Захари Карабашлиев - корави истории за крехки неща
Никога не съм изричал на глас, че съм писател. За мен това е призвание, име, което могат да ти дадат единствено другите. Има магия в тази работа. Не става да кажеш – аз съм писател, както не можеш да кажеш и - аз съм магьосник.
Лилия Илиева 07 May 2021
Как избираш имената на героите си?
Трудно. Защото да дадеш име на някого не е шега работа. Имената трябва да са едновременно естествени, но и да носят допълнително ниво смисъл, да участват в цяла мрежа от значения, по-дяволите, не може да бъдат ей така, случайни. Дълго ги търся, сменям, преправям… почти никога не съм доволен, измъчват ме. В „Опашката“ беше наистина трудно. Разбрал съм, че понякога, когато една история ми се изплъзва, причината може да се крие в имената на героите. Но когато ги откриеш, нещата се нареждат, става ти леко, чувстваш се по-правилно.
Какво правиш, когато ти липсва вдъхновение?
Питай ме какво правя, когато хем не ми липсва вдъхновение, хем не ми липсва и да пиша.
Какво правиш тогава?
Прекарвам време със семейството. Забавляваме се. Говорим с часове. Пия вино с приятели. Чета. Напоследък отново взех да посягам и към китарата. Не бях го правил от 20-те си години.
Каква е твоята рецепта за успешна книга?
Да е увлекателна, да развлича, да размисля, да се чете бързо (но да държи дълго), да ме вдъхновява, да ме кара да мисля, да тъгувам и да се смея.
Какво направи с първия си хонорар, спечелен от писане?
Откупих от сестрата на баща ми нейната половина от имота на починалите ми прародители в Добруджа. Така имотът стана отново цял и принадлежи отново на Захари Карабашлиев – така се наричаше дядо ми, на него съм кръстен.
В „Опашката“ пише: „Никога не се пристига. Само се тръгва“. Какво означава? Къде ти се иска да можеш да пристигнеш, а още не си?
Не знам какво означава, буквално не знам, това го казва някой друг. Никъде другаде не ми се иска да съм сега. Пристигнал съм.
Героят ти в книгата смята, че всяко дълго приятелство е токсично. Така ли мислиш и ти?
Героят ми го казва, да. Той така го чувства това. Аз имам няколко дълги приятелства, които не са токсични, но за да не са, съм полагал грижи за тях. Приятелствата трябва да се поддържат, да се развиват, да се грижим за тях и за здравето им. В приятелството между двама души се образува един общ, трети невидим индивид, който е самото Приятелство. Ако двамата приятели не го поддържат здрав, този индивид образува токсини, линее, разболява се, умира… Вероятно това е имал предвид героят ми.
Великолепен! Благодаря за това интервю!