С Полша в сърцето ми завинаги

Блог на пътешественика

Мария Комитова, мениджър реклама в bTV 26 May 2021

Снимка: личен архив, POT, fot. m.st. Warszawa

 



Сърцето на Шопен

Отделно внимание в парк Łazienki заслужава монументът на Шопен (в модернистичната градинска част) и летните пиано рецитали всяка неделя. Заслужава си да планирате един следобед за съзерцание, наслада и медитация. Тук ще отворя скоба за най-новите изследвания относно причината за смъртта на Фредерик Шопен вследствие на туберкулозно заболяване, засегнало и възпалило перикарда на сърцето. На 28-годишна възраст, с ръст от 170 сантиметра, той е тежал 45 килограма, като следващите 10 години от живота му са били съпътствани от гладуване, пускане на кръв и опиум като вид „лечение“.

Макар и починал и погребан в Париж, сърцето му по изрично негово желание контрабандно е върнато в родината от сестра му. За да не си навлича неприятности на границата, Лудвика го транспортира в обикновен буркан, пълен с алкохол, и го предава на отците от катедралата „Свети кръст“. Изборът на черквата не е случаен – тази катедрала в един от най-елегантните квартали на Варшава и светиня на полската столица е семейна и енорийска църква за рода Шопен. За жалост, отците не искали дори да погледнат сърцето заради връзката на композитора със скандалната френска писателка Жорж Санд, която сменяла партньорите си като носни кърпички (полският израз е „ръкавици“). И така бурканът събирал прах в църковния килер цели 20 години, като оцелял дори по време на Втората световна война. В наши дни можем да се поклоним на патриотичното сърце на Шопен в криптата на „Свети кръст“ на Краковские Пшедмиешчие.



Отново на Кралския път

Озовете ли се извън Кралските градини, вие отново поемате по Кралския път, който ще ви отведе до самия край на града и кралската резиденция Wilanów със скромните 45 хектара паркова площ. Това е любимото ми място за разходки. Не само защото живеех на 5 минути пеша оттам, а и защото катедралата към комплекса беше нашето място с майка ми за неделната молитва (католичка съм по майчина линия). Живеех в дипломатическия квартал Wilanów, като малка част от него бе обитавана от ВИП-ове от червената върхушка. Те не само не пропускаха неделната служба, но и седяха на първите редици с пейки.

Кралската резиденция Wilanów очарова с елегантността си, а озовете ли се в нейните градини с лъкатушещи пътечки, ще стигнете до изключително живописната гледка (пожелавам ви времето да е слънчево с лазурно небе) към Вилановското езеро, което събира води от Канала на Собиески (на негово име е и популярната водка) и граничи в другия край с горски резерват.
Във Wilanów не се усеща навалицата от туристи, било по време на разходка насред майския пролетен цъфтеж, или през почивните дни. Ако пък посетите Варшава през зимата, не се колебайте привечер да стигнете до този немного отдалечен от центъра исторически кът, за да се насладите на коледната феерия на светлините на Кралската градина.

Разбира се, през този сезон не е за изпускане и светлинната украса в сърцето на града на Nowy Świat & Krakowskie Przedmieście (връщаме се в началото на Кралския път). С малко повече търпение ви съветвам да се полутате из съседните карета и да откриете улица Miodowa/Медена и малката черква на капуцините. В тясното й подземие ще се натъкнете на подвижна (повечето от обектите се движат – това е уникалното) възстановка на Рождество Христово и Исусовите ясли. Дано споменът ми е верен, но навремето го имаше и папа Йоан Павел II, спускащ се на ски.

Във всяка полска катедрала има подобни символични ясли, но тази е най-известната и радва посетителите повече от 70 години. Механизмът не спира да работи и по време на Втората световна война, когато яслите с Рождество Христово се превръщат в символ на надеждата.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР