Изабела Роселини и обратите на живота

Актрисата с ДНК на великаните в киното

Краси Генова 08 January 2021

Модел, актриса, наследница на известни родители, днес 68-годишната красавица живее в компанията на любимите си хора, животни и спомени. Понякога се поглежда в огледалото и си казва: О, не е зле!

Актрисата с ДНК на великаните в киното, кариера на топмодел, силни мъже до нежното си сърце, две прекрасни деца и едно внуче в последните години се посвети на животните. Грижи се за 150 кокошки, 25 патици, няколко прасета и три любими овчици. За да е сигурна, че грижите са правилните, се дипломира с отличие и в присъствието на приятелката си Хилъри Клинтън в колежа Хънтър със специалност поведение на животните. Представя ги като „най-малките ми големи приятели“. Вдъхновяват я да направи няколко спектакъла и книга, провокирана от сексуалния им живот.

И докато бягството й от Холивуд е осъзнат избор, фермата, за която се грижи с помощта на двете си деца – Елетра  и Роберто, е повик на сърцето. И на безкрайната обич към внука й, двегодишния Ронин, който живее близо до баба с майка си Елетра и баща си, актьора Калеб Лейн. Елетра е изпълнителен директор на фермата, наречена „Мама Ферма“, която създава заедно с майка си и благодарение на която хората, живеещи в района на Брукхейвън, Ню Йорк, имат пресни яйца, мляко и екологично чисти зеленчуци и плодове. Във времето на пандемията от коронавирус семейната вила на Изабела се превръща в оазис за семейството и работна територия за новите й проекти, свързани с книгите и филмите за екзотичния сексуален живот на четириногите.

В началото на следващата година актрисата ще се завърне в киното с ролята на оперната певица Франческа във филма „Ариведерчи“, който ще се снима в Австралия и Гърция. Спокойна е за месеците отсъствие, защото е намерила достойни помощници за фермата – цялото си семейство. Фамилията е била винаги от голямо значение за жената, родена от греховната любов между италианския режисьор Роберто Роселини и шведската актриса Ингрид Бергман. „Светът не им прости това, но мама и татко са вдъхновение за всички нас!“

Да, светът наистина не прощава изневярата на Ингрид Бергман, която е все още законна половинка на неврохирурга Питър Линдстрьом, когато ражда сина си Ренато Роберто Роселини.  Годината е 1950-а – 35-годишната шведска красавица е звезда от световна величина, която има зад гърба си много успешни филми, сред които „Казабланка“ (1942 г.) и „Газова светлина“ (1944). В киносредите тя е известна с независимия си нрав и честите залитания по колеги. Шушука се за нейна връзка с Грегъри Пек, партньора й от трилъра на Алфред Хичкок „Омагьосаният“ (1945), както и за флирта й със Спенсър Трейси и фотографа Робърт Капа, но тя приема светските клюки с мълчание. „Така говорят само хората, които не могат да простят на една жена, че може да бъде независима, да следва сърцето и желанията си, да не се подчинява на системата и мъжете!“, ще коментира години по-късно дъщеря й Изабела Роселини. Именно тази упоритост, непреклонност и сила на майка й е причината на бял свят да се появят тя, близначката й Изота и малкият й брат Робертино.

През 1949-а Ингрид пише писмо до италианския режисьор Роберто Роселини, с което му засвидетелства възторга от новаторския му талант и желанието да работят заедно. Желанието й се сбъдва, а на снимачната площадка на култовия за киното филм „Стромболи“ двамата се влюбват лудо. Изпепеляващата страст и нежеланието на Ингрид да потулят романса си е причината личната им история да премине очертанията на държавите и да стигне до Сената на САЩ. От трибуната му сенаторът Едуин Джонсън произнася реч, заклеймяваща я като „слуга на дявола“. Заради незаконната си любов Ингрид и Роберто преминават през ада. Започва процес, който цели да отнеме американското поданство на Ингрид, което тя е получила преди години. Обвинението – неморално поведение! Писателят хуморист Арт Бухвалд, който има колонка в американския всекидневник „Вашингтон Поуст“, свидетелства, че в редакцията са се получили поне 10 чувала с писма от читатели във връзка с аферата на Ингрид: „Изчервявах се многократно, когато четях тези писма на читатели, при това все християни. „Кучка!“, „Сатана“, „Пачавра“, „Мръсници, които трябва да горят в Ада!“, бяха само част от многобройните страховити коментари на тяхната любовна история“.  Ингрид обаче запазва самообладание и успява да създаде спокойна атмосфера, в която заедно с трите деца от първия брак на съпруга й растат и трите, родени от брака й с Роселини, продължил до 1957-а. В малкото й свободни от снимки и пътувания за кинофестивали и филмови премиери месеци тя се посвещава на голямото си семейство.

Още тогава, в ранна детска възраст, Изабела се очертава като истински закрилник на животните. Семейни кадри пазят спомени от обиколките в красивата италианска провинция и на всеки от тях малката Изабела е в компанията на коза, куче или котка. „Още тогава знаех, че животът ми ще бъде белязан от тази връзка. Природата е в сърцето ми, както и всичко, свързано с нея. Животните са много откровени, там няма фалш, няма лъжа, няма измама. Може би тогава не съм го подозирала, не съм го усещала така ясно, както днес, но помня, че използвах всеки възможен случай, за да си общувам с животните!“, спомня си в интервю за списание Vanity Fair актрисата. Много спокойно и балансирано дете, което не може да бъде уплашено, дори от здравословните проблеми, които съпътстват съзряването й. Оперирана е от апендисит на петгодишна възраст, а шест години по-късно е диагностицирана със сколиоза – изкривяване на гръбначния стълб. Прекарва две години със специална шина, която държи гръбнака й изправен и нито за миг не си позволява капризи или оплакване. Като много смело дете и тийнейджърка я помни по-голямата й близначка Изота, която днес е професор по италианска литература в Рим. „Изабела беше по-красивата от нас, но като че ли съдбата искаше на всяка цена да си уреди сметките с нея и й поднасяше неприятни изненади, свързани със здравето й, през няколко години. Изабела не се уплаши или отчая от нищо, тя просто правеше своите малки стъпки по големия път. Беше много близка със сина на приятеля на баща ми, също филмов режисьор, Виторио де Сика – Кристиан, с когото обожаваха да танцуват заедно на филмови тържества и премиери. Тя обичаше да танцува в неговите обятия, там се чувстваше в безопасност и мисля, че Кристиан беше първата й голяма любов!“, коментира в интервю за документалния филм „Изабела“ голямата й сестра Изота Ингрид Роселини.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР