През 2020 година Цвети Пиронкова се завърна към големия тенис след майчинството си. Направи го ултимативно с представянето си на открития шампионат на САЩ, където стигна до четвъртфинал и игра срещу Серена Уилямс.

Да се каже, че всички големи спортисти са и големи хора, е лесно и също толкова невярно. През годините сме виждали всякакви – суетни, неточни, настояващи моментите на искреност да бъдат махнати от интервютата им. Затова удоволствието от срещата с Цветана Пиронкова е осъзнато преживяване. Тя е точна, добронамерена и дори да е суетна заради успехите си, успява да го скрие много добре. Всъщност изобщо не изглежда човек, който си губи времето в игри на криеница.

Цвети е естествен спортист, израснала с майка – многократна медалистка по плуване, и баща – републикански шампион по кану, после и тенис треньор. Брат й Енчо и сестра й Елисавета също от малки тренират тенис, както и тримата им братовчеди по майчина линия, с които си оспорват дървените купи на турнирите, организирани от дядо им край семейната вила в Родопите.

По бащина линия тя е наследничка на големия пловдивски художник Енчо Пиронков. Не държи четка и бои до тенис ракетата си, но има отношение към изкуството на модата – от две години развива бранда за спортни облекла „Пиронетик“, а появата й с екипи със собствената й марка на кортовете в Ню Йорк и Париж предизвика медиен интерес и положителни коментари сред почитателите на тениса.

Ако от нещо обаче наистина не се интересува, това са татуировките, дори са кошмар, явяващ се в сънищата й. Много неща в живота си е научила в крачка и едно от тях е английският. Когато с баща й тръгват да пътуват по турнири в чужбина, нито тя, нито той го знаят. Баща й се оправял на англо-италиано-френско-руски, а Цвети вади учебника в самолетите. И досега не е ясно дали „Уимбълдън“ й е любим турнир заради британския акцент на публиката или заради тревната настилка, която й импонира като бързина.

През 2016 година в паузата между „Уимбълдън“ и Олимпийските игри в Рио Цвети Пиронкова сключва брак с Михаил Мирчев, който има кариера на професионален футболист. На сватбата е с бяла рокля с изчистена кройка, търсена по бутици из целия свят, включително и в Ню Йорк, и намерена в София. В разгара на сватбения купон, при разрязването на тортата, вече е с къса рокля и маратонки, готова за танците. Година по-късно се ражда синът й Александър.

С ракета и дете

В края на 2019-а имаше ли предчувствие, че ти предстои една по-различна и успешна година?

Не, защото още не бях взела решение отново да започна да играя професионално. Ежедневието ми беше свързано със сина ми, наслаждавах се на майчинството. Живеех си живота и не следях много внимателно сроковете. Имах т.нар. замразен ранкинг (правило, което позволява на тенисистите в случай на бременност или болест да не променят позицията си в световната ранглиста, б.а.).

Колко време продължава този замразен ранкинг при раждане на дете?

За майчинството е 3 години.

Доста време, май никъде няма такъв отпуск по майчинство вече.

Трябва да се има предвид, че на един професионален спортист, освен че трябва да отдаде дължимото време на детето си, след това му трябва и време да си върне добрата форма. Бяха минали две години, откакто бях родила, оставаше ми една. В един момент се стреснах, казах си – я да проверя колко време имам. Оказа се – никакво, и ако исках да се върна, трябваше да започвам с тренировките. В този момент разбрах, че аз я чакам тази възможност, че е дошъл моментът да се върна. Най-малкото да опитам. Това се случи в началото на 2020-а. Започнах да тренирам инкогнито, без да го обявявам, поне за мен това е най-правилният начин. Имах нужда от уединение, за да си върша работата. А и не знаех дали ще мога да съчетавам тренировките с всичко останало. Но когато имаш желание, се намира и начин. Провеждах подготовката без никакви проблеми, с голямата подкрепа на мъжа ми, на семейството ми. Безценна помощ.

Докато пътуваше по турнирите, кой гледаше Александър?

Баща му, с помощ от бабите, дядовците. Александър си има много братовчеди, лели, чичовци. Беше чудесно обгрижван през цялото време и това ми даваше спокойствие.

Мислила ли си да пътуваш с него по турнири?

Така си го представях. Разбира се, календарът ми ще бъде много по-обран, не както преди. Ще пътувам само на турнири, които харесвам и които географски са по-удобни. Но ситуацията в момента не е подходяща дете да пътува по турнири. На последния децата нямаха право да идват на кортовете, трябваше да стоят само в хотела.

След първата по-дълга раздяла какво ти каза Александър?

За първия ми турнир след връщането, US Open, бяхме разделени три седмици. Разбира се, през цялото време се виждахме през телефоните. Той все още не може да говори, въпреки това провеждахме някакви разговори. Когато се върнах, беше залепен за мен, два дни не ме пускаше.

Да не избягаш някъде пак.

Не само първия път, винаги е тежко, когато се отделяш от детето си. Особено както преди това бях с него всеки ден. Но това е възможност, която трябва да използвам, защото няма да е вечна.

Синът ти знае ли какво прави мама?

Знае, да. Гледал ме е, когато ме дават, заедно с баща му викат, скачат пред телевизора, изпращат ми клипове. После се хвали в детската градина, че мама е играла тенис. Той също вече играе.

Ти самата доста рано си стъпила на корта.

Това се повтаря и с него, няма как да е иначе, при положение че постоянно сме заедно. Първите си стъпки направи буквално на тенис корта, гонейки футболна топка. После хвана и ракетата, ходеше с нея, ръкомахаше. Сега има повече сила и прави цялото движение, удря топката. Не правим разигравания, разбира се, но ме гледа как играя и копира абсолютно всичко. Без да съм го обучавала.