наталия симеонова

Познавам Наталия отдавна - първият ми спомен за нея е една огромна естествено къдрава златиста коса. Отвори плахо вратата на редакцията на сп. "Ритъм", където работех тогава, и сумрачната стая светна.

Годината беше 1988, а тя отскоро беше водеща на младежкото телевизионно предаване "Формула 5". Беше дошла да кани екипа ни за гости в шоуто. Мислех, че ще е важна и надута, защото работи в телевизията, но тя беше мила и много притеснена да не би да й откажем.

Вторият ми ярък спомен е от следващото лято. Мъж и жена, хванати за ръка, с дълги златисти къдрави коси. "Господи, каква красива двойка! Значи е възможно!", си казах тогава. Когато приближих, разпознах Наталия и Стенли.

А сега - двете първи гадни реплики, които чух по неин адрес - "не я приеха във ВИТИЗ и затова я набутаха в телевизията" и "Стенли я свали, за да го покани във Формула 5". Тогава все още я познавах бегло, но си спомням, че страшно се ядосах - бях си видяла нещо чисто и светло и някой искаше да ми го изцапа.

Нейната "лодка" обаче е била разклащана от далеч по-цинични коментари. И то не от журналисти, а от хора, които тя е смятала за близки.

Наталия е от Плевен. Идва в София през 88-ма, твърдо решена да стане театрална актриса въпреки притесненията на майка й
В НАТФИЗ я късат на последния кръг.

"Спомням си, че се прибрах на тавана, на който живеех и се скъсах от рев. На другия ден ме извикаха, за да ми обяснят, че не съм скъсана, а отложена за догодина. Енчо Халачев много ме харесал, но щял да има клас следващата година, да съм се явяла със същите материали.

Хич не се зарадвах, казах си - гледай сега, цялото ми същество е фокусирано върху това да ме приемат, а те много хладнокръвно ме отложили. Имах чувството, че аз влагам много любов, пък някой ми предлага брак по сметка."
Преди изпитите във ВИТИЗ, тя е спечелила конкурс за водещи в телевизията и е променила професионалните си мечти.

Следващата година кандидатства журналистика и я приемат.
По това време започва любовният й роман с певеца Стенли - бурен, драматичен и за съжаление, прекалено публичен.
"Когато си отстрани, когато нямаш романтична история в собствения си живот, е много по-лесно да заемеш позиция на скептицизъм, отколкото да откриеш зрънце любов. Така чуждата любов се преглъща по-лесно".

Любовният ти живот само със Стенли и Денис ли се изчерпва?

Имала съм и други по-краткотрайни романтични увлечения, някои са били драматични някои, не. Но истинският ми "любовен живот" се разделя на тези два дълги във времето периода - Стенли и Денис.

Как Стенли избра "пътя към храма"?

(Използвам тази метафора, не само защото Наталия е автор на текста. Всъщност, всички текстове без един от албума "Сълзите на Скитника" и съвсем всички от албума "Пътя към храма" са нейни. Тези, които не стават, тя късаше на малки парченца и хвърляше в тоалетната. Но това е друга история. В случая по-интересното е, че видях с очите си как Стенли се промени.

Не че стана друг, по-точно - престана да се плаши от своята по-добра половина. Връзката му с Наталия обаче започна, когато той се чувстваше силен чрез "по-тъмната си страна."
"Ти си луда да тръгнеш с него, той ще ти лепне СПИН и ще те зареже" - бил първият коментар, който Наталия чула по повод на връзката си със Стенли.)

Такова беше реномето му, когато станахме гаджета, и за едно 18- годишно момиче беше тежко изпитание. Той ме ухажваше много дълго. По това време аз бях обсебена от подготовката за изпитите по журналистика и не ми беше до любовни емоции. Тогава той каза, че в деня на последния ми изпит, в еди-колко си часа сутринта ще застане на аерогарата във Варна и ще ме чака докато дойда, за да отидем на море заедно.

Казах си: "Какво пък, защо да не направя този експеримент?" Взех самолета за Варна с абсолютното убеждение, че след като той е ловец, ще се забавлявам няколко дни и ще си тръгна. И така, връзката ни продължи три години и половина, през които всички негови познати изумяваха какво се случва с него.

На финала пък той каза: "Какво направи с мен, промени ми възгледите на 180 градуса и ме остави да се мъча". След нашата връзка той беше станал в известна степен моногамен. Преди мен най-дългата му връзка е била 7 дни и то защото са имали карта за море. По онова време той беше култова личност - певецът на "Тангра" и цели ята приятелки на песента кръжаха около тях.

Кога усети, че от вашата връзка няма да излезе "любов завинаги"?

Съзнателно не съм преценявала дали става или не става за брачен партньор, но истината е, че ако се бяхме оженили, това щеше да е един несполучлив брак. Аз бях твърде дейна, твърде активна. Непрекъснато работех и печелех, той се опитваше да работи и печели, деляхме си наем, ток, пари за храна - като съквартиранти.

Много държах на това, защото в нито един момент от връзката не се чувствах сигурна и стабилна. Може би беше някакъв начин да пазя свободата си, защото Стенли беше много ревнив. Плашеше ме начинът, по който нахлуваше в личната ми територия. Нищо не беше в състояние да го убеди, че колегите и приятелите ми нямат сексуални намерения към мен. Дори нямаше значение какво мисля аз за тях.

Когато усетих, че започвам да вярвам в неговата гледна точка и да подозирам похот у всеки мъж, си дадох сметка, че с мен става опасна деформация. Чашата ми преля, когато той започна да обръща своята подозрителност срещу мен. Спомням си как срещнахме двама негови приятели - по ирония на съдбата Денис и Амебата. Те отиваха на някакъв купон и на майтап му казаха, че ловният сезон е започнал, а Стенли отвърна: "Е, блазе ви, волни птички".

Аз се втрещих и му казах: "Щом се чувстваш така, да ти отворя клетката. Лети." При цялото му тиранично поведение, той изкарваше мен злодея. Гонил е от вкъщи мои колеги и приятели, преравяше ми тефтера с телефоните, пресрещаше ме пред Факултета по журналистика и ако не ме намери, търчеше към телевизията. Не дай си боже да не ме намери, държеше сметка къде и с кого съм била.

Той правеше всичко това, защото в неговия тефтер жените бяха описани така: "Биляна - очила", "Траяна - дълги крака". Неговият собствен опит го караше да подозира, че целият свят е устроен така.

Три-четири месеца преди да се разделя окончателно със Стенли, бях получила признание от наша обща приятелка - певица, как една нощ я изнудил да правят секс. Много ме заболя, но едновременно с това бях страшно щастлива, че най-накрая имам конкретна причина да го напусна. Може да ти е много болно, но може и да се окаже най-щастливото събитие в живота ти.

Бях убедена, че ще отрича, но той призна с абсолютна лекота: "Ама какво, ти ме ревнуваш от този боклук ли?" Отговорих му, че не става въпрос за ревност, а за двойнствения му морал - изискваше от мен нещо, което му беше трудно да ми даде. И то, когато бях повярвала, че се е променил. После той си "посипа главата с пепел", събрахме се пак, но вече знаех, че няма да е за дълго.

След този случай научих, че когато направиш най-доброто за себе си, става най-доброто за всички останали. Ето, Стенли се намести. Не е стигал до самоубийство, както писаха разни жълти вестници. Той изживя съвсем стандартната "криза на промяната". Беше стигнал до предела на един тип деструктивно поведение и осъзна, че не може да продължи по този начин ни напред, ни назад. Сега има прекрасен брак. И за мен, и за него тази история е минало и в нея вече няма никаква драма.

Тогава ти ми каза: "Не е лесно просто да махнеш с ръка на тригодишна връзка, свикваш този човек да ти бъде приятел въпреки обидите." И ти го напусна наистина едва когато срещна Денис.

Някои твърдят, че е хубаво да останеш сам след тежка връзка, за да намериш себе си. Но аз съм убедена, че е много по-лесно да скъсаш окончателно, когато се влюбиш в някой друг. Денис се оказа всичко онова, което Стенли не е. Върнах си лентата и разбрах, че целият ми живот до този момент е бил опит.

Не беше нужно да оставам сама, за да си изясня какво искам, коя съм аз и с кого бих могла да бъда. Вече десет години изумявам как може в брака да има едновременно толкова силно обвързване, такива тежки окови в съчетание с толкова много свобода. Защото нещата не опират до изискванията на другия, а до това ти сам да си преценяваш кое е почтено, кое е ОК за живота ти и кое не.

(Спомням си Наталия, вече влюбена в Денис, а той - с огромен букет рози за нея. И двамата излъчваха и любов, и светлина, но въпреки това отровните коментари не ги подминаха: "Наталия заряза Стенли заради парите на Денис".)

Ти чувала ли си тази реплика?

Тези злословия в онзи звезден миг на отношенията ни бяха ужасно тежки. В такъв момент си способен да изолираш хората, които приказват тези неща, от кръга на живите изобщо. Когато тръгнах с Денис, много хора правеха облози колко ще издържим, на кой месец точно ще забременея, за да го оженя за себе си.

Никой не знае обаче, че точно в този момент Денис беше фалирал. Негов съдружник-руснак беше обрал не само всички пари на фирмата, но и пари, които Денис беше взел на заем за една голяма инвестиция. Нарочно никому не съм го казвала, защото тогава щеше да звучи като оправдание. За мен беше достатъчен фактът, че Денис го знае.

За Денис ще поговорим още. Искам да ми кажеш как възприе слуховете, че си имала нещо общо с Хачо Бояджиев? Всъщност мненията бяха противоречиви - някои смятаха, че пишеш дипломна работа на тема "Феноменът Хачо Бояджиев", за да се върнеш на работа в телевизията.

Много се изумявам, че въобще има клюка за интимни отношения между мен и Хачо Бояджиев. Много го обичам, но както се обича баща. Той наистина ни отгледа като деца. Когато му чухме гласа в студиото на конкурса, всички 500 души-клетници замръзнахме. Той стоеше в някаква апаратна на втория етаж в студиото в Орландовци и контактуваше с нас само като глас, пълен с ирония, сарказъм и черен хумор.

Ние си представяхме някакво чудовище и от там нататък всичко, което се появи пред нас, нямаше начин да не е приятна изненада. Всеки божи ден по 10 часа сме били с него в телевизията. Той ни учеше на телевизия, така че сами да се научим - пускаше ни блок американски реклами, след това блок с български, без коментар (годината беше 1988), учеше ни какво е добра, какво лоша визия.

Подкрепяше свежите ни идеи във войната, която водехме с опитните редакторки Даниела Жукова и Валерия Велева. Тяхната позиция винаги беше: "Аз съм 17 години в телевизията, ти ли ще ми кажеш". Подбираше събеседниците ни така, че да научим нещо от хората, с които разговаряме. Първият ни гост беше Кеворк Кеворкян. Той ни предаде урока как да подхождаш към събеседника си с цвете и боксьорска ръкавица.

Беше едновременно работа и училище. По телевизия и по екипност. Затова в "Море от любов" го представих като "чаровния диктатор" - двете половини на неговата същност. И мисля, че който е работил с него и не го обича, не го познава достатъчно добре. Неговата неизменна голяма любов, спътницата в живота, е Телевизията.

Да минем към любимата тема - кога си даде сметка, че Денис е мъжът за теб?

Когато го срещнах, не съм си казвала - това е човекът, за когото ще се омъжа. Стъпка по стъпка проумях, че и да се оженим, това нищо не би променило. И понеже аз му предложих, а ние и двамата сме зодия водолей, и двамата имаме ужас от брака, той ме попита: "Защо да променяме нещо, което върви перфектно?". Аз исках детето ни да има двама законни родители. Оженихме се на 14 февруари 1999 г., Виктория се роди на 11 август, точно в деня на слънчевото затъмнение.

През същото лято на 99-та се реализира и една голяма мечта за група "Ахат". След като подгряваха на "Дийп Пърпъл" в София, Денис извади визи за Щатите на цялата група и сбъдна мечтата на "Ахат" да запишат албум в Америка, в студиото на "Дийп Пърпъл" в Орландо, даже с тонрежисьора на "Пърпъл" Дарен Шнайдер.

Албумът се казва "Made in USA" и е колекционерска рядкост, не е издаван за продажби. Аз бях бременна и въпреки че с мен бяха майка ми, баща ми и котката, той пътуваше всеки ден от Тампа до Орландо, за да бъде близо до мен. Две мечти се сбъднаха в едно лято.

Ти би трябвало да си познавала Денис много преди зимата на 93-та? Никога преди ли не е имало някакви искрици между вас?

Знаехме се още от 1988. Но аз мислех за него това, което и той е мислел за мен - "някакво надуто нещо, с което не може да се разговаря". Сега знам със сигурност, че ако не бях срещнала Денис, все още нямаше да съм омъжена. Той хем е артист, рокаджия, готин, ведър характер с много разтоварващо чувство за хумор, синеок, с дълга коса.

И в същото време мъж, който ти дава усещане за стабилност и сигурност. Както ти казах, точно в началото на връзката ни той беше ограбен и изправен пред ужаса да връща пари, които тепърва трябва да мисли откъде да спечели. Вместо да седне да се отчайва, намери начин да отидем на едно пътуване в Щатите, организирано от Жоро Кузмов. Там се запозна с хората, с които работи и до днес.

Така, успоредно с нашата връзка, започна възраждането на бизнеса му. Напусна София Мюзик Ентърпрайсиз, регистрира Денис и Кастело и започна да търгува с Щатите. В този период - 1994 г., спряхме предаването "Рококо" и аз се втурнах да му помагам. Занимавах се с рекламата на продуктите. Приех го като пауза, през която му помагам, макар че си беше работа. Винаги съм знаела, че пак ще се занимавам с телевизия.

Иначе щях да се гръмна. През 98-ма вече се опитвахме да си правим бебе и нещо не се получаваше. Получих предложението за работа в Нова Телевизия, точно когато си казах: "Брей, дали нямаме някакъв проблем?" Така трескаво се гмурнах в работа, че изобщо забравих да се изследвам и точно когато бях сигурна, че ми е дошъл моментът за кариера, а не за деца, забременях.

Защо роди Виктория в Америка?

Защото имах тази възможност и ми се искаше Виктория да има равен старт с целия свят. Да си българин все още не ти дава 100% възможности да живееш и да работиш, където искаш.

Имали ли сте планове да живеете там?

Не, имаме къща в Тампа, защото Денис много често пътува и е по-удобно и по-изгодно да имаме апартамент, отколкото да живее на хотел. Не сме мислили да живеем там, защото и двамата сме се реализирали тук.

Основното, което правиш в "Море от любов", е да накараш хората да се чуят един друг. Вие с Денис винаги ли се "чувате", той плаши ли се от репликата "Трябва да поговорим"?

Нещата, които говоря в "Море от любов", съм ги научила от личния си опит. Много добре знам как започва да буксува връзката, когато спреш да говориш. Но един разговор никога не трябва да започва с репликата "Трябва да поговорим". Дори се настройвам предварително, че ето сега, тази вечер ще имаме много дълъг и хубав разговор. И пускам първите две-три реплики по темата.

Веднага си проличава доколко той е настроен да попива това, което искаш да му кажеш. Например през зимата бях много подтисната от един разговор с майка ми за това как си гледам детето. Дълго страдах вътре в себе си и то защото вярвах в забележката й. Виктория е моят живот, а аз, погълната от животите на десетки други хора, си позволявам тя да тича след мен, да плаче, а аз да й казвам троснато "Не се дръж истерично", "Остави ме сега".

И това на ангелчето, което не може без мен, всички други могат, само тя не може. Отделно се беше натрупало напрежение в работата и буцата в гърлото набъбваше. Това, което повечето от нас правят, е да се приберат вкъщи и да избълват вулкан в лицето на партньора си. Много е важно да не забравяш, че този човек ти е приятел за цял живот.

Ако си го изкараш на него, буцата в гърлото ти ще стане още по-голяма. А Денис е толкова "ведър агент". Ще се разсмее, ще каже - ау, ама това е толкова смешно, вие ме убивате. Поговорихме и аз се успокоих, видях нещата по друг начин и това беше половината от решението на проблема.

Затова ли в "Море от любов" толкова настървено разпитваш героите не само за чувствата им, но и за това, което близките им мислят за връзката?

Може би, когато усетя силно влияние отвън, най-много воювам. Имахме един случай от Свищов. Потърси ни мъжът. Беше разделен с жена си поради изострени отношения между майка му и майка й. Ражда им се детенце със заешка уста и към майка му имало упреци в черни магии и ужасни тъпотии. Изумих се как общественото мнение може тотално да провали една връзка.

Той си свали халката, даде ми я и каза, че ще си я сложи обратно само ако жена му дойде в студиото на "Море от любов". Висях часове под къщата, защото тя не ми отваряше под натиска на родителите си. Най-накрая успях да ги убедя да вляза без камера. От разговора с нея разбрах, че тя обича мъжа си, но проблемът е извън това семейство.

Опитах се да внуша и на двамата, че ако отидат да живеят в друг град, отделно от всичките си познати и роднини, всичко ще бъде наред. Безнадеждно беше, тази история я бях отписала, но тя дойде и изведнъж се получи. Дори не зная как точно я убедих, но си спомням, че тогава рейтингът ни скочи драстично. И разбрах, че хората обичат да воюваш за историята им.

Виждала съм те и леко подтисната през тези години. Какво си таяла в себе си тогава?

Беше ми малко по-трудно, когато се прибрахме от Тампа. Бях майка - орлица. Ама не давах никой друг да сипе вода в шишето на бебето ми. Всичко трябваше да мине през моите ръце. Тогава в мен започнаха да се прокрадват низки страсти и съскаха като змийчета. Денис излиза, ходи на работа, действа.

Започнах да се чувствам в страничната линия. Може би депресията от раждането е свързана именно с това, че подаряваш с огромна готовност живота си на някого за известно време и в същото време имаш чувството, че един период от живота ти минава безвъзвратно. Но нито веднъж през този период не съм казала на Денис: "Знаеш ли колко ми е кофти да си седя вкъщи".

Това е прекалено сапунено, за да бъде част от моя живот. Същото се отнася и за всички онези глезотии, че ти е тежко да пренесеш две торби сама или да къпеш сама бебето вечер. Денис работи с Щатите и затова винаги беше зает точно около вечерното къпане, хранене и приспиване.

Но си давах сметка, че има мъже, които си седят по 24 часа в къщи, и жените им се чувстват адски незабелязани, а Денис умее да компенсира отсъствието си по всякакъв начин.

Какъв баща е Денис?

Много нежен. Бях много любопитна, защото какъвто и мъж да е, не можеш да предвидиш какъв баща ще бъде. Той присъства на раждането, стоеше зад лявото ми рамо. Когато Виктория се роди, му я дадоха, за да я сложи върху мен - това е някакъв тест, който правят доколко детето е готово за живот и доколко е силна връзката с майката.

Тя засука веднага и беше голяма радост. Две денонощия Денис спа на дивана в болничната стая. Отиде два пъти до апартамента за по един душ и на излизане казваше: "Моля те, не заспивай, аз ей сега се връщам". Слагаше я с дупенцето в ръката си и я гледаше като божество.

Хипнотизираше я с поглед, галеше я няколко милиметра над главичката и това дете просто се вцепеняваше. Това са вълшебни мигове, които само хората вътре в двойката могат да почувстват. До ден днешен вкъщи за Вики той е празникът, аз съм делникът. И така трябва да бъде.

Не възразява ли Денис поне малко, че толкова често пътуваш и не си вкъщи?

Когато започнах работа, един наш приятел каза: "Леле, Денис, колко пътува Наталия! Аз ако съм на твое място, бързо ще й направя още едно бебе". Това е позицията на много мъже, слава Богу, не и на моя. Давам си сметка, че мъже като Денис са рядкост. Много хора смятат, че го идеализирам или крия нещо.

Дори той да не е всичко онова, което аз си мисля, че е, много се радвам, че ме е накарал да го виждам по такъв начин. Дори не го наричам "съпруг" или "мъжа ми". А на годишнината ни обявих: "10 години, откакто сме гаджета" и се почувствах горда, че така го възприемам.

Знам, че обикновено воюваш за двойките в "Море от любов", но има случаи, в които изглеждаш по-склонна да ги разколебаеш.

Никога не ги разколебавам. Склонна съм да не воювам със зъби и нокти, когато категорично не виждам взаимност. Не се вживявам в ролята на магьосница, а в ролята на човек, който се опитва да сближи позициите на двамата. Много често мъжете, герои в предаването, искат да се съберат с някое момиче, но тя отговаря: не се чувствам сигурна с него.

И най-лесната трактовка на думата "сигурна" е: "Опа, аз нямам пари, тя търси някой богат". "Не, бе, тя търси някой ориентиран в живота си". Жената има особена нужда от това човекът до нея да има някаква идея какво иска. Дори да е мечта. Тогава и тя ще направи чудеса.

Ако човекът до теб вижда по-далеч от тук и сега, от чашата с кафе и пепелника, ако гледа на себе си отговорно и оценява живота като някакъв лимит, в който е поставен, а не като низ от денонощия, тогава моментната му слабост няма да е проблем за жената.

Важното е да е отишъл на лов, може да се върне без лос, тя ще му превърже раните и ще раздели храната между него и децата, за да е силен и утре. Но няма да го направи и не бива, ако цял ден си е лежал в пещерата.

Много се изненадвам, че мъжете се обръщат за помощ към предаването ти. Очаквах, че жените ще са по-активни…
Мисля, че мъжете и жените са по равно, но знаеш ли какво ги кара мъжете?

Много често се случва мъжът да влезе в стаята и да види жена си как плаче на "Море от любов". Тогава му светва лампичката, че това е страхотно средство той да каже нещо на жена си по много въздействащ начин. Имаме една русенска история, в която мъж с много неуспешен първи брак бил категоричен, че никога няма да се ожени.

В момента живее с една жена, имат тригодишно дете, но й е дал да разбере, че няма да сключат брак за нищо на света. Една събота я заварва заляна в сълзи да гледа едно предложение за женитба пред храм-паметник "Св. Александър Невски", на което бяхме поканили Д-2.

И нещо в него прищраква. На другия ден й предложил да се оженят. Тя ни се обади много развълнувана и щастлива, за да му благодари чрез нас за огромното пречупване.

Имаш ли си любима история?

Да, така наречената "Лесидренска история". Един мъж се обясни в любов на бившата си тъща и майка й. Той е бил женен за жена, която загива при катастрофа, бременна в 8-ми месец. Той е карал колата, тя е била единствено дете на майка си. А майката е вдовица от млада, било е голяма трагедия.

Но майката и бабата (Анка и Тотка), не само че не са го осъдили за случилото се, но започват да го отглеждат като свой син. Той се обади, за да изрази своята обич и огромна благодарност към тези жени. Години по-късно той среща друга жена, влюбва се, запознава я с Анка и Тотка.

Те не само, че я приемат, но настояват за пищна церемония, бяла булчинска рокля и стават втората майка и баба на семейството. С тези хора станахме много близки. Дори ги помолихме да станат кумове на църковния брак на мъж и жена, които бяха пред развод.

Мъжът искаше да помоли жена си за прошка, така че тя да му повярва, че се е разкаял, и точно около 14 февруари успяхме да ги съберем много вълнуващо под купола на църквата "Св.Георги".

С посланието, че човек може да е щастлив въпреки многото трудности, през които минава. Мисията е възможна - стига да го поискаш наистина.