В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Ани рисува прекрасни картини, в които умее да улавя спрелите мигове, пълни със спокойствие и хармония. Престрашава се да бъде художничка преди две години, макар да не спира да рисува от малка и да е завършила "Рисуване и живопис". Завършила е и икономика във Виена, но това е в едно друго време. Нейни са илюстрациите на романа „София-London-София”, участва в кураторския проект на Николай Маринов „Шкафът на колекционера” („Collector`s Cabinet”), включващ различни художници. В момента картините й могат да бъдат видени в три галерии в София (една от тях е "Абсент") и една в Созопол. Подписва се с името yasendar, комбинация от имената на двамата й сина – Алекснадър и Ясен. Логото й изобразява тях, когато са били на 9 г. и 3 г. Любимият й път към фокусирането са йогата и тичането в парка.

Кои са трите думи, които те описват най-добре?

Не знам. За мен са едни, за другите – различни. Днес ще са едни, утре – други. Да не се ограничаваме само с три! :)

Какво те вдъхновява да ставаш сутрин от леглото? 

По-скоро „кой”? Самият Живот. Децата. Има и сутрини, в които много не ми се става. Просто съм от този тип хора, коита имат нужда от повече сън, за да съм адекватна през деня. Та, в тези сутрини от една година има една малка опашатка - кучето ни, която чака за разходка.

Как изглежда щастието според теб? А нещастието? Как би ги нарисувала? 

Предполагам щастието е различно за всеки. За мен, колкото и банално да звучи, е да съм с любимите ми хора. Което не винаги е лесно, защото не всички живеем в България. Щастлива съм, когато рисувам и след това когато донеса радост на някого с моя картина. От това лято имам и ново щастие да съм сама с кучето в гората. Пълна медитация. :) А, нещастието е да си болен. 

Повечето неща, които съм нарисувала досега са „щастие”. Дано не ми се налага да рисувам обратното...

Кого или какво следваш в Инстаграм?

Имам два профила. От единия (ani.doykina) следя хора, които практикуват йога или учители по йога, фотографи, актьори, обожавам и профили за вътрешен дизайн.  

От втория (yasendar.art) – следя художници като Alex Hillkurtz, Endre Penovac, Marcos Beccari, Marc-Antoine Coulon, Masato Tsuchiya, Калина Тонева, Бояна Петкова, Виолета Бояджиева. Автори, които изключително много харесвам и от които има какво да науча. В него публикувам и всички мои картини.

С кого разговаряш напълно искрено и пред кого разкриваш сърцето си?

Пред най-близките ми хора – съпруга ми и сестра ми. Винаги съм откровена и с децата, а и те вече са по-големи. С баща им отговаряме на всичките им въпроси, показваме им нашите слаби места, грешките, които сме допуснали, както разбира се и успехите, които сме имали, и надявам се, да имаме. Те участват във всичко.  

От какво се страхуваш?

От нещата, от които всеки се страхува – нелечима болест, смъртта, самотата... 

За какво харчиш парите си?

За ежедневни радости! :)

Има ли безусловна любов?

Има безусловна, безкрайна, безкомромисна, всеобхватна, всемогъща, велика и единствена. Към децата!

Коя беше повратната точка в живота ти?

Всъщност мисля, че са повече от една. Решението да замина за Виена след 12-ти клас, за да уча моден дизайн, което не се осъществи. Не ме приеха. Това се случи през 90-те – времената бяха съвсем други. Във „Висшето училище по приложни изкуства” тогава не приеха никого от Източна Европа. В него гост-лектор беше и Вивиан Уестууд. Днес, за моя голяма радост, всичко е много по-различно. Младите хора са много по-отворени, широкоскроени, което е чудесно. По-смели. Възможно е свободното пътуване, което тогава не беше така.

Следваща беше решението да се върна, след като завърших икономика. Направих го, заради голямата любов. :) По това време Икономическия университет във Виена завършваха около 10-15% от кандидатствалите и не ми беше лесно. Но винаги съм знаела, че това не е моето нещо. 

Третата беше когато преди 3 години реших, че е крайно време да правя това, „което кара душата ми да пее” – както казва Мария Жекова. Преквалифицирах се и в момента съм художник. 

И най-важните два пъти - когато станах майка. Те променят завинаги, както нищо друго в живота! Децата те учат на толкова мнго неща, но според мен най-важното е „смирение” и „безусловна любов”.

Когато рисуваш, си мислиш за...

Не мисля много, просто се оставям на процеса, той е водещ. В началото планирах всичко предварително. Как точно искам да изглежда картината накрая, композиция, цветове, техники. Дори само скицирах, а на другия ден довършвах, за да преценя всичко, след като съм се откъснала, както се казва „преспала”. :) С течение на времето осъзнах, че този начин ме ограничава. Започнах все повече и повече да вярвам на самия процес на създаване. Сега сядам с идеята, пускам си музика и започвам. И тогава светът наоколо спира, всичко избледнява и виждам само четката и белия лист. Боите, които започват своя танц. И картината следва своя собствен ритъм. Всъщност точно това ценя и харесвам най-много в акварела – винаги има момент на изненада, творецът няма пълния контрол над разливането на боите. Ако нещо се е получило добре от първия път, повече не пипам това място, нямам право да го правя! Освен това в акварела има много и различни техники, с една дума има още мнооого какво да уча.

В какви цветове би нарисувала себе си?

Според настроението в различни. Понякога в жълто и оранжево. 

Веднъж в края на практиката по йога, докато лежахме със затворени очи, трябваше да си представя себе си. Бяхме сами с учителката. Тогава се видях в широки сребърни, искрящи дрехи, със сива дълга рошава коса. И се въртях във въздуха. Все едно летях. Бях лека и ефирна. И някак свободна. Много ми хареса.

Представям си, как звучи отстрани... :)

Ако сега трябва да избереш професия, каква би била тя?

Тази, която практикувам сега – художник. Прави ме много щастлива.

Коя е най-приятната ти мисъл, свързана с есента?

Предстоят три рождени дни в семеството ни – моят, на големия ми син, на малкия и на племенницата ми. Моят е през септември, децата са през октомври. Със сестра ми се шегуваме, че единствено нейният син се е „объркал” и се роди през декември. :)