Другият голям урок, който научих от него, е щедростта. Тези проекти бяха направени от хора за хора. Двамата с Жан-Клод създадоха енергия, магично усещане, че когато аз дам на теб, ти ще дадеш на мен. Кръговратът на живота. И това, което се случва тук, в Париж, е живото доказателство, че тази енергия е жива. Макар и двамата да не са вече между нас, силата, енергията, страстта им се усещат толкова силно! Защото макар и проектът им да живее само няколко седмици, те са посадили нещо в сърцето ви и няма как да го забравите.

Покрай разпродажбата на картини от колекцията им, подарявани или разменяни с други артисти, се появиха снимки на студиото на Кристо – семпло, минималистично…

Той беше много, много скромен, не вярваше в материалните неща. Интересуваха го само проектите му и как да достави на хората повече радост.

Как изглеждаше всекидневието на Кристо?

Работа, работа и изкуство. Обичаше да посещава галерии, не оставаше повече от 15 минути, но следеше артистичната сцена в Ню Йорк и тук, в Париж. Кураторската работа по изложбите му беше любима. В Париж много обичаше да посещава музеите, и особено много – колекциите с картини на старите майстори. Любимото му място беше музеят на Пабло Пикасо в квартал Маре. Казваше, че този музей е произведение на изкуството. Архитектурното решение на сградата го вдъхновяваше и той не спираше да открива нови и нови детайли в нея. Често казваше, че гледа на работата си като артист като архитект.

Имаше ли нещо, което го смущаваше покрай пандемията?

Да, това, че в един момент животът сякаш спря, хората започнаха да се страхуват да се срещат и да бъдат близо един до друг. Липсваше му динамиката на града, но го крепеше вярата, че всичко, което е започнал, ще се случи. Беше готов да се качи на самолета, да обсъжда проектите си, да следи приятелите си и семейството си. Научи се да използва Zoom, но истината е, че много се ядосваше на машините и присъствието им в човешкия живот. И никога, никога не спря да работи. Дори се радваше, че заради пандемията не може да се пътува, защото имаше цялото време на света, за да бъде в студиото си. Измерваше времето с работата си. Често питаше: „Колко време трябва да бъда там или там и да съм далеч от студиото и работата си?“

Каква е Лоренца извън ролята си на двигател в студиото на Кристо?

Тотално и с години бях потънала в света на Кристо и Жан-Клод. Прибрах се за първи път в Бреша това лято и се почувствах странно. Подобно на Кристо и аз обичам да потъвам в света на книгите и на френското кино, на Новата вълна и на италианските филми от 70-те. Много обичам да посещавам изложби и това ми липсваше във времето на пандемията. Надявам се, че ще успея да наваксам след края на този проект и работата върху следващия, който за момента е оставен на пауза (Мастаба в ОАЕ, която приживе Кристо нарича „моята Айфелова кула“).