Времето е важен „персонаж“ в новия български сериал „Порталът“ – историята се заплита, когато млад мъж от съвременността, по-точно от 2019 г. – Крум (в ролята Велислав Павлов), преминава през портал във времето и попада в 1979 г., където разследва едно все още неслучило се убийство. В същото време човекът от 1979 г. – доц. Димо Троянов-Джингиби (в ролята Александър Кънев), преминава в 2019 г. Екстравагантен сюжет „като за български сериал“, както обичаме да казваме, нали?

Голяма част от действието на минисериала (6-сериен) се развива в края на 70-те години, в артистичните кръгове, сред естрадните звезди на България от годините на т.нар. развит социализъм. Да изградиш кинематографична среда – интериорите, улиците, автомобилите, сградите, дори дрехите, – характерна за епоха, която много българи все още добре си спомнят, е огромно предизвикателство, което изисква креативност, време, сериозен екип и много, много пари. Голямо приключение с много неизвестни и ударна доза риск. Поздравяваме „Мирамар филм“ в лицето на режисьора (и съсценарист) Илиян Джевелеков, сценаристите Матей Константинов и Нели Димитрова и целия екип за това, че са поели риска с този определено различен сериал. България сякаш бе подмината от могъщата винтидж вълна, на чийто гребен от години се носи западната култура. Определено беше време някой да се занимае с прословутата българска носталгия по доброто старо време, ехееей!

За младия актьор Александър Кънев, който изпълнява ролята на университетския преподавател по физика доц. Димо Траянов-Джингиби, четох някъде, че приличал на Леонардо ди Каприо. Въпреки че подобни препратки са крайно старомодни, ще кажа все пак, че на мен повече ми напомня младия Джак Никълсън. Александър влиза сравнително късно в актьорската професия и пътят му до този момент е леко встрани от традиционния. Има номинация за „Аскеер 2019“ в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Гаврюшка в „Картоиграчи“ на Денис Азаров, постановка на Драматичен театър „Иван Радоев“ в Плевен, а можете много да се ядосвате, ако не сте успели да го гледате преди няколко месеца в експерименталния онлайн спектакъл на Явор Гърдев „Унизените. Беларус.“, миксиращ кинематографични и театрални похвати. „Порталът“ е първият му сериал.

Как Александър попада в „Порталът“, защо изкарва една нощ в джунгла в Пазарджик (не си измислям, има такава), а друга – обут в женски чорапогащник и колко е важна магията за актьорите - Александър Кънев пред EVA.

„Порталът“ е сериал с изненадваща формула. Как смяташ, че ще бъде възприет от публиката?

Каквото сме свършили – вече сме го свършили. Със сигурност ми е любопитно как хората ще реагират. Такъв тип сериал в България не е правен и наистина си е риск. Не е семейна битова драма…

Макар че и с такава много успешно може да се издъни човек. Как успя да потънеш в атмосферата на България от края на 70-те? Ти си роден след промените, след 1989 г.

Разговарях с хора, гледах снимки, видеа, филми. Докато правехме костюмните проби, се оказа, че няма кой знае каква разлика в дрехите от тогава и сега, но има разлика в жестовете например, по-спокойни са някак.

Много интересни са и някои от местата на снимките – „Яйцето“ например, култовия ресторант на Софийския университет.

Сценаристът Матей Константинов казва, че София е вероятно най-промененият европейски град. Оказа се много трудно да намериш кътчета, които са съхранени и само със смяна на табела например да можеш да им върнеш облика отпреди години. Да не говорим за климатиците по стените!

Как се случи така, че ти, Александър Кънев, влезе в „Порталът“?

Обадиха ми се за кастинг. Бяхме в локдаун и го направихме чрез видеовръзка. Този път се подготвих, защото ми беше много интересно…

За предишните си кастинги не си ли се подготвял?

Обикновено кастингите преминават с общи въпроси: как се казваш, с какво се занимаваш, имаш ли опит пред камера. За много малко от кастингите въобще се разбира – не са отворени, със свободен достъп за всеки. Та за кастинга за „Порталът“ изгледах много документални филми, понеже в сцената, която трябваше да направя, имаше доста термини от физиката – нали героят ми е преподавател по физика. Направих си селфтейп (запис, който актьорът прави на изпратената му сцена за първия етап на кастинга), харесаха го и ме викнаха на среща с Илиян (Джевелеков, б.р.). Още тогава му казах, че изключително се радвам, че някой в България е посегнал да прави такъв сериал. След това с Велислав (Павлов, б.р.) имахме партньорски пробни снимки. Много съм благодарен, че срещнах тези хора. Чувствителни, интелигентни, с въображение. Беше ни много трудно в тази пандемична обстановка, но имахме късмет и… магия. Без магия нищо не се случва.

Имахте ли достатъчно време за подготовка?

Това бе най-впечатляващото. Обикновено все няма пари и време, всичко е от днес за утре. А в този сериал имахме време дори за четене на маса, мина се почти през целия сценарий. Така се работи професионално. Имахме и консултанти. Например създателят на „Бутик за образи и думи“ до НАТФИЗ на ул. „Стефан Караджа“, който се оказа, че е ядрен физик.

Четох, че твоят дядо е бил физик като героя ти в сериала.

Дядо ми е бил физик в БАН, имаше вкъщи огромна стена със стелажи, отрупани с всякакви чудати изобретенийца и машинарийки, а доколкото знам, е бил много напреднал с разработки за уреди за нощно виждане и за цветна телевизия.