Орлин Павлов с Елизабет в сърцето
Лилия Илиева 16 February 2021
Ако трябва да озаглавиш главата, която разказва за сегашния момент от живота ти в твоята автобиография, какво име би избрал?
Може би „Преходът“. Всички хора в момента се намираме в такъв етап. Ако някой погледне към нас от Сатурн, сигурно това, което ни се случва, ще му се стори много незначително, но за нас е повод за големи вълнения.
Каква беше за теб 2020 г.?
Нестандартна. Ха-ха-ха. Мина много бързо, защото бяхме затворени. Тъкмо ни пуснаха, лятото свърши. А какво е свободата? Една хубава пролет и едно добро лято. В България сме супер късметлии с тези четири сезона. И като нация си сменяме настроенията като сезоните, точно толкова цветни сме и на крайности. Слава Богу, със семейството ми сме здрави и добре. Всички са по-изнервени, защото няма работа. Може би е нужна дистанция във времето, за да оценим 2020-а.
И все пак едни ваши много приятни снимки с Ники Илиев на фона на Фонтана ди Треви се появиха в социалните мрежи през септември.
Това беше едно от най-хубавите неща тази година – Фестивалът на българското кино в Рим, организиран от Жана Яковлева и Борислава Чакринова и целия им екип в Българския културен институт. Пътувахме с Ники, Башар (Рахал) и Райна (Караиванова). Два дена преди фестивала падна карантината. Повече от половината от публиката беше от чужденци. Има много италианци, които се интересуват от българско кино. И на края на филмите задават много въпроси на режисьора и актьорите – каква ви беше идеята, какъв е този град, който сте снимали, искаме да отидем там. И т.н. Беше глътка въздух. Пихме вино, ядохме пица, паста, разхождахме се, наваля ни дъжд.
Какво ти предстои?
Карантина, по време на която си стоя вкъщи и се гледаме със семейството. Ходя да пея в гаража, за да не будя бебето. Много ми се играе в „Клетниците“ в Операта. За съжаление, представленията паднаха.
Представяш ли си се като дядо?
Да, защо не! С бяла брада, кожен елек и шапка като на Индиана Джоунс. И съм в Австралия.
Кой е най-приятният начин да си пилееш времето?
Май беше да се кача на колата и да тръгна нанякъде из България. С колелото на багажника отзад.