По майчина линия съм полякиня и с бившите ми колеги от EVA отдавна си говорехме да напиша материал за Полша. Надявам се да усетите поне частица от емоциите ми към моя полски свят… Варшава например. Какво толкова за Варшава, ще речете. Или сте я посетили и не сте я усетили, или имате предубеждение заради соцархитектурата и очаквате един скучен град.

Нямам намерение да опровергавам последните две твърдения, но моето чувство за Варшава е за дом и за мултиароматна ърбън среда, която през годините претърпя безброй трансформации. Може да хейтите например високото варшавско НДК (Pałac Kultury i Nauki), но това си остава доста функционална сграда, а и си заслужава да се качите до 30-ия етаж с ултрабързия асансьор за една шеметна гледка от птичи поглед.

За мен Полша е разнообразието от места и местенца, културни забележителности и природни феномени, но тя е и събития, хора, спомени, изживявания, отношения, връзки, познати, роднини, раждания и загуби, детско-юношески емоции и трепети, аромати, усещания за света и хората, вкусове, смях и сълзи.

Щъркелите кръжат над дома

Интересно, но се сещам за щъркелите, може би защото къщата на братовчедка ми Гражина макар и досами град Познан, беше обградена от гори, езера и диви полета, и по тези полета крачеха щъркели. А освен да се разхождат, те и летят, нали? Та редовно се случваше в ранни зори Гражина да събуди мен и приятеля ми с еуфорични викове, че щом щъркелът кръжи над къщата, значи съм бременна (братовчедка ми също кръжеше из двора в радостен амок). В Полша поверието е, че младата жена ще се сдобие с чедо, щом над дома й прелети щъркел.

Знаете ли, че Полша е щъркеловият рай и че всеки четвърти щъркел на нашата планета произхожда от Полша? Но ако някога птиците са обитавали низините до 300 метра над морското равнище, сега са принудени да стигат до 800 метра заради агрообработката на полетата.

А чували ли сте за едрогабаритния зубър? Това е рядко срещаният европейски брат на бизона, който в днешно време населява основно няколко резервата в Полша в пет свободни популации. Може би започва нещо да ви проблясва покрай ароматизираната водка Żubrówka (Жубрувка)? На етикета й стои именно това гордо създание, а в самата бутилка е сложен стрък трева. Не какъв да е, а препишкан от въпросното животно.

Гъбарството – национална традиция

Ако тръгнете на зазоряване за гъби в разсънващата се девствена гора, може да попаднете на някоя Droga Krzyżowa (случвало ми се е, без да го очаквам) – символична интерпретация на кръстния път на Исус Христос с 14 отделни „спирки“ под формата на параклиси или дървени кръстове. Традицията на кръстния път идва от Йерусалим (Виа Долороса), а през Средновековието я разпространяват францисканците, които развеждат пътниците през спирките, представящи мъчителния последен път на Исус.
Но нека отбележим полския култ към гъбите във всичките им трансформации: сушени, мариновани, пържени гигантски ала месна пържола, гъби със солена заливка, в гъст сос, в собствен сос, в сметанов сос, мариновани и прочие. Този култ датира от незапомнени времена. И до днес във всяко семейство има поне един силно запален почитател на гъбарството. То играе роля за сплотяване на семейството и бързо забравяне на раздорите. Всеки разравя шумата и храстчетата за прясна плячка с персоналната си тояжка и споделя еуфорията и триумфа си със съзаклятниците си в това тъй традиционно национално занимание. Добавете и брането на горски плодове. А колко сладкарски шедьоври произлизат от тях… Мммм!

Ще ми е трудно да опиша цялото разнообразие на полската кухня – тя е богата на разнородни вкусове, от типичните месни ястия, гъсти сосове и тестени изделия, до всевъзможните интерпретации на картофите, кашите и варивата. Все пак може би накратко. Flaki е полският прочит на шкембе чорбата – яде се без оцет и чесън, съдържа моркови. Bigos е ситно настъргано кисело зеле със свинско. Бялата супа Żurek се сервира в издълбано хлебче. Без червената супа от цвекло Barszcz на децата ми не им мирише на Бъдни вечер.

Студената супа Сhłodnik е завладяваща комбинация от кефир, сметана, краставички, печено телешко или за по-лесно просто шунка, в която като черешка на тортата се слага варено яйце (има го и в ягодово изпълнение). Безброй са рибните специалитети, и то такива, че рецептата „риба по гръцки“ според поляците не е изобретена от гърците.

Pierogi са еквивалент на чешките кнедли, руските/китайските пелмени или дъмплинг, с всевъзможни плънки - от извара, картофи, кайма, защо не и риба, и свършим със зеле и гъби, горски гъби и картофи, или пък месо с гъби! Радващо е, че от доста време насам в кулинарията е на мода връщането към националния стил, като да се готви с мас е един от основните закони – наблюдавала съм го при баба ми и сестрите й преди много години. Да ти поднесат картофи или Pierogi със skwarki (познати на български като пръжки) е ненадминато преживяване. В скъпите етно заведения в който и да било полски град ще ви поднесат хляб с пръжки в мас, докато чакате поръчаната храна. Мяу!

Пиялна за водка и бира

Ако искате да се потопите в автентичната атмосфера на заведение за национална фаст кухня, търсете Bar Mleczny (млечен бар на самообслужване). Стават популярни в следвоенния период, а след това (разбирайте, по соц време) се субсидираха от държавата. Подобни места продължават да виреят и са като песен за носталгичната душа. Базирани са на вегетарианско меню, но предлагат и някои  месни деликатеси, сервират се също палачинки и разнообразни pierogi (пирожки) с богатството им от плънки. Тук алкохол няма да намерите.

Затова пък може да се насочите към веригата „Пиялна за водка и бира“. Отново стигаме до вековна традиция и е редно да споменем, че Полша е третата европейска държава по производство на хмелния еликсир. При късмет в някой от студентските питейни локали из Стария град на Варшава може да опитате u-boat – на лавица се нареждат големи халби бира, а над тях шотове водка, които с леко движение на ръката се събарят в пивото като плочки домино. И сте долу… Сред ъндърграунд рецептите за бързо напиване са „Студентската“ – бира с пепел от цигара в нея, или „Националната“ –   греяна бира с плодов сок.

Северната пустиня край Балтика

Извън местните традиции страната разполага с безценен, уникален и неподозиран от мнозина световен феномен. Надявам се тук да ви изненадам. Въобразимо ли е в една крайно северна страна да има пустиня?

В Полша не само има пустиня, но тя не е една. Ще ви разкажа за тази, която посетих в близост до Балтийско море. Там има обособен национален парк (не че на всяка крачка из Полша няма защитени национални и природни територии) с уникални подвижни пясъци и 40-метрови дюни. Още преди да прекрачите „прага“ на пустинята, ще забележите в края й засипани изсъхнали дървета. Пясъкът се движи със скорост 20 метра на година, което е световен феномен.

В туристическия сезон можете да стигнете дотам с електрическо влакче или с колело. За хората, които обичат активното движение, препоръчвам да изберат в едната посока пътя през гората, която не е просто гора, а крие мочурища и приказни потайности, а в другата – да минат покрай крайбрежието, където може да попаднат на т.нар. балтийски тюленчета.

В исторически план е любопитна ракетната установка, която в прикритието на дюните е служила на германците през Втората световна война за полигон и тестване на ракети, сякаш подгот-
вяни за атака на Ню Йорк, несбъдната немска мечта.

Магията на Виеличка

Скоро имах участие в маркетингово обучение, на което се задаваха въпроси от типа на: „Кое е най-високото място, на което сте били?“, както и: „Кое е най-ниското място, на което сте били?“. Безапелационно спечелих при втория въпрос! Затова нека след дюните на Севера да се озовем на юг и да слезем дълбоко под земята в царството на Kopalnia Soli Wieliczka (Солна мина Виеличка). Мястото гъмжи от тайни и легенди, но можете да сте спокойни, че уникалният подземен микроклимат е много здравословен, включително за алергични хора и деца. Неслучайно част от мината е спа комплекс, който се специализира в профилактика и лечение на болести на дихателния тракт.