Питаш ме дали имам време за себе си. Нямам. Сам юнак на коня съм. Работя, пазарувам, чистя, готвя, водя детето на училище, взимам го, пиша домашни, всичко. Знам, че е много хубаво човек да има възможност да се погрижи за себе си, обаче битът ни притиска… Колко хора в България могат да си позволят „време за себе си“! Като ми се случи всичко това с Иван и започнаха пак да се пишат някакви безобразни неща от типа: тя лежи вкъщи на лекарства, за нея се грижат лекари. Неее, не´ам време за това. Иначе много ми се искаше… Знаеш ли какво ми се искаше – да съм три дни без дете, да се напия като казак, да падам, да ставам, да лазя, каквото и да е, но да си остана със себе си и да правя каквото искам – да пуша, да пия, да ям, да спя, все едно. Но да съм сама. Обаче нямах време за това. Нито се оплаквам, нито искам някой да ме съжалява. Това е моят път“ – казва ми Александра Сърчаджиева. Кратък монолог в отговор на мой въпрос. Запомних го.

Алекс порасна пред очите на цяла България. Приемаме, че я познаваме, защото познаваме родителите й, чували сме за гаджетата й, знаем кой е мъжът с главно М в живота й, гледали сме я още като тийнейджърка и водеща на предаването „Мело ТВ Мания“, а после – във филмите („Шивачки“ на Людмил Тодоров е може би филмовата й роля, вдигнала най-голям шум) и театралните постановки (много са, но тук ще споменем „Ножица-трепач“ и великолепната „Чайка“ на Крикор Азарян, където Алекс направи една прекрасна смъртно ранена Нина Заречная). Забавлявахме се заедно с нея на макс, докато водеше заедно с Ники Кънчев, някои от най-емблематичните сезони на българския „Биг Брадър“. Станахме свидетели на най-драматичните й житейски моменти. Алекс никога не се скри зад маската на популярността и никога не си позволи да заложи на някаква фалшива самоличност. „Най-трудно обаче е да си честен пред себе си“ –  каза ми тя по време на интервюто.

Съвсем скоро ще опита точно това – да разкрие сърцето си. Пред всички, но най-вече – пред себе си. Ще го направи там, където актьорите го правят най-добре – на сцената.

Срещаме се на живо, не в скайп, зуум или друга интернет платформа. Алекс Сърчаджиева ми изглежда мобилизирана и сякаш… въоръжена. С висок боен дух. Работи върху три нови представления и й остава да заснеме три епизода от „Откраднат живот“. Грижи се за 10-годишната си дъщеря София.  Приема всичко, което й се случи, философски – като уроци, от които трябва да извлече своето. Не е сърдита на съдбата си. „Това е моят живот и не бих променила нищо в него“ – казва ми тя.
Алекс Сърчаджиева в сегашно време – пред EVA.

Алекс, участваш в 11-ия сезон на „Откраднат живот“.  Снимаше ли ти се? Като че ли напоследък си ангажирана повече в театъра.

Отдавна с Евтим (Милошев – продуцент на сериала, б.р.) се опитваме да се срещнем, но все не се получаваше. Предишния път, когато ми се обадиха, бях поела да водя „Игри на волята“. Явно сега дойде моментът. Попаднах в невероятен екип от истински професионалисти, при това много добре сработен, защото тези хора работят заедно вече пет години. Въпреки това ме приеха страхотно, веднага се почувствах като една от тях. Героинята ми е коремен хирург и дъщеря на заместник-министъра на здравеопазването. Едно момиче, доста объркано относно себе си и качествата си, което непрекъснато се пита дали става или не за тази професия, или е там, защото баща й е министър. Изключително неуверена и поради това – доста дразнеща на моменти. В същото време се оказва, че има изключителни качества, но тъй като повечето колеги я смятат за „парашутистка“, т.е. за връзкарка, на нея й се налага непрекъснато да се доказва. Честно момиче. Положителен герой. И променя някои хора около себе си.

Ти самата обаче никога не си внушавала каквато и да било неувереност, точно обратното – създаваш усещането, че си напълно уверена в себе си, в изборите, които правиш, и в начините, по които ги защитаваш.

Аз се колебая много, докато взема решение. Ако например ми предлагат някаква работа, аз започвам да се чудя – ще се справя ли, няма ли, за мен ли е, не е ли. Трябва ми време, за да осмисля и приема. Преди Иван бе този, който страшно много ми помагаше в това отношение, защото винаги ме тласкаше напред: Давай бе, това е точно за теб! Заради това винаги съм казвала, че съм това, което съм, заради него. Сега, когато съм сама, ми е малко по-трудно, но пък като се хвана с нещо, вече нямам колебания. Колебанията ми са преди това. След това жребият е хвърлен. И аз се хвърлям.

Следващият ти театрален проект е изключително интересен и много личен – това е представлението, разказващо твоя живот. Доколкото знам, текстът е на Яна Борисова.

Да. Това е моят живот такъв, какъвто е, и такъв, какъвто хората не го познават. Защото моят живот не е такъв, какъвто се пише по сайтовете и жълтите вестници. Хрумна ми много случайно. Три месеца след смъртта на Иван ми се обади мой приятел, тогава беше много влюбен в едно момиче, което сега вече му е жена. Тя работеше в голяма фирма и искаше някоя популярна личност да се срещне със служителите от фирмата и да им разкаже някакви мотивационни неща. Казах му: ти добре ли си?! Не знаеш ли какво ми се случи! Според теб какво мотивиращо мога да разкажа на този етап от живота си. Той каза: моля те, много съм влюбен в нея!

Ами да, да не изляза аз после виновна, че нещо не е потръгнало. И отидох с идеята, че това нещо ще продължи 10–15 минути пред 10–15 души. Обаче се оказа, че в залата има поне 50 души и отгоре. Ужасно се притесних. Момичето на моя приятел ми каза, че залата не можела да побере всички желаещи. Какво сега да им говоря на тези хора! Почервенях като домат и им казах съвсем честно, че нямам представа изобщо откъде да започна и че не съм очаквала подобна аудитория. Реших, че е добре да започна с това защо реших да стана актриса. И започнах да им говоря. В един момент установих, че тези хора се смеят много повече, отколкото публиката на комедийните ми представления. После пък започнаха да плачат и да се вълнуват много повече, отколкото на драматичните ми представления. Така говорих 1,45 ч. Излязох много развълнувана от това събитие. Казах си, че трябва да направя нещо такова, но не исках аз да пиша текста, нямаше да е хигиенично. Съвсем случайно през юни миналата година срещнах в едно кафене във Варна Шошо (Димитър Коцев-Шошо, режисьор на филмите „Лора от сутрин до вечер“ и „Маймуна“) и Яна Борисова, с която до този момент не се познавах лично. Разказах им за идеята си и само след десетина дни Яна ми се обади и каза, че много отдавна иска да напише нещо толкова човешко и вълнуващо. През септември седнахме у тях, тя ме попита има ли нещо, което не искам да кажа. Отговорих й, че нямам какво да крия, и седнах да й разказвам. И така пиесата вече е готова.

Моноспектакъл ли е?

Не точно. Действието се развива в телевизионно студио, където се снима най-рейтинговото шоу с най-добрата водеща и аз, Александра, съм поканена на интервю. Наясно съм, че тази водеща – Радена Вълканова е в ролята – задава и неудобни въпроси, но разчитам на това, че имаме предварителна уговорка такива да не ми се задават. Обаче предаването е на живо, тя на практика може да ме попита каквото си иска. Яна написа много вълнуващ текст. Когато започнах да го чета, тутакси ми заседна буца на гърлото. Не мога да кажа, че не се притеснявам, напротив. Ужасно се притеснявам, защото ще изляза и ще направя дисекция на душата си пред хората. Но много искам да го направя, защото е честно, интимно и вълнуващо.

Освен това, преминавайки през някои емоционално много силни моменти от моя живот, съм убедена, че ще помогна на себе си, но се надявам да помогна и на някого от публиката. Много вярвам, че ще развълнувам хората. В България такъв тип представление не е правено. Да излезе някой и да каже: това съм аз, това е моят живот и въпреки всичко, каквото и да ми се е случвало, винаги съм намирала сили да продължа. Идеята е през май да направим първото представление във Варна, тъй като там се срещнахме и оттам започна всичко. После ще направим турне из страната и през юни – официалната премиера в София.

Притесняваш ли се как дъщеря ти София ще гледа тези толкова лични за теб и за вашето семейство неща?

Да, защото ще чуе неща, които още не съм й казвала. Аз говоря за всичко – за майка ми, за баща ми, за Иван. Нямам от какво да се притеснявам и тя все някога ще ги научи тези неща, но просто не знам дали сега е моментът, все пак е само на 10 години.

Настъпва ли при нея пубертетът със страшна сила?

Вчера ми се разсърди, че съм й подредила стаята и съм й объркала цялата подредба. А аз просто изчистих.

Да, това обикновено обърква всичко.

Написа ми есемес. „Мамо, домашното ми е изключително важно и понеже ти си ми объркала цялата стая, аз загубих много време да го търся. Много ти благодаря! Аплодисменти за мама!“ Не очаквах, че толкова рано ще се започне с това: Не влизай, това е моята стая! Но пък си е права. Тя по принцип е много подредена, в никакъв случай не се е метнала на мен.