Забелязвам, че не носите гривнички срещу уроки и безпаричие, чудно е как изобщо печелите някакви пари.
Д. Аз уроки не съм имал.
И. Баба ми ме е научила да не събирам трохи от масата с ръка, защото не е на пари. На масата ми има трохи, несъбрани от години, може би затова.
Коя книга ви е яд, че не сте написали вие?
Д. Хари Потър, по дяволите. Някаква голяма поредица, в която буквално потапяш хората в друг свят. Завиждам на автори като Толкин, Мартин, половината фантасти, които те карат да забравиш в кое време живееш и в какъв свят. А ми изскочи Хари Потър, защото Дж. К. Роулинг направи страхотни пари.
И. Мураками. (Смее се.) Винаги последната книга, която съм прочел. Във всяка книга има нещо, за което завиждаш на автора.
Д. В рекламата, ако те хване яд, че нещо не си го направил ти, а друг, значи наистина те е впечатлил.
Ако ще ставаш Мураками, трябва да бягаш маратон.
И. И да се обръсна. Ще заместя тичането сутрин с ходене на външен фитнес. Напоследък го правя – с тези затворени фитнеси.
Всъщност очаквах от вас да сте патриоти и да кажете, че ви се е искало да напишете „Под игото“.
И. Ние имаме пръст в превода на „Под игото“ на шльокавица. Стана с програма, която шльокавизира текста за нула време. Тогава бяхме в друга агенция и участвахме в кампанията.
Д. Това се прави с голям екип, в рекламните агенции няма ситуация, в която един човек измисля нещо и само той си го прави. Видя се, че „Под игото“ не е книга, с която да се гавриш. Голяма е тежестта.
Последният ми въпрос ще е за любовта, разбира се, този продукт на божествената рекламна агенция, който трябва да ни убеди, че да се живее си струва. Вашите герои често са влюбени, страдат, отиват си и се връщат, съмняват се. Не знам вие на какъв етап сте... Е, ще питам направо – подарявате ли мечета, шоколади, или минавате само със слогани. Коя е най-добрата любовна реклама?
Д: Плюшени мечета не, но подарих котка на приятелката си и сега си носим последствията вкъщи.
И: Milka. Нежността идва отвътре.
И в отговор на въпроса от заглавието – помага ли брадата на писането. Не, но и не пречи. Както казва Иван – не пускаш брада, когато отидеш в рекламата. Отиваш в рекламата, защото си определен тип човек. И в писането е така.
