Неуспехът е обиколен маршрут. Не е задънена улица, казва Зиг Заглар. В спорта неуспехът е част от израстването. От кой свой неуспех сте се поучили вие?

Големите ми поуки са идвали от грешките, свързани с хора -  предоверяване, неправилна оценка (надценяване), но това е безценен житейски и професионален опит, за който съм изключително благодарна. Никога не съм позволявала обаче която и да било грешка да ме откаже от целта ми и от пътя, който съм поела. Напротив, след първоначалната болка от случилото се винаги се взимам в ръце (емоционално ми трябват не повече от 24 часа) и се фокусирам върху решението. Грешките са урок и опит, а не повод за сълзи. Сълзите могат да бъдат само от радост.

Много спортисти стават бизнесмени след края на активната си кариера – имате ли любими примери в това отношение?

Бизнесът не е само капитал. Той е особено ценен, когато в развитието си показва устойчивост и уважение към хората и средата, в които оперира. И в този контекст ми правят приятно впечатление спортисти, които развиват една бизнес идея в мащаб. Виждаме доста примери около себе си – да представят и да въведат една спортна марка на пазара (Любо Ганев като пример), заедно със спортната си клубна дейност, силно въвличаща и най-малките, да се адресира проблемът със залите за тренировка и да се създаде такава (спортното училище на Владо Николов). Най-важното е, че тези примери идват от желанието „да се предаде нататък“.

И спортът, и бизнесът като че ли изискват склонност да се поемат рискове. Обичате ли да рискувате?

Няма постижения без риск, да рискуваме, означава да претегляме различни идеи-опции и да залагаме на онази, за която вярваме, че е по-добрата. Ако не използваме нов подход, нови идеи, не тестваме себе си, вероятността да стоим на едно място е значителна. Премереният риск е част от опита, натрупан с времето, той е да чувстваш малко по-ясно дали ползите ще са повече.

Кое според вас превръща Йордан Йовчев не само в специален спортист, а и в специален човек?

Спомням си, когато гледах Йордан Йовчев по телевизията в активните му спортни години. Чувствата бяха на гордост и преклонение пред спортния му дух. По-късно имах възможността да се запозная лично с него и тази сила на духа без каквото и да било шампионско величаене беше първото нещо, което ми направи впечатление. Данчо Йовчев е здраво стъпил на земята човек, зареден с толкова много позитивна енергия, която ни предава, когато заедно работим по годишната програма на „Нестле“ за „Живей активно“. Дали ще е на ниво идеи, или директно на терен, този дух на шампион е жив, видим и пали всички ни да искаме да постигаме повече и повече!