Дата и място на раждане на Рене Карабаш.

Рене ми викаха, след като се прибрах от Франция, а Карабаш идва от фамилията на майка ми – Карабашева.

Коя е тук в момента, Ирена или Рене?

И двете. Външните хора по-скоро ме наричат Рене, близките – Ирена. Когато преподавам или говоря по литературен въпрос, се подписвам като Рене. В киното и театъра съм Ирена Иванова.

И най-важният въпрос – куче или котка?

Куче, но се стремя да харесвам и котките. Те са по-своенравни и невинаги можеш да общуваш с тях. Но притежават една независимост, каквато е добре да има и човек. Неслучайно богинята котка Басет е символ на независимостта, на поставянето на граници. Имам две кучета, но бих имала и котка.

Какви са кучетата?

Едното е мопс, другото е осиновено, прилича на йоркширче, бяло, на черни петна. Все ме питат каква порода е и аз му измислих порода. Гръцки йоргос.

Това вероятно е кучето на братовчедката на Зорбас.

Може би имам някаква връзка с Гърция, защото следващият ми роман ще е свързан с нея. Със Света гора, където жена не може да стъпи.

Какво да очакваме още от Рене Карабаш – екранизацията на „Остайница“ с режисьор Костадин Бонев вече е подкрепена от НФЦ, търсят се копродуценти, можем да гледаме „Портрет на Дориан Грей“ на Стайко Мурджев в Благоевградския театър, където тя е драматург (в спокойни времена гостува често в театър „Азарян“), курсове по творческо писане на поезия и проза в академията „Заешката дупка“, нов курс по терапевтично писане.

 „Не знам дали си получила писмото ми, но знам, че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчителните им служители ще източат машините за кафе.

Та сутринта, когато по пътя към работата си минете покрай банка, сетете се за вашия човек. Който е уверен и сигурен, че съществувате. Защото всички вие сте реални. И сте тих, но категоричен отговор на нечия тиха, но категорична молитва. Изпийте кафето си със спокойствието, че ще се срещнете много скоро, защото той вече ви е нарисувал с четките на сърцето и цветовете на ума си. А докато чакате, си починете. Гледайте си цветята, правете си маски за лице и коса, обичайте много силно себе си и всичко наоколо. Добре правите. Но, моля ви, спрете да търсите Омар, защото един ден просто ще влезете през вратата на някое кафене/библиотека/бар/цветарски магазин/кино/театър/галерия и той вече ще бъде там. Тъкмо когато сте забравили и сте се отказали. Малко преди да прекрачите прага, Омар ще е там. И ще ви познае. Вие ще го познаете също.“

Из „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“