Има ли смисъл от тези така наречени „уроци“?

Смятам, че понякога човек до края на живота си не може да намери отговор на въпроса: защо? А и този въпрос само ти пречи. Всичко, което ти се случва, трябва да се случи. Защо? Защото така трябва. А защо така трябва? Има ли значение? Не можеш да го промениш. Не си единствен. На много хора им се случват толкова ужасни неща. Може би някъде на друго място ще разбереш защо.

Ядосваш ли се на съдбата?

Не, няма смисъл от гнева. Може би съм изпитвала гняв, когато загубих майка си. Бях на 22 и изведнъж останах абсолютно сама. Тогава изпитах гняв и казах, че няма Господ, не вярвах, че ако има, той ще ми отнеме единствения човек, който съм имала през целия си живот. Дори носех едно кръстче и го скъсах, и го хвърлих. После съжалих. Сега не изпитвам гняв. И да се гневя, нищо не мога да променя. Трябва по някакъв начин да приема това, което ми се случва, и да продължа напред, защото имам дете, което трябва да отгледам. То има само мен, няма друг. Ние сме сами. Разбира се, слава Богу, имам приятели, които ми помагат, без тях нямаше да се справя.

Какви са вечерите ви със София? На една снимка във Фейсбук видях каква невероятна трапеза беше направила, отрупана с питки, тутманици и други вкуснотии. Направо се комплексирах.

Недей. Повече от половината от тези неща въобще не бяха правени от мен, реших да се похваля обаче. В коментарите отдолу хората, които ме познават, много ми се подиграваха.

Поне едно нещо не беше ли твое?

Едно беше. (Смях.) Не съм кулинар. Вкъщи Иван беше кулинарят. Той готвеше безумно вкусно. Пазаруваше, готвеше, аз нямах абсолютно никакъв ангажимент. На него му харесваше, защо да му отнемам това удоволствие. И сега имам проблем с детето, защото то е свикнало на разнообразна и вкусна храна. Като направя мусака сега, разчитам, че ще я ядем пет дни, а на София й омръзва още на втория. Иначе смятам, че е много важно в един дом да мирише на вкусна храна, но на мен не ми се получава всеки път. Въобще даже. София много иска да се изявява в кухнята и нямам търпение да порасне, за да й предоставя този шанс.

Предизвикателство ли беше за теб телевизионният формат „Игри на волята“, ти беше водеща през първия му сезон през 2019 г.? С моя колежка бяхме на терен и видяхме колко е изтощителен ритъмът, с който снимахте тогава.

„Игри на волята“ беше зверска машина, огромно натоварване. Всеки божи ден от сутрин до вечер, на 40 градуса. Нито пиеш вода, нито ядеш. Особено като започнахме да снимаме по два епизода на ден, а в един период – и по три, водех и коментарни студиа. Изобщо не знаех къде се намирам и какво се случва с мен – прибирам се в 5 ч. в хотела, в 6, 30 отново трябва да съм на крак.

Като войник.

В работата си съм войник. Много държа на точността. Така съм възпитана от майка ми и мисля, че така трябва да бъде. Както казваше тя: значи аз мога да пътувам от Варна и в 9 сутринта да съм на репетиции, а ти живееш на „Раковски“ срещу театъра и закъс-няваш! Истинските предизвикателства за мен сега, като изключим сериала, който е заснет почти изцяло, само три епизода ни остават, са в театъра. Освен представлението за живота ми скоро имам премиера в Сатиричния театър – по много готина пиеса, която се казва „Всички освен мен“, режисьор е Лилия Абаджиева. Отново си партнираме с Любо Нейков, който в  „Откраднат живот“ играе моя баща. Стана страхотно представление. Трябваше да имаме премиера миналата година, но пандемията ни спря и сега го възстановяваме. Различно е от всичко, което съм правила. Много трудно физически, защото непрекъснато си в движение – музика, танци, песни, скачаш, тичаш, текст имаш… В края на март пък ще изкарам премиера с Ненчо Илчев, ще направим „Догодина по същото време“, което аз много обичам. Ивайло Христов ще е режисьор. Аз започнах в театъра с представление на Ивайло – „Ножица-трепач“, което още се играе, между другото, макар че аз напуснах отдавна Военния театър. И Ненчо играеше там. Много ги обичам и двамата с Ивайло и това, че ще работим заедно, ме връща назад в едни много, много хубави години. Работата винаги помага, а седенето вкъщи на дивана и гледането в една точка месеци наред убива.