Омар пише писма до бъдещата си съпруга. Вие пишете ли писма?

Да, почти всички писма на Омар съм изпратила на вече съществуващата съпруга, така да се каже. На човека, с когото съм. Всяко писмо, което пишех за тази книга, го слагах в плик, с восъчен печат и го давах на този човек. Онзи ден също написах писмо и го дадох. Беше преработка на разказ на Маркес – „Очи на синьо куче“. Усещам се много близка с Маркес. Случи ми се в един ден двама души да сравнят писането ми с неговото. Може би защото съм доста повлияна от латиноамериканската поезия и проза. Нещата, които пиша, като цяло са в графа магически реализъм. Но с Маркес тепърва се занимавам по-обстойно. Иначе съм голям фен на Кортасар.

Имам любим разказ на Кортасар – за мъжа, заклещен в любимия си пуловер, като метафора на житейската безизходица.

И аз… ако не мога да си махна синджир например, съм готова да го срежа с клещите.  Не търпя затвори и неща, които ме ограничават. Много съм обострена в това отношение.

По колко часа на ден работите над себе си?

Гледам всеки ден да отделям поне 10–15 мин. Обикновено сутрин. Старая се да се свързвам със себе си, независимо дали с молитва или с опушване на мястото, където живея. Или с прочитане на някой философски или по-езотеричен текст.

Защо е това опушване?

Правя го, за да се изчисти мястото от енергиите на хората, които са идвали, дори от моите собствени, ако съм преживяла нещо гадно. Отварям широко прозорците и опушвам. Дори е добре сутрин и вечер да се опушва. С пало санто. Това е свещено шаманско дърво. Миризмата му прилича на тамян. Помага при главоболие, за болки. Имам и различни билки, като лавандула, смески. Всяко растение носи специфична енергия, мъжка или женска енергия. На огън, вода, въздух или земя. Следя кога имам нужда да се заземя например и го правя чрез храна, движение, чрез опушване с конкретна билка.

Виждала съм ви на снимка с огромен клон с гнездо зад гърба ви.

Това е в предната ми квартира. И клонът, и гнездото са истински. Имам голяма нужда от природа, тя ми липсва в града, израсла съм сред природата и затова вкарвам вкъщи всякакви камъни, дръвчета. Намерих този голям клон и си го донесох. След това намерих и паднало гнездо. Сложих в него крушка, за да свети. У дома има страшно много растения. Като джунгла е. Говоря им. Има и камъни, с които също си общувам. Много е важно да запазим връзката с природата. Понякога се прибирам на село. Ходя до морето, в планината. Парковете не ми дават достатъчно, освен ако не прегърна някое дърво, за да се свържа с него. Много харесвам аромата на бор. Наскоро си поръчах вода от игличките на бор, за почистване на лице. Ползвам и лавандулова, розова вода. Това си е ароматерапия. Едно време с натуралните аромати са се борили с депресията. Миризмата на цветята е връзка с етерния свят. Но при всички тези церемонии, ритуали, сценографии трябва умереност, защото има опасност да отлетиш и да потънеш в собствения си свят. Не трябва да забравяме, че живеем с други хора и общуването с тях е важно.

Пишете, че човек трябва да е самодостатъчен, да обича себе си. Това винаги ме е смущавало. А любовта към другия, нали натам върви цивилизацията от Христос насам?

Стъпките са две и това е първата. Обичаш себе си, обичаш другия. Няма как да дадеш любов, ако нямаш любов. Връзката трябва да става не чрез липсата, а чрез излишъка.

Но ние по рождение си се обичаме.

Да, но много хора не знаят как. Мислят, че обичат себе си, като си купят дрешка. Аз самата не знаех как да обичам себе си. Трябваше да мина през терапии и срещи с хора, за да разбера.

И обикнахте ли се?

Старая се, това е ежедневна работа, не става изведнъж. Важното е във всеки момент да си задаваш въпроса какво искам, какво ми се прави и какво – не. Казваш си – утре ще чета книга. Взимаш книгата, но не ти се чете. Ако не ти се прави нищо, нищо не прави. Трябва да слушаме какво иска вътрешното ни дете.

Казвате в „Писмата“ – мечтата ми е да си стана любимата жена. Бихте ли се омъжили за себе си?

Ето, аз съм сгодена за себе си.  (Смее се и показва пръст с татуирана халка.)

Мисля, че се казва сологамия.

Имам партньор, но мечтата ми е във всеки един момент да бъда партньор и на себе си. Това е усърдна работа всеки ден. Не трябва да забравяш, че у теб има нещо, за което трябва да се грижиш. Ние винаги търсим родителя, който се е грижил за нас, и това е съвсем логично – като малки не можем да се справим сами с този свят. Но и като големи продължаваме да го проектираме във всеки партньор, в приятелите, и стават проблеми. Трябва да намерим родителя в нас самите. При една от терапиите, на които съм била, имаше ритуал за осиновяване на себе си. Да си станеш и баща, и майка. Чувството е наистина много хубаво. Усещаш, че никой оттук нататък не може да те изостави. Аз съм преживявала много болки, но когато си дадеш сметка, че никой не може да те изостави, защото имаш себе си, не е толкова болезнено.