Мария Игнатова: Любовта се случва само веднъж

Мария цитира Омар Хаям. И малко Чомски. През последните години тя дава интервюта за печатни медии с честота, известна още като никак. За EVA направи изключение

Яна Папазова 24 November 2020

Снимка: фотография Тихомир Рачев, стилист Сандра Клинчева, грим Мариана Михайлова, коса Боряна Косева

Мария Игнатова е секси дори когато е облечена в градския камуфлаж – джинси по тялото, тишърт, яке с капси, черни боти. Има неща, които пречат да изглежда обикновена – не толкова русата коса или фантастичните крака, по-скоро погледът, който не е лесен, естествено вирнатото носле, което май е влязло по желание на клиенти в каталозите на пластичните хирурзи, острото чувство за хумор. И усещането, че през нея минава ток.

В шоуто на Николаос Цитиридис тя се пошегува, че е жената с най-много продуценти в България. След трансфер, договорен между продуцентите Маги Халваджиян, Иван Христов и Андрей Арнаудов, през новия телевизионен сезон Мария започна да води хумористичния таблоид „Папараци Ново 20“ по bTV. Шоуто ще се опита да предефинира забавлението от жълти новини към по-интелигентен хумор.

Самата Мария казва, че не се вълнува от въпросите кой, с кого, кога, как: „Избягвам така наречения „светски“ живот и вероятно в стремежа си да се съхраня, съм отишла в крайност. Последните години излизам от дома си само когато се налага. Изключение правят почти ежедневните разходки в гората, тъй като къщата ми се намира в подножието на Витоша. Имам много приятели и те са изключително важна част от живота ми, но предпочитам да се виждаме „домашно“.“ Не я вълнуват и предмети – колата й е на 13 години, телефонът – поне на 5, с липсващ дисплей. Адска мъка й е, ако се наложи да обикаля магазините. Трудно ще я въвлечете в разговор за зодии, както и за „новото черно“ – храната с всичките биопретенции, безглутенови фобии и снобизма на кето хляба за 50 лева. „Това ми се струва следствие на лесното живеене и консуматорската култура и откровено казано... глезотия. Обичам да готвя, но мога да вечерям и принцеса с кашкавал.“

Сред нещата, които я вълнуват, са книгите, киното, музиката, последиците от дигитализирането на живота ни, социалните мрежи, „които аз почти не ползвам, но следя развитието им и ефекта им върху социума“, фалшивите новини, взаимоотношенията между хората, как разсъждават, поведението им, „любовта, разбира се“.

Мария Игнатова има своята история с EVA – била е два пъти на корица, снимали сме я в различни проекти като „Мъжът в мен“, където влезе в костюма и грима на Арлекин. Беше част от представянето на „клана Халваджиян“. Неотлъчно сме следили кариерата й. Сама е разказвала, че е „кадър“ на Джуди Халваджиян, който й се обажда, докато тя още гледа малкия си син Виктор (от брака й с Петко Димитров) вкъщи. Пускат я пробно за две седмици в „Господари на ефира“, като предварително се разбират, ако не стане, да няма драми и сълзи. Джуди я бил забелязал още докато тя представя по телевизията „Втори тотошанс“. Мария се вписва чудесно в екипа. След като „Господарите“ слизат от ефира, през 2019 г. тя става част от екипа на Интернет наследника им „Господари на уеба“. Точно преди Ковид кризата прави стендъп шоуто „Без грам #ИнстаСрам“. Да, Ковид кризата, новото нормално е да започнем разговора с нея.



Да започнем от форсмажора, неизбежно е. Как се справи – и се справяш – с него?

Събитията не ме завариха неподготвена и не промениха начина ми на живот. Доста по-рано направих доброволния избор на по-съзерцателно и мисловно съществуване и пренаредих приоритетите си. Разбира се, давам си сметка, че последиците от случващото се засягат всекиго. Не съм хранила илюзии, че ще станем „по-добри“ – Чомски вече ни предупреди за това. (Смее се.) Човечеството се е изправяло пред много по-тежки изпитания и по-добри не сме станали. Станахме разглезени, забравихме, че живеем по-добре от всякога, и резултатът е налице. Глобално. Тепърва ще се налага да вземаме трудни решения и да приемем, че никой не знае дали ще бъдат правилни или не. Дори големите съвременни мислители са объркани в някаква степен.

Никой никога не е щастлив, то и няма как, ако притежаваш зрялост и втори план. Така че да се радваме на оскъдните моменти, които много приличат на щастливи.
Поддържаш ли някакви теории на конспирацията? Че вирусът не съществува и е изобретен от някакви високи мисловни кръгове с цел отнемане на свободи?

Не, разбира се. Теориите на конспирацията са един от страничните ефекти. Те се хранят от несигурността, фрустрацията и тревожността във времена на криза. Много ми се иска хората да разбират, че тревожността и страхът са отделни неща – първото е сякаш перманентно състояние без обект, а второто има конкретен такъв. Най-общо хората имат нужда да си обяснят необяснимото и бумът на фалшивите новини и конспиративните теории в момента е съвсем логичен. Не без любезното съдействие на дигиталния свят, разбира се.

Как би формулирала основния проблем на съвременния свят?

Много просто – технологиите и науката еволюираха скокообразно през последните двайсетина години, но не и човечеството. Не сме готови да получаваме и да отсяваме безкрайния поток от информация. Хората избират това, в което вече вярват. Фалшивите новини се разпространяват в пъти по-бързо от истинските. Цели поколения вече излагат живота си (или по-скоро живота, който биха искали) на показ – съвсем доброволно, без да се замислят. Мигновеното удовлетворение (или instant gratification) от валящи сърчица се превръща във всекидневна необходимост – и преди да си разбрал, вече сам не можеш да отговориш на живота, който проектираш в мрежата.

Какво е лекарството срещу това?

Не знам. Опитвам се да обясня това и на моето дете, защото подрастващите са най-уязвими. Въпреки че може би са по-подготвени от нас за „прекрасния нов свят“ на Хъксли. (Смях.) Не забранявам, не наказвам и не повишавам тон на Виктор, никому всъщност. Вярно е, че нямам и поводи, но дори и да не беше така, винаги е по-добре да се обясни, вместо да се изкрещи. Най-важното, струва ми се, е да познаваш, разбираш и приемаш детето, каквото то tends to be – и подходът във възпитанието да бъде съобразен с неговата личност.

Как се поддържаш?

Опитвам се да спортувам, диети не пазя, нямам претенции към храната. Ако нямаш здравословен проблем, обсесията с храненето ми идва в повече. Дори се превърна в нов, основен вид entertainment. Но да се поддържаш в някакъв смисъл е императив. Или поне е добре да бъде.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР