Сузана и старците от Артемизия Джентилески

История на изкуството

Кристина Тужарова 12 July 2021

Артемизия Джентилески е родена в Рим през 1593 г. Дъщеря е на художник, подобно на много други художнички от нейната епоха. И също като баща си Орацио Джентилески е силно повлияна от Караваджо.

Артемизия създава прочутата си картина „Сузана и старците“ едва седемнайсетгодишна. Картината е нов прочит на старозаветния сюжет за Сузана, която се къпе, без да знае, че я наблюдават двама старейшини. Те опитват да я съблазнят, а после я обвиняват в прелюбодейство, заради което я осъждат на смърт. Благодарение на пророк Даниил Сузана е спасена, а старците – екзекутирани.

За разлика от други интерпретации на темата в живописта, в които Сузана е или в неведение за присъствието на старците, или флиртува с тях, Джентилески показва бурната ѝ емоционална реакция. Драматичната сцена е покана към зрителя да погледне през очите на жената жертва. Необичайна гледна точка в свят, в който изкуството се прави от мъже художници за мъже покровители и се оценява от мъже зрители, критици и историци. Картината е свързана с реални събития от живота на Джентилески. Тя е ученичка на художника Агостино Таси, който я изнасилва, когато е на 18. Джентилески рисува „Сузана и старците“ преди инцидента и картината вероятно отразява сексуалния тормоз от Таси по време на обучението ѝ.

Когато баща ѝ разбира за изнасилването, Таси е арестуван. Следва съдебен процес, по време на който Артемизия е подложена на изтезания, за да й бъдат изтръгнати евентуални самопризнания. Накрая Таси е осъден, но освободен тихомълком по-късно. Процесът получава голяма публичност и съсипва репутацията на Артемизия.

След процеса тя се омъжва за художник и двамата се преместват във Флоренция. Джентилески е приета във флорентинската Академия за изобразително изкуство – изключителна чест за жена по онова време. По-късно работи в Генуа, Венеция и Неапол, за кратко във Франция и в английския кралски двор. В нейната епоха отношението към творчеството ѝ неминуемо е било обременено от пола ѝ. Жената, дръзнала да се занимава с „мъжко“ изкуство, е едновременно възхвалявана и пренебрегвана. От днешна гледна точка Артемизия Джентилески е най-известната художничка от 17. век и е сред най-известните „караваджисти“. Но дори и днес наблягаме на нейните житейски премеждия, на историята с изнасилването ѝ и по-малко на качествата ѝ на художник.

 

Кристина Тужарова води лекции „История на изкуството за любители“ и курсове по рисуване, съчетани с история на изкуството, за деца и възрастни – присъствено и онлайн. Вижте на www.artforamateurs.com или на страницата на „История на изкуството за любители“ във Фейсбук. Тужарова е графичен дизайнер и илюстратор с магистърска степен от Националната художествена академия, специалност „Плакат“.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР