Лион на Екзюпери и братя Люмиер

Райна Стоймирова 13 January 2021

катедралата „Сен Жан“

Винаги съм намирала градовете, през които тече река, за особено красиви. Привлекателният и гостоприемен Лион обаче е стратегически разположен на цели две: кротката и небързаща заникъде Сона и пълноводната, плавателна Рона. Може би затова да посетиш този двойно облагодетелстван град е празник за сетивата: тук в хармония съжителстват древна история, богата култура, интересна архитектура, изключителна храна и фантастични вина.

Издигнат на мястото на древния град Лугдунум през далечната 43 г. пр.н.е., Лион пази доказателства за гордия си произход – той е истински музей на открито. Античният римски амфитеатър и гало-римският музей нашепват истории, които трябва да бъдат чути.

Тук е дошъл на бял свят бащата на любимата на поколения книга „Малкият принц“ – смелият пилот Антоан дьо Сент-Екзюпери. В Лион израстват и създават първия филм братя Люмиер, които през 1895 г. изненадват света с революционно творение: кинематографа, превръщайки се в основоположници на киното. Всяка година тук се провежда и уважаваният кинофестивал „Люмиер“.

Голяма атракция е и ежегодният осмодекемврийски бляскав Фестивал на светлините, историята на който се корени в Средновековието, когато чумна епидемия покосила огромна част от населението. След като молитвите към  Дева Мария за спасение са „чути“, в нейна чест през 19. в. издигат величествената пищна бяла базилика и символ на града „Нотр Дам де Фурвиер“, гордо извисяваща се на върха на едноименния хълм, или както го наричат местните – „хълмът, който се моли“. Панорамната тераса пред нея  предоставя фантастична гледка от птичи поглед към целия град и околностите, а в ясно време в далечината може да се види дори и връх Монблан. За разлика от изкачването, което освен пеша може да стане и с въжена линия, слизането е изключително приятно по виещи се сред зелен парк стръмни алеи и стълби, водещи към сърцето на средновековния Стар град.

Стъпвайки на каменните улички в ниското, първата внушителна гледка е гордата фасада на катедралата „Сен Жан“, а наблизо са неотстъпващите й по красота „Сен Пол“ и „Сен Жорж“. Но тази старинна част на Лион е и изключително колоритна и оживена. По стените и иззад ъглите весело наднича образът на марионетката Гиньол, местен герой на кукления театър и символ на града. Тук са съсредоточени традиционните лионски бистра „бушони“, в чиято  уютна, непринудена атмосфера се предлагат ястия, характерни за местната кухня, изобилстваща от субпродукти, дреболии, кървавици, колбаси. Свинската едрозърнеста наденица „андуйет“, ястието от месо или риба и сметана „кюнел“, фланк стекът от говеждо „бавет“, наденицата от свински крачета „розет“ и задушената телешка глава са само част от ястията, които е интересно да се опитат. Различно стоят нещата в квартала, сгушен  между двете реки, където ресторантите са на значително по-високо ниво.

През 19. в., непосредствено след Френската революция, голяма част от персонала, обслужващ буржоазните фамилии, се озовава без работа. Смели готвачки се обединяват в групата „Лионски майки“ и слагат началото на новата френска кухня, смес от традиционни и изискани вкусове. Майка Бразие е една от „иконите“ на тази институция. При нея се е обучавал световно признатият виртуоз в готварското изкуство и гордост за Лион – Пол Бокюз, заслужено удостоен с титлата „Готвач на века“. Създаденият от него  институт в центъра на града подготвя професионалисти на високо ниво за кулинарния и хотелиерския бранш. Ресторантът му „Оберж дю Пон де Колонж“ (Auberge du Pont de Collonges), който притежава от 1956 г. до смъртта си, е горд носител на 3 звезди „Мишлен“. В момента в Лион има 14 действащи ресторанта, заслужили мечтаното отличие. Като добавим към това и вината, достигащи до тях от съседните региони Кот дю Рон, Божоле, Бургундия, кулинарната картина става пълна.   

През 15. в. Лион е процъфтяващ център на копринената индустрия и търговията с нея. По онова време търговците се придвижвали из кварталите, носейки тежки топове плат. За да ги предпазят от лошото време, те проправили мрежа от закрити тунели, проходи и улички, преминаващи дори през частни дворове, наречени „трабули“. Казват, че около 500 трабули съществуват до днес, но едва около 40 може да бъдат разгледани. Част от тях се намират на втория хълм, извисяващ се над града – Кроа Рус (La Croix Rousse), или шеговито наричан от местните „хълмът, който работи“ – някога зает изключително с тъкачната индустрия, а днес квартал с бохемски дух, приютил безброй малки галерии, пъстри магазини и уютни кафенета. На част от стените тук, а и на други сгради из града са изрисувани огромни фрески, които си заслужава да бъдат разгледани.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР