Внимание! Имаме си работа с мъже с бради, които носят дълги бежови палта. Рекламисти, разбира се. Малко странно е, че не слагат айкос на масата помежду ни – последния път, когато видях няколко рекламисти накуп, всичките притежаваха бездимни устройства.
Иван Тотев и Димитър С. Стефанов, съответно на 31 и 28, копаят в мините за реклами… откакто са си пуснали брада. Сега са в агенцията Wunderman Thompson Sofia. Наскоро издадоха сборник с разкази „Някога ще бъде вече беше“ (ИК „Мусагена“), в който са включили всеки по дузина къси разкази под редакторството на Георги Бърдаров. В някои от текстовете се разпознават знакови фигури от софийските улици като жената с гълъбите на ъгъла на Витошка и „Алабин“. Разпознават се и специфични състояния като влюбеност, носталгия по нестаналото, безсъница. Не е лесно да започнеш един разговор от състояния, затова започваме от нещо толкова очевидно като брадите.
Защо пуснахте брада?
И. Аз имам много кръгло лице.
Д. За да не си личи, че нямам брадичка. Брадата е мъж-
кият грим (категорично смятам, че хуморът е мъжкият грим, така че Иван и Димитър спокойно можеха да минат и без бради, б.а.)
А как я поддържате?
И. С много обич и препарати. Трябва да даваш и да ти я галят.
Д. Ходя да ми я подстригват заедно с косата, защото ако я подстригваш сам, има критичен момент, в който кривваш и след това нямаш брада. Полагаме горе-долу същото старание, което един средностатистически англичанин полага за своя двор или градина. Поддръжката на лицевите площи ни е важна.
И. В някакъв смисъл сме англичани.
Д. Ние сме англичани на брадата. Не очаквах, че този разговор ще отиде в тази посока.
Кой ли е очаквал? Време е да сменим посоката, наистина, и да се върнем към причината за срещата ни. Книгата. В един от разказите героят е изпратен с капсула назад във времето и попада в четата на Ботев. В друг протагонистът има шанса да се озове обратно в младостта си и да вземе решение, което да промени живота му. Но дали и тогава ще е доволен? Една от съвременните пандемии е точно тази хората да смятат, че щастието винаги е другаде – географски, времево.
В разказите ви (двамата ги пишат поотделно, само че ги събират между кориците на обща книга) има особено отношение към времето, то е заявено още със заглавието на сборника. Случва се едно пътуване назад в годините, столетията, което дава възможност някои решения да бъдат променени. Защо това ви вълнува?
Д. Защото е много интересно от гледна точка на човешкото его и желанието да бъдеш в центъра на важни събития, както е в случая с четата на Ботев. Съществува синдром на главния герой. Много хора го имат и се чувстват така, сякаш те са основният персонаж във Вселената.
Цялата настройка в момента е такава. Цялата пропаганда – включително през вашия бизнес. Посланието е: ти си номер едно, ти заслужаваш всичко, и, разбира се, любимото ми – бъди себе си.
Д. Да, хората с бради са виновни.
И. Нашето поколение е първото след комунизма и на нас ни е дадено всичко, което искаме. Колкото и някои да се оправдават, че няма възможности в България. Това са глупости. В България е толкова лесно да успееш. Конкуренцията е почти никаква. Но ние като поколение искаме още и още, незадоволени сме от живота си. Нормално е да се чудиш дали си взел правилното решение.
Д. Аз вярвам, че редицата събития в живота ми са ме направили човека, който съм в момента, и не бих искал да съм друг.
И. В голяма част от разказите героите остават там, където са били. Проблемът не е във взетото някога решение, а в начина, по който възприемат света. И аз не бих искал да се връщам назад в живота си.
Вие до кой период от историята бихте попътували?
Д. Аз постоянно ще обикалям.
И. Зависи колко пътувания имаме.
Нека е едно. С връщане.
Д. Уточнението е важно, защото можеш да отидеш на интересно място, но съвсем различно е, ако трябва да останеш там до края на живота си.
И. И до теб секат глави.
Д. Бих се върнал в праисторията на земята, да видя динозаврите. И когато си обратно в съвремието, ставаш авторитетен учен, защото знаеш повече от всеки друг, особено ако си и снимал.
И. Миналото е описано. Аз бих отишъл напред, интересно е как би изглеждал светът след 100-200 години.
Ако се окажеш на Марс. Без дървета, в капсула с едни и същи хора до живот, бррр.
И. Човеците се адаптираме толкова бързо… Пандемията е доказателство.
Не знам дали сме се адаптирали.
И. Ако попадна в капсула… нали затова имам билет за връщане.
Д. Може да се окаже, че Марс е единствената възможност, ако тук продължаваме по същия начин – само да шерваме каузи и никой нищо да не прави.
