Всичко за майка ми

Филмовият мост между Шарлот Генсбур и майка й Джейн Бъркин се опитва да лекува семейни рани

Краси Генова 04 December 2021

Снимка: getty images, party film, париж

 

Интересно е, че в един момент филмът сякаш се преобръща и водещата нишка е как Джейн гледа на вас. В кадър обявява, че вие сте най-мистериозната от дъщерите й.

Да, тя ми го е казвала много често, но в рамките на филма ми прозвуча малко неприятно, защото от това признание до мен достигна: „Ти си странна птица“. Сякаш имаше нещо в мен, което дълбоко я смущаваше. Любопитно е, че аз изпитвам същото към голямата ми дъщеря – Алис. И сега, след преживяното на снимачната площадка с майка ми, разбирам, че невинаги в отношенията майка–дъщеря има прегръдки и признания от типа „Обичам те“. Всичко зависи от характера, натрупванията, спомените. Когато бях по-млада, усещах горчивина от дистанцията между нас. И тогава виждах, че такова е отношението й само към мен. Към сестрите ми Кейт и Лу беше много нежна, емоционална, топла. Разбира се, че беше до мен, когато имах нужда от нея, но между нас имаше много неизказани неща и голямо напрежение.

Нейната резервираност обаче не значи липса на обич, нали?

Да ви призная, баща ми също никога не ми е казвал „Обичам те“, но ми го е показвал с песните и филмите си, така че знаех, че съществуват много и различни начини да кажеш на детето си, че го обичаш. Но винаги съм усещала разликата в отношението й към мен и сестрите ми и това ме караше да ревнувам. Винаги съм искала да бъда близо до нея, да се радвам на вниманието й.
Филмът е много откровен, най-вече заради вашия  подход на споделяне на всички тайни и търсене на отговор на всички въпроси, особено на тези, които са ви притеснявали в съзряването ви. Има много сърцераздирателен момент – майка ви говори за покойната ви сестра Кейт, когато разглеждате заедно старите семейни филми.

Заедно имаме тази сила, но когато сме поотделно, нито една от нас няма куража и силата да се връща към тази голяма, все още широко отворена семейна рана – смъртта на Кейт. Лично аз съм така и към загубата на баща ми – вече 30 години нито мога да слушам негови песни, нито да гледам негови изпълнения или филми. За разлика от него обаче, имам нуж-
да да говоря за Кейт. И проправих този мост между трите ни във филма, но когато усетих, че за мама стана много тежко и трудно, че се задавя в мъката си, спрях.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР