Йордан Йовчев: само спортът ми е помогнал в живота

Голям, обичан от всички шампион, с волева брадичка, подсказваща характера му. Говори тихо, но думата му се чува. И толкова „заземен“ наистина - защото сме виждали и друго поведение от големи иначе спортисти. Интересно е да слушаш разказите му за случващото се зад сцената в спорта, анализа му на българското участие в олимпиадата, за която Данчо казва, че е очаквал именно жените да постигнат успехи и че съдиите са „ограбили“ нашия щангист Христо Христов, отнемайки медал на България.  

Йордан Йовчев живее между България и Америка, където от години се е установило семейството му – съпругата му и синът му Джордан, на 19. Той слага край на феноменалната си над 30-годишна кариера като активен атлет през 2012-а, но спортът продължава да е негова съдба. От няколко години се занимава с два „градски“ спорта на открито, изключително атрактивни и обичани от младежите, с перспектива - защо не - и за олимпийско участие в бъдеще: стрийт фитнес и паркур (онези приличащи на филмови каскади прескачания, превъртания и прелетявания над различни градски и природни препятствия, но без излишен акробатизъм). В качеството си на генерален секретар на Българската федерация по гимнастика той е инициатор за Световната купа по паркур, която се проведе в началото на септември в София, в пространството пред НДК, със заявени участия от 26 страни.  За стрийт фитнеса знаехме, че се радва на доста последователи – достатъчно е човек да се разходи по градинки и из кварталите, където има специализирани площадки с уреди, и да види ентусиазма на момичетата и момчетата, трениращи на открито. Но съвсем не знаехме, че България има световна шампионка по стрийт фитнес – Елена Любенова, както и сребърни и бронзови медалисти в различните дисциплини.

Къде прекарвате повече време – у нас или в Америка?

Напоследък повечето време съм тук заради ангажиментите ми със стрийт фитнес и паркур. Когато реша, пътувам до Америка.

Синът ви продължава ли да се занимава с тенис?

Той е втора година в колеж. Учи бизнес и финанси. Още тренира тенис и дава уроци. Аз го насърчавах да тренира, но без болни амбиции. Исках и искам да бъде успешен, но в нещо, което той сам е избрал. Иначе се губи връзката между родител и дете. Хубаво е да има медали, но не можеш да искаш детето ти да сбъдва твоите мечти. Правилото е: раздавай се, прави това, което харесваш, с любов и душа и ще се види дали е твоето.

Какво искахте да разбере той за спорта?

Че за да станеш елитен спортист, трябва сам да го пожелаеш. В големия спорт не можеш да очакваш този да те мотивира, онзи да те мотивира.  

Защо решихте да станете посланик на „Живей активно“?

Идеята е да мотивираме хора, които по-скоро не са спортували, за активен начин на живот и балансирано хранене. 13 години работим заедно по тази прекрасна инициатива на „Нестле“. Ние като спортисти даваме личен пример, участваме на локациите, говорим с хората какво дава спортът, и това повлича крак. Има голяма чуваемост.

Какво ви казват хората?

Говорим за общите ползи от спорта. Често ми казват колко ги е яд за Олимпийските игри в Атина. Малко хора помнят, че аз съм бил четирикратен световен шампион, но помнят негативното, когато бях ощетен. А факта, че съм бил ощетен, аз съм го преживял много по-лесно благодарение на спорта.  

Как става това?

Приемаш, че това е само спорт. Когато си направил всичко на 100%, нямаш угризения.

И в живота, като в спорта, трябва постоянство в преследване на целите. Наясно си, че няма пряк път към успеха и трябва да си готов за всички неща, които се случват по пътя. Трябва да намираш решения, а не да бягаш. Разликата е, че в спорта си избрал една дисциплина, а в живота дисциплините са много.

Има ли друго от спорта, което ви е помагало в живота?

На мен само спортът ми е помагал. За всичко. Наясно съм със себе си. Знам какво искам, знам колко мога. Не прекалявам. Не правя нищо насила. И съм наясно, че ако наистина искаш нещо, трябва да полагаш много усилия. Не става даром. Трябва да си го изработиш.

Има ли място за сравнение при масовия спорт у нас и този в Щатите?

Ще отговоря за гимнастиката, защото нея виждам ежедневно. В радиус от 50 км тук може би има 3 зали, а там има 300. И всички са пълни. В Америка децата знаят, че чрез спорта могат да попаднат в колеж.

Вие познавате и ситуацията в Русия. Какви са условията там?

Държавата стои много сериозно зад спорта. Всяка година правим едно гимнастическо шоу с голяма награда. Организира го Алексей Немов, той е шесткратен олимпийски шампион. И аз участвам – помагам с хореография, с постановка, с участие. Ирина Винер (бивша състезателка и треньорка по художествена гимнастика, с изключителна тежест в този спорт днес, която нашите гимнастички усетиха и върху гърба си, б.а.) направи зала бижу на „Лужники“. С медицински център, спа зона. В Русия такива центрове никнат за година време…

Лесно ли се преминава от света на спорта в реалния живот?

На някои им отнема много време, липсват им емоциите от спорта. Аз започнах работа във Федерацията по гимнастика, направих си клуб. Много е различно, защото като спортист се сблъскваш със самия себе си, със собствените си възможности, полагаш усилия върху себе си, а като треньор работиш върху друг, трябва да се съобразяваш с други хора. Но навсякъде е важно да успееш да реализираш шанса си.