемия за мен беше много позитивна, защото благодарение на нея имах възможността да работя хоумофис и да бъда с бебето си.

Кърмиш ли?

Вече само вечер.

Имаше ли следродилна депресия?

Нямах време, защото работех. Не съм спирала. Подготвях един магазин.

И го правиш паралелно с гледане на дете! Как изглежда организацията на всичко това?

Много стегната и с много планиране. След година по бащинство Маркус се върна в Германия и с Алекс сме самички. Имам едно младo момиче, което ми помага от 8,30 до 17 ч. през седмицата, в работното ми време. Вечер и събота и неделя се справям сама. Много ми помага и моята приятелка и колежка Стаси, на която съм много благодарна.