Отиваме при неговата лекарка на 22 декември. Тя се шокира, че в здравната карта нямам история на заболявания. Отговарям – да, защото не съм боледувала, не искам да ходя на лекар и не ходя. Разказах й диагнозата, която си бях поставила, в която бях почти сигурна. Каза – окей, ще ти направим пълни изследвания, но понеже предполагаш, че е нещо, свързано със стомаха, дай да погледна на ехограф. Лекарката е германка, на около 60, възрастна, сериозна дама. Слага апарата върху мен и започва да се смее.

Аз съм в шок. Приемам го като несериозно отношение, но тя ми обяснява – не съм гинеколог, но виждам гръбначен стълб и глава. Пак изпадам в шок. Казва ми – трябва да отидеш на гинеколог веднага. Праща ме без запазен час. Гинеколожката потвърждава, че съм бременна. Започва да мери размера на костите, на главата, за да може да установи в кой месец съм. През това време казвам на Маркус да отвори календара с отпуските, за да проверим кога се е случило зачеването. Тя изчислява с двама асистенти до нея и казва – в 36-ата седмица си! Не знам какво означава. Тя ми обяснява – на 9 декември си влязла в деветия месец. Това се случва на 23 декември. Майка ми почина на тази дата, в същия град, единайсет години по-рано. В момента, в който го осъзнах, се разплаках. И нали си представяш, че тази година трябва да купя и елха, и камбанки, и дърво на Дядо Коледа?

Все едно ти е пратила бебенце, за да продължи живота и да имаш празници.

Да. И гинеколожката беше супершокирана. Каза – бременността е толкова напреднала, детето е три килограма и триста, обърнато вече надолу, може всеки момент да излезе. Веднага отиваш да се запишеш за раждане. Слушам и всичко ми минава като на филмова лента.

А аутлетът?

Да! Точно! Питах я дали мога да отида, защото съм го планирала. Маркус се потресе – ама ако родиш в Холандия! Тя обаче ми отговаря – ако се чувстваш добре, може. Излязохме от кабинета й изплашени, че мога да родя всеки момент. Веднага влязохме в бебешки магазин. Разглеждахме два часа. Прочетохме стотици етикети. Разбрахме, че не знаем какво да купим. И излязохме. Влязохме и в магазин за бременни, защото нямах такива дрехи. Пробвах две блузи, отказах се. Но в пробната си казах – чакай да се снимам с корем, за да може Алекс, когато се роди, да я види и да не си мисли, че е осиновен.

После прекарахме цялата Бъдни вечер и Коледа в търсене в интернет и поръчване в Амазон. Притеснявах се, че няма да успеем да си набавим всичко необходимо, преди да родя. Ходихме и до аутлета в Холандия. Този път не шофирах аз. След това се записах в болницата за раждане. Прие ме завеждащият на отделението. Споделих му как се чувствам много гузна спрямо бебето, защото не съм разбрала по-рано. Успокои ме, че се случва и на други хора. И ми разказа за случай, в който личен лекар на една дама я изпраща по спешност с бърза помощ с диагноза – заплетено дебело черво. От Спешното звънят в гинекологията – идвайте веднага, жената ражда. От гинекологията звънят на мъжа й и казват – идвайте веднага, жена ви е бременна. А той се смее – ха-ха-ха, и в кой месец. А те му отговарят – ражда! В момента!

И така, записа се за раждане.

Да, на 27 декември. Разбрах, че бебето е момче. Докторът ми обясни, че прагът на болката при различните хора е различен. При мен явно е по-нисък и затова вероятно не съм усетила. И да внимавам много за контракциите, да не би да не ги усетя. Предупреди ме при най-малкото неразположение да отивам в болницата. Аз се зарадвах, че може и да не усетя контракции и бебето да си излезе ей така.

Усетих ги и не излезе ей така. Но преди това купихме легло, матрак. Около Нова година ходех всеки ден на лекар, да слушат тонове. Бяха в шок дали съм имунизирана в България, но вече беше много късно. Притеснявах се дали бебето е здравичко, но слава богу, аз водя много здравословен начин на живот – не пуша, не пия алкохол. И един ден, след като бяхме напазарували всичко, минахме през „Икеа“ да купим чаршафи и отидохме в центъра да ядем пържени картофки. Усетих прерязване от единия до другия край на корема. Не знаех какво е контракция. Реших, че ми се ходи до тоалетна, но ме преряза още два пъти и предложих да се прибираме. Маркус казва – да тичаме в болницата. Казвам – а, не! Искам да пуснеш пералнята да се изперат чаршафите, аз да си взема душ и тогава. Постъпих в болницата в петък. Мъжът ми се радваше, че детето ни може да се роди в неделя. В Германия има поверие, че ще е много късметлийско дете. Ама той се роди в понеделник, което означава, че ще бъде много работлив. И се появи на бял свят на 20.01.2020 г.