Това, което знаят малко хора, е, че връзката ми с проектите на Кристо и Жан-Клод датира от детството ми. Когато бях в гимназията, имахме задача да представим пред съучениците си арт проект или артист. Спрях се на Кристо и Жан-Клод и проекта им за Райхстага, защото много харесвах свободата в работата им, последователността в сбъдването на мечтите им. Била съм на 8 или 10 години, когато трябваше да направя представянето, а и да изработя нещо като тетрадка за проекта. Цяла седмица майсторих с ножичка и лепило, за да  представя Жан-Клод и Кристо пред съучениците ми. Смяха ми се, защото изглеждаше странно на пръв поглед, но това не промени увереността ми, че изкуството има велик смисъл, независимо дали се харесва на всички хора. И досега пазя тази тетрадка – първата среща с изкуството им.

После кандидатствах в арт академията и натрупах знания и опит в областта на изкуството, така че когато подавах документи за доброволец по проекта в Италия, все пак имах необходимата база. Напуснах проекта през януари 2017-а, а лятото на същата година се установих в Ню Йорк и започнах да работя като мениджър на студиото и офиса на Кристо. Именно той ме покани да се присъединя към него, Владимир и Джонатан. Беше странно, защото бях единственият човек, който не беше пряко свързан със семейството му, освен това бях и най-младата, единствената жена, но успяхме да се сработим. Заради естеството на работата прекарвах и най-много време с Кристо, за мен това е безценно време. Най-красивото преживяване в живота ми, защото успях да порасна и като човек, и като професионалист покрай него.

Как се работеше с Кристо?

Той ме научи да вярвам, че всичко е възможно. Окуражаваше ме да опитвам и да се провалям, да правя нещата, от които се страхувам, за да достигна момента, в който няма да се притеснявам от грешите си, а ще съм вярна само на куража да случвам нещата, които искам. Беше много интересен човек с чувството си за хумор, с хубавия, топъл смях, особено когато гледаше любимите си френски комедии. Той много обичаше киното. В Ню Йорк, в квартала, в който живееше, а моето жилище беше и е много близко до студиото му, има малки киносалони, където дават черно-бели комедии, и това беше любимо удоволствие. Също така гледаше много новини, четеше вестници, следеше в детайли всичко, което се случва в света. Беше много натъжен от убийството на Джордж Флойд, което се случи няколко дни преди неговата смърт. Много, много се натъжаваше от нещата, които се случват в САЩ, в света. Мисля си, че намираше утеха само в работата и в книгите.

Коя беше движещата сила в живота му след смъртта на Жан-Клод?

Работата, случването на проектите. Казваше, че няма време, че трябва да се работи, да се работи, да се работи. И да не се отказваш никога от нещата, които са важни за теб. Беше от типа хора, които вярват, че нещата се случват само когато човек вярва в тях. Може да отнеме време, но ще се случат. Освен това ми повтаряше, че никога не трябва да се обръщам назад, към миналото, а трябва да проектирам себе си в бъдещето. Беше извор на вяра, на дързост.