Тормозът чрез думи е проблем от векове, но кибертормозът е относително ново явление. Разликата днес е, че хейтърът няма нужда от лична среща, за да получи достъп до жертвата си. А и тя няма къде да се скрие – животът й е на показ в мрежата. Светът е интернет, а интернет е свобода. Как разбираме тази свобода? Над 50% от българите между 16 и 74 години влизат в мрежата всеки ден или няколко пъти седмично – разглеждат, информират се, коментират, критикуват, обиждат, тормозят, лъжат. Отстрани изглежда безумно – защо хора губят енергия и време в ненавист?

Анонимността дава усещане за безнаказаност и подтиква хейтърите към почти безгранична жестокост. Не правете на другите това, което не искате да ви причиняват – интересно, спомнят ли си простото житейско правило тези, които отправят заплахи и обиди? Невъзпитано е да идете на гости и да започнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него. Същото е, когато сте в нечий профил в социалните мрежи, там сте на гости.

По данни на вашингтонския изследователски център PEW: 73% от пълнолетните са ставали свидетели на нападки на хейтъри към други хора. 40% са били или са жертва на обиди в онлайн пространството.

Поканихме четири дами – млади, известни, успели, което ги превръща в идеалните обекти на хейтърите – да споделят историите си и да разкрият гледната си точка за този проблем, с който отдавна опасно сме свикнали. Всяка от тях - Прея, Андреа Банда Банда, Алис Симеонова, Мари Константин - има различен подход, различна стратегия и емоция по отношение на хейтърите в живота й. Може би след като узнаете как се чувстват те в тези моменти, как минават през тях, как ги е променило това, как се отразява на близките им или на професионалния им живот, ще се промени и представата ви за публичността, разбирането за личен периметър и правата, които другите имат в него.

Прея, поп певица:

Хейтърите със сигурност са лабилни, щом нападат. Просто играта е дали ти си по-лабилен от тях

Предполагам, че назад във времето е останал споменът ти за първите онлайн нападки или негативни коментари към теб. Наскоро ми се наложи да преровя доста назад коментарите за мен, за да открия най-лошите – беше заради една кампания, в която участвах, посветена на кибертормоза сред децата и тийнейджърите. Голяма част от тях бях забравила. Когато са несъстоятелни, те са просто смешни и не ме засягат. Негативните коментари и съобщения към мен са главно на расистка основа. Напоследък подобен тип хейт е концентриран най-вече в Tik-Tok. Въпреки че публикациите ми са изключително балансирани и неангажиращи, именно в тази социална мрежа получавам най-жестоките и обидни коментари, забележи, от деца! Да кажем, че бях подготвена за хейта. Мисля си, че ако ми се беше случило, когато бях на 15–16 години, щеше да ме засегне доста. Тогава си уязвим, все още се търсиш, неуверен си. Мисля, че тийнейджърството е точно възрастта, в която много лесно можеш да се превърнеш в хейтър – като защитна реакция или следвайки пример.  

Какво мислиш за хейтърите? Натъжавам се заради тях. Представи си какъв е този живот, в който, вместо да влагаш енергия в любимите си неща, ти ровиш в сайтове за клюки и пишеш обидни коментари. Бих искала да им помогна, но първо те сами трябва да си помогнат. Всичко идва от личната неувереност. В голяма степен хейтърите стават такива заради това, че самите са били жертви на хейт или от страх да не бъдат. Имах случай, когато едно момче, ром на моя възраст от Бургас, системно ми пишеше заплахи и обиди на расистка основа: „Черните са втора ръка в България“, „Тръгвай си от държавата“. Казваше ми, че ако стъпя в Бургас, ще ми се случи нещо. Признавам си, беше ме страх да ходя там. Имаше момент, в който мислех да взема по-сериозни мерки срещу него. Реших да се задълбоча и го попитах защо реши да пише точно на мен такива неща. Каза, че е гледал мое видео по телевизията. Т.е. вижда, че човек с неговия цвят на кожата се реализира по някакъв начин в държава, в която той си мисли, че не може, но го е яд на мен обаче.

Мислиш ли, че чрез реакцията си можеш да промениш някой хейтър? Това ми е амбиция от малка. Когато ме тормозеха на расистка основа, исках да се науча да се изразявам добре и да им кажа на много по-добър от техния език защо и как не са прави и защо трябва да спрат. В повечето случаи това бяха деца, които не са се замисляли какво правят. Случвало се е след онлайн разговор да получа извинения от такива хора. Новата ми стратегия е да обръщам другата буза. В повечето случаи, когато ми напишат: „Много си грозна!“, аз им отговарям: „Ти пък си много хубава!“. Ако едно 9-годишно дете иска да ме обиди, аз му показвам как всъщност трябва да говори с хората.

Имаше ли момент, в който ти се е искало да се свиеш в черупката си? По-голямата част от артис-
тите сме наясно, че вниманието има и негативна страна. Тези хора сякаш ни карат да играем на игра кой е по-силен психически. Хейтърите със сигурност са лабилни, щом нападат. Ако уцелят момент, в който аз самата съм уязвима, ще ми вкарат гол.

Важно ли е да имаш помощ от близките си? Майка ми ми е помогнала много да изградя характера, който ми помага сега в такива случаи. Всеки ден се прибирах и плачех, че някой ме е нарекъл по някакъв начин. Тя ми обясняваше защо го е казал, какво наистина означава тази дума и как би било най-полезно да реагирам аз. Близкият човек ще ти помогне да  различиш състоятелния от несъстоятелния коментар, ще те окуражи.

Как би реагирала на хейта, ако сега си на 17? Ако съм със 17-годишното си съзнание, ще си загубя половината ден, за да отговоря на хейтъра – разход на много време и енергия. Най-вероятно ще съм твърде агресивна и ще се опитам да говоря на неговия език. Но стигнах до извода, че колкото и състоятелно да е това, което казваш на някого, ако съдържа агресия или е поднесено по агресивен начин, той ще сложи защита и много малко информация ще стигне до него.

Какво би казала на тези, които тепърва се сблъскват с хейта? Научила съм се как от дефекта мога да направя ефект. Работя върху характера си. Научила съм се, че човек трябва да обича и да уважава себе си, и това е основата. Открих още една стратегия – да култивираш у себе си съзнанието за качествата, които притежаваш. Много неща може да не са ОК в теб, но тогава си помисли колко други са чудесни – това възстановява баланса и самоувереността.