Интересът към нея е огромен и самата Мадона я кани да се снима в скандалната й книга „Секс“, която се появява през 1992-ра. „Хората в „Ланком“ се страхуваха много за продажбите си по това време, защото участието в тази книга според тях ме правеше лесбийка. Хорското мнение е ужасно нещо, то е способно да промени живота, съдбата ти. Знам го, защото видях през какво преминаха мама и татко заради любовта си, а и в моя живот много често се случваше също. Заклеймяваха ме заради участието ми в тази книга, както и заради връзката ми с Дейвид Линч!“  

И в тази любовна история Изабела има водеща роля. Запознават се на снимачната площадка на филма му „Синьо кадифе“ през 1986-а. За ролята на сексапилната певица Дороти Валънс режисьорът предвижда да покани Хелън Мирън, но Изабела успява да го убеди, че тя е най-подходяща за ролята. Същото упорство и целеустременост използва и за да го съблазни. Печели сърцето на Линч за шест години, както и голямата награда за женска роля на фестивала „Независим дух“.

Животът с Дейвид Линч не е лесен, защото ексцентричният режисьор живее в кинолента. Буквално. Мисли, диша и говори само за кино и филмови проекти, което от време на време дотяга на Изабела и тя се спасява в атрактивни като възнаграждение ангажименти като модел. През 1990 година животът й поднася и сладка, и горчива чаша едновременно. Новият филм на Линч „Диво сърце“ печели голямата награда на филмовия фестивал в Кан – „Златна палма“, но Изабела получава удар зад гърба от козметичната компания, която приема като свое семейство – „Ланком“. Заради възрастта й шефовете на гиганта предпочитат да подпишат договор с френската актриса Жулиет Бинош и отрязват „квитанциите“ на Роселини.

По ирония на съдбата само година по-късно американският режисьор Робърт Земекис я кани за ролята на Лайл фон Руман – ексцентрична жена, която намира тайния еликсир на вечната младост, във филма „Смъртта й отива“. Въпреки конкуренцията на титулярките Голди Хоун и Мерил Стрийп истинското бижу в черната комедия е Изабела Роселини – с порцеланова кожа, божествена фигура и неизмерна красота. „Когато човек е млад, около него винаги има напрежение, стрес. Работиш за кариера, за пари, за добър живот. Колкото повече остаряваш обаче, толкова по-точно се намества и фокусът ти. Никой не говори за това колко е прекрасно да остаряваш. Всички странят от тази тема заради бръчките, старческите петна, но моето мнение по въпроса е, че старостта е интересна – със или без бръчки!“, категорична е в интервю за списание Vanity Fair Изабела.

90-те години на миналия век са динамичен период в кариерата и в личния й живот. На снимачната площадка на биографичния филм за живота на композитора Лудвиг ван Бетовен – „Безсмъртна любима“, среща новата си голяма любов – актьора Гари Олдман. Въпреки че в настоящия момент Олдман е мъжът, за когото отбягва да говори, седемгодишната им любовна история е наситена с радост. Интересни филмови роли, пълноценен семеен живот, без да са официално семейство, в което присъстват детето на Изабела – Елетра, и синът на Олдман от предишна връзка. Заедно вземат решението Изабела да осинови дете, което кръщава Роберто и което Гари отглежда като свое. До момента, в който не се събуждат демоните му от миналото – алкохолизмът и наркотиците, заради които влиза отново в клиника. Сърцето на Изабела е разбито за втори път (след изневярата на Дейвид Линч с неговата асистентка), след като Гари й съобщава, при това по телефона, че е срещнал красива манекенка в клиниката и се е влюбил лудо. Тя става майка на двете му момчета и негова съпруга, а Изабела отново избира ролята, която й отива толкова много и в която е постигнала перфекционизъм – ролята на силната жена, самотна, но силна.

Оттук нататък започва най-продължителната й и балансирана връзка – тази с времето. Основава своя собствена козметична компания „Манифесто“, снима се в любимия сериал на дъщеря си Елетра – „Приятели“, написва първата си книга „Зелено порно“ за сексуалния живот на животните, която се превръща в тотален световен хит и й дава здрава основа да доразвива тази сюжетна линия. Прави го с помощта на цял екип и на бял свят се появяват няколко документални продукции, театрален спектакъл и нова книга. Пише книга и за майка си Ингрид Бергман, за която снима и документален филм. Помирява се с козметичните компании и Холивуд, които дискретно я избягват. Причината – Изабела е една от малкото актриси, които не прибягват до услугите на пластичен хирург. Тя дори се гордее с това, без да го превръща в кауза ала Жана д’Арк. Съзнателното й оттегляне от светския живот и отдаването й само на любимите й проекти, свързани с животните, както и създаването на екологична ферма, й осигуряват милиони почитатели по целия свят и покани да представя театралното си шоу. Приема да се снима във филма Joy, в който участва новата надежда на Холивуд – актрисата Дженифър Лоурънс, само заради настоятелното обаждане на един от най-добрите приятели на нейния Марти – Робърт де Ниро, с когото Изабела също е близка.

„През последните няколко години киното се промени. Новите платформи дадоха поле за изява на млади, оригинални творци и отвориха отново вратите за актриси като мен. Мисля си, че това ще се оформи като тенденция. Много от по-възрастните актриси, да, не е срамна дума, ще се върнат на работа отново. Има нов тип публика, която е по-зряла и иска да погледа за 45 минути нещо, което прилича на кино, преди сън. И точно тя задава нови посоки в индустрията – създаването на мини сериали, които разказват филмови истории, но за по-кратко време. В никакъв случай не съдя, само наблюдавам новите процеси в киното и телевизията и се адаптирам към тях. При това с лекота и спокойствие, защото съм намерила своя рай, моята ферма, където всичко се случва така, както го искам аз. И това удовлетворява не само мен, но и стотиците хора, които купуват чиста продукция от нас. Безценната помощ на дъщеря ми Елетра и сина ми Роберто дават нов живот на всичко това. Като се замисля само, че всичко започна с една книга, която баща ми Роберто ми подари по случай 14-ия ми рожден ден. Появи се с книгата на Конрад Лоренц „Пръстенът на цар Соломон“ и тогава една малка лампичка светна в мен. Поисках да разбера животните.  Още тогава исках да изучавам биология и поведението им, но бях красива и съдбата ми отвори други пътища. Ето, толкова години по-късно мечтата ми се сбъдна. Моят внук Ронин обожава четириногите ми приятели, овчиците Баба, Бобо и Бумбум, а съседските деца често ми гостуват, за да ги погалят. Да, щастлива жена съм. С времето се помирихме преди много години, но сега успях да направя това и с хората.“