В спомените си Джоан пише: „Бях почти на 22, бях моден асистент в Glamour в Ню Йорк и много исках да намеря нещо по-провокативно като работа. Целех се във френския „Вог“, говорех и пишех на френски като майчин език, защото от малка посещавах френски лицей. Модният фотограф Ги Бурден уреди да се срещна с главния редактор на „Вог“ – Париж, по онова време Франсин Кресент, за работа. В централата на списанието, която тогава се намираше на Place du Palais-Bourbon, вратите бяха боядисани в тъмносиньо, като входната врата у дома, в Лондон. Усетих, че принадлежа тук. Франсин Кресент беше жена на около 40 години, облечена в строг жълт костюм. Когато вдигна поглед от страниците на портфолиото ми, попита директно: „Интересувате се от мода, но също така редактирате и пишете, нали?“ Аз кимнах. „Уи.“ „Но и на френски?“ „Да“, казах търпеливо. Тогава тя възкликна намръщено: „А! Но вие сте професионалист!“ Скромно наведох поглед. Главната редакторка затвори книгата, поклати тъжно глава и каза: „Във „Вог“ нямаме място за професионалисти. А така или иначе, вече наех млада жена за тази работа. Тя е дъщеря на посланик, така че има добър вкус.“ (Внучката на Уинстън Чърчил, както по-късно ще разбера.)“

Въпреки фалстарта Джулиет става главен редактор на „Вог“ някалко години по-късно, но уви, триумфът й там, както и революционните промени, които прави (вкарва повече култура, изкуство и интересни срещи на страниците на изданието), са прекъснати от коварния ход, която набиращият скорост управител на издателството Джонатан Нюхаус прави, за да назначи на нейно място свежото и амбициозно попълние Карин Ройтфелд. Джонатан съобщава в прав текст на Джулия, че е загрижен за здравето й и я праща в клиника за дезинтоксикация. Когато тя му казва, че не само че не взема наркотици, но и не близва алкохол, той троснато отвръща: „Един ден ще ми благодариш. Отиди само за няколко седмици, когато се върнеш, всичко ще е наред“. Не само че не е наред, но докато е в клиниката, Джулиет научава, че френското издание на „Вог“ вече си има нов главен редактор – свръхамбициозната Карин Ройтфелд, която е работила като моден асистент, а преди това организирила фотосесии в Glamour.

Наследницата на руски емигранти в Париж имала, според Джулиет, болезно желание за успех, неимоверна суета и не би се спряла пред нищо, за да сбъдне плановете си. Идеалното CV за споделящия същата липса на морални ценности Джонатан Нюхаус, който не само че подкрепял слепия кариеризъм на подчинените си, но и поддържал среда на вечна и понякога „кървава“ конкуренция, за да извлича според думите му най-доброто от тях. С Карин обаче и той удря на камък, защото ученикът се оказва по-вещ в интригите от учителя си – френската прелест започва да се ориентира бързо в най-горния етаж на властта и прави вътрешни рокади, които не му се нравят.

На всичко отгоре, започва зад гърба на „Вог“ да консултира американския моден дизайнер Том Форд и да пласира творенията му на страниците на списанието, без да се заплаща реклама. Все още се спекулира дали тя е прибирала тези хононари. Със или без тях обаче, Карин Ройтфелд остава единствената жена в историята на „Вог“, която отвръща на удара на империята. И до днес името й звучи като анатема за управляващите издателството. Империя, която третира подчинените си като куртизанки – всеки сезон с нова звезда. Само вездесъщата Ана Уинтур е винаги на линия, като кардинал в сянка, и само тя знае каква цена е платила за това.