Леонор Варела, алхимията на майчината обич

След 16 ноември 2018 година американската актриса от чилийски произход Леонор Варела, нашумяла с ролята на Клеопатра в едноименния телевизионен филм от 1999-а, отброява дните в календара с писма към първородния си син. Петгодишният Матео напуска този свят заради рядката генетична болест левкодистрофия.

„Липсваш ми, мое малко, прекрасно момче. Въпреки че се уча да живея с разбито на късчета сърце, никога няма да свикна с празното място, което остави у дома, в леглото, в мен самата. Година и пет месеца, откакто си горе, в небесата. Лети с широко отворени ръце, мой малък принце!“, е поредният майчин зов от профилите й във Фейсбук и Инстаграм.

Всяка седмица Леонор публикува по едно писмо до малкото момче, а в негова памет наскоро представи и книгата „Отивам в Рая и обратно: Моят път с Матео“. На корицата й е една от последните им снимки, за която позират с усмивка. От самото раждане Леонор и съпругът й, филмовият продуцент Лукас Акоскин, имат съмнение, че нещо не е наред със сина им. Левкодистрофията повлиява развитието на речта, слуха, движенията и зрението му, но не успява да свали от лицето му красивата усмивка, с която го помни и до днес голямата му латиноамериканска фамилия. Малката му сестра Луна е сред най-големите му почитатели и придружава майка си на всяко представяне на книгата. Тя е и инициатор на традицията да пътуват с рамкирана снимка на Матео, за да вдъхновяват хората, които са опечалени или уплашени за здравето на някой близък.

За да се грижи за Матео, актрисата изостави филмовите си проекти и след блестящ старт с „Клеопатра“, „Шивачът от Панама“, „Желязната маска“ и „Блейд 2“ се посвети на майчинството. Две години след смъртта на сина си намира сили да се завърне към голямата си страст – актьорството, като се включва в снимките на изцяло женски (и като сюжет, и като актьорски състав) проект с работно заглавие Together Now („Заедно сега“).

С помощта на психотерапевт и безкрайната обич на съпруга си Лукас Леонор продължава да лекува раненото си сърце. „Колкото и голяма да е болката след смъртта на сина ми, знам, че той беше истинска благословия. Неговият живот промени моя завинаги. Той е истински алхимик и с тази книга предавам онова, което научих заради него. А то е, че независимо от болката, която изпитвате в момента, се опитайте да я прегърнете и да преминете през изпитанията с грация. Ще се изненадате да разберете кои сте всъщност, когато излезете от другата страна.“