Да, преди 10 години трите – Пияна вишна, Нежна върба и Рачешко рулце, написахме в EVA „История на сватбената рокля“.

Нежна върба се чудеше какво да прави с висящия в гардероба й артефакт „в цвят екрю с корсет с най-нежните малки презрамки, фини връзчици и красива разкроена пола до петите“. Не просто След сватбата, а След развода си. Дали да ходи с нея на работа, защото много й харесва, дали да не я подари на някой театър, или да започне малък бизнес с булчински облекла под наем. Тогава се оплакваше, че роклята не й става, ципът й спирал в основата на плешките. После Нежна върба отслабна, със сигурност вече може да закопчае проклетия цип догоре, но въпреки това така и не се появи с роклята в редакцията. Сега ходи с къси поли в колежански стил, които се оказаха много удобни при шофиране, защото да ви  видим как ще шофирате с дълга до петите разкроена пола. Освен това, когато се престроява от крайно дясно в крайно ляво на светофара, Върбата се усмихва извинително на колегите си шофьори, произнасяйки заклинанието: „Виж ме, съм с руса коса и с къса пола“. И това заклинание винаги, винаги й върши работа, защото досега никой не се е опитал да се саморазправи с нея въпреки доста волунтаристките й шофьорски навици.

След сватбата си Пияна вишна се беше оказала с халка на ръката и със „сватбени“ шал и бюстие в цвят „старо злато“ в гардероба, които обаче все още й стават. Дори все повече й стават, защото на сватбата си е била бременна в почти седмия месец. Продължава да смята, че „най-хубавото и единственото смислено нещо, което бракът прави, е, че хората се успокояват. Много важно, че напълняват! Всички тези глупости – как трябва да поддържаш свещеното напрежение между двамата, как сексът ви зависи от това, страстта, щастието. Не вярвам в това. Бъдете спокойни в брака си! Не е престъпление“. Това дори пияна жена не може да го каже по-добре, но Пияна вишна винаги е била майсторка да казва нещата и красиво, и умно, направо ти идва да си ги запишеш в бележник и да ги цитираш. А и този псевдоним е доста измамен – никога не сме виждали Вишната пияна, а не е да не сме пили с нея чаши и чаши червено вино и просеко. И онова „Вьов Клико“!

Рачешкото рулце все още съжалява, че е омаловажила сватбата си и не се е готвила съвестно за нея, че не е направила моминско парти с прилежащото му голямо оливане и непристойни подвиквания към стриптийзьорите, че не си е ушила рокля, ами е преправила абитуриентската си такава, защото „няма сега да й се впрягам на тая сватба“. Но няма как да върнем течението на реката обратно, нали, особено когато тя, реката, е все по-далеч от извора и все по-близо до устието си, уф, това прозвуча зловещо…

Сетихме се за „История на сватбената рокля“, защото от печат излезе сборникът „Моята булчинска рокля“, в който по покана на Жанина Драгостинова 44 жени разказват историите на свои и чужди рокли, дизайнерски винтидж и шити от ателието в съседния вход. Има разказ и за панталон, влязъл в ролята на рокля. Сред авторките са познати имена като Дарина Такова, Мария Касимова-Моасе, Станка Калчева, Ани Халваджиян, Нихал Йорзеган, Мира Лазарова, Севда Шишманова, Хилда Казасян, Теа Денолюбова. Андреа Пунчева описва сватбата си със своята партньорка в Ирландия, поради невъзможността еднополов брак да се сключи в България. Денят бил дъждовен – никаква изненада, все пак е Корк. Сините велурени обувки подгизнали, роклята с джобове се намачкала, но нищо от това нямало значение, когато се жениш, защото обичаш. Препоръчваме специално разказите на Жечка Георгиева и племенницата й Велина Минкова, защото са много забавни и необичайни и са нещо като „роман в романа“. Съставителката спомена, че е имало и жена, която отказала да се включи с разказ – не искала да описва историята си, защото майка й не знаела, че е разведена. Други от авторките признаха, че се притесняват за реакцията на мъжете си, когато прочетат сборника и разберат как ги е описала благоверната им.

Книгата е в цвят булчинска пудра (току-що го измислихме, вдъхновени от Кремена Димитрова), чудесно набодена с карфици, украсена с кройки и идеограми, посочващи дали една дреха се пере в пералня или на ръка, или се чисти химически, дали може да се избелва и глади, или направо да се хвърля в контейнер за стари дрехи и мечти. А това е и намек за съдбата на повечето сватбени рокли – след еднократна употреба да бъдат почистени, сгънати, прибрани и тихо да жълтеят с времето в някоя кутия.

Когато разбрахме за появата на сборника, трите – Върбата, Вишната и Рулцето, се плеснахме по челото в смисъл – защо не го направихме ние! Сега не ни остава нищо друго, освен да четем историите на нашите колежки по рокля – с малко съжаление и повече наслада.