Обратната страна на удобството

Проблемът в това човек да избира само качествени материи е, че те обикновено са значително по-скъпи, а и са по-трудни за поддръжка. Синтетичните модели често са много по-достъпни, не се мачкат така лесно, еластични и здрави са, а и запазват цветовете си подълго – нещо, което е основен фактор за много модни брандове. Не се залъгвайте, че по-високите цени ще ви избавят от полиестера във вашите придобивки. И сред по-луксозните марки за бельо и спорт се използва синтетика, тъкмо заради позитивите на здравината и еластичността й. Т.е. любимата ви нощница, за която сте дали немалка сума, може съвсем спокойно да бъде изработена 100% от полиестер. Не е рядкост и материите да се комбинират: полиестер и памук често са съчетавани, за да се придадат нови възможности на дрехата.

Например позитивите на памука са много, но той се свива и мачка лесно, съхне бавно заради абсорбиращите си свойства, а еластичността му не е особено впечатляваща. Полиестерът тук се представя по-добре: бързо съхнене, здрав е, еластичен, не се мачка лесно и… производството му е по-евтино. (Е, за жалост, това не води до намаляването на цените на някои дрехи от полиестер…) Но въпреки всичко синтетиката, колкото и добре да се представя визуално, нанася своите сериозни последици бавно и сигурно. Можете да познаете синтетичната дреха, ако тя се наелектризира лесно, а при пране се образуват дразнещи топченца по повърхността на материята, в резултат на усукването на влакната.

Основният проблем на модната индустрия в това отношение е лутането между удовлетворяване на масовото търсене и качественото производство на дрехи. Макар и изборът на купувача да е от решаващо значение, за него е истинско предизвикателство да се обзавежда само с чисти материи, при положение че синтетиката е толкова използвана в индустрията. Нещо повече: според експертни проучвания в Италия, на които се позовава българският дизайнер Иван Донев и ги сподели в свое скорошно интервю, едно от три описания на етикетите лъже за произхода на дрехата. Трудно е да се предвиди къде индустрията лъже. Ако върху една дреха пише „100% памук“, но тя почти не се мачка, бъдете сигурни, че в нея със сигурност има и полиестер.

Лошият кръговрат

Множество доклади пък изобличават петте най-токсични материи, които са в допир с нашата кожа ежедневно: полиестер, вискоза, еластан, акрил, ликра – именно синтетиките. Ако не вярвате, че сте жертва на някои от тях, още сега се разровете из етикетите в гардероба си. Ще останете шокирани. Иван Донев споделя още, че химическите елементи, които се използват за омекотяване на петрола и пластмасите, основа в синтетичните материи, водят до щети върху ендокринната ни система. Все повече проучвания сочат, че синтетичните материи могат да са канцерогенни. Това се отнася дори за производството на детски дрехи, които радват очите ни с шарени десени и щампи, но производството им включва опасни химикали. Множеството оцветители, използвани в синтетиката, също са повод за тревога. Освен нежеланите реакции върху кожата, когато перем тези дрехи, центрофугата на нашата пералня изхвърля химикалите в канализацията и оттам те нерядко стигат до моретата и океаните, а това нарушава екосистемите им. Този ужасен кръг не приключва дотук: след време ние ще се наслаждаваме на морепродукти, уловени от замърсените води. Вредните частици се отделят и във въздуха, особено при топло време и повишена физическа активност. Когато перем на високи температури, отново можем да сме сигурни, че синтетичните ни дрехи се разделят с вредни химикали, щедро подарявайки ги на нас!