Мария Игнатова: Любовта се случва само веднъж
Мария цитира Омар Хаям. И малко Чомски. През последните години тя дава интервюта за печатни медии с честота, известна още като никак. За EVA направи изключение
Яна Папазова 24 November 2020
Мария Игнатова е секси дори когато е облечена в градския камуфлаж – джинси по тялото, тишърт, яке с капси, черни боти. Има неща, които пречат да изглежда обикновена – не толкова русата коса или фантастичните крака, по-скоро погледът, който не е лесен, естествено вирнатото носле, което май е влязло по желание на клиенти в каталозите на пластичните хирурзи, острото чувство за хумор. И усещането, че през нея минава ток.
В шоуто на Николаос Цитиридис тя се пошегува, че е жената с най-много продуценти в България. След трансфер, договорен между продуцентите Маги Халваджиян, Иван Христов и Андрей Арнаудов, през новия телевизионен сезон Мария започна да води хумористичния таблоид „Папараци Ново 20“ по bTV. Шоуто ще се опита да предефинира забавлението от жълти новини към по-интелигентен хумор.
Самата Мария казва, че не се вълнува от въпросите кой, с кого, кога, как: „Избягвам така наречения „светски“ живот и вероятно в стремежа си да се съхраня, съм отишла в крайност. Последните години излизам от дома си само когато се налага. Изключение правят почти ежедневните разходки в гората, тъй като къщата ми се намира в подножието на Витоша. Имам много приятели и те са изключително важна част от живота ми, но предпочитам да се виждаме „домашно“.“ Не я вълнуват и предмети – колата й е на 13 години, телефонът – поне на 5, с липсващ дисплей. Адска мъка й е, ако се наложи да обикаля магазините. Трудно ще я въвлечете в разговор за зодии, както и за „новото черно“ – храната с всичките биопретенции, безглутенови фобии и снобизма на кето хляба за 50 лева. „Това ми се струва следствие на лесното живеене и консуматорската култура и откровено казано... глезотия. Обичам да готвя, но мога да вечерям и принцеса с кашкавал.“
Сред нещата, които я вълнуват, са книгите, киното, музиката, последиците от дигитализирането на живота ни, социалните мрежи, „които аз почти не ползвам, но следя развитието им и ефекта им върху социума“, фалшивите новини, взаимоотношенията между хората, как разсъждават, поведението им, „любовта, разбира се“. Мария Игнатова има своята история с EVA – била е два пъти на корица, снимали сме я в различни проекти като „Мъжът в мен“, където влезе в костюма и грима на Арлекин. Беше част от представянето на „клана Халваджиян“. Неотлъчно сме следили кариерата й. Сама е разказвала, че е „кадър“ на Джуди Халваджиян, който й се обажда, докато тя още гледа малкия си син Виктор (от брака й с Петко Димитров) вкъщи. Пускат я пробно за две седмици в „Господари на ефира“, като предварително се разбират, ако не стане, да няма драми и сълзи. Джуди я бил забелязал още докато тя представя по телевизията „Втори тотошанс“. Мария се вписва чудесно в екипа. След като „Господарите“ слизат от ефира, през 2019 г. тя става част от екипа на Интернет наследника им „Господари на уеба“. Точно преди Ковид кризата прави стендъп шоуто „Без грам #ИнстаСрам“. Да, Ковид кризата, новото нормално е да започнем разговора с нея.
Да започнем от форсмажора, неизбежно е. Как се справи – и се справяш – с него?
Събитията не ме завариха неподготвена и не промениха начина ми на живот. Доста по-рано направих доброволния избор на по-съзерцателно и мисловно съществуване и пренаредих приоритетите си. Разбира се, давам си сметка, че последиците от случващото се засягат всекиго. Не съм хранила илюзии, че ще станем „по-добри“ – Чомски вече ни предупреди за това. (Смее се.) Човечеството се е изправяло пред много по-тежки изпитания и по-добри не сме станали. Станахме разглезени, забравихме, че живеем по-добре от всякога, и резултатът е налице. Глобално. Тепърва ще се налага да вземаме трудни решения и да приемем, че никой не знае дали ще бъдат правилни или не. Дори големите съвременни мислители са объркани в някаква степен.
Никой никога не е щастлив, то и няма как, ако притежаваш зрялост и втори план. Така че да се радваме на оскъдните моменти, които много приличат на щастливи.
Не, разбира се. Теориите на конспирацията са един от страничните ефекти. Те се хранят от несигурността, фрустрацията и тревожността във времена на криза. Много ми се иска хората да разбират, че тревожността и страхът са отделни неща – първото е сякаш перманентно състояние без обект, а второто има конкретен такъв. Най-общо хората имат нужда да си обяснят необяснимото и бумът на фалшивите новини и конспиративните теории в момента е съвсем логичен. Не без любезното съдействие на дигиталния свят, разбира се.
Как би формулирала основния проблем на съвременния свят?
Много просто – технологиите и науката еволюираха скокообразно през последните двайсетина години, но не и човечеството. Не сме готови да получаваме и да отсяваме безкрайния поток от информация. Хората избират това, в което вече вярват. Фалшивите новини се разпространяват в пъти по-бързо от истинските. Цели поколения вече излагат живота си (или по-скоро живота, който биха искали) на показ – съвсем доброволно, без да се замислят. Мигновеното удовлетворение (или instant gratification) от валящи сърчица се превръща във всекидневна необходимост – и преди да си разбрал, вече сам не можеш да отговориш на живота, който проектираш в мрежата.
Какво е лекарството срещу това?
Не знам. Опитвам се да обясня това и на моето дете, защото подрастващите са най-уязвими. Въпреки че може би са по-подготвени от нас за „прекрасния нов свят“ на Хъксли. (Смях.) Не забранявам, не наказвам и не повишавам тон на Виктор, никому всъщност. Вярно е, че нямам и поводи, но дори и да не беше така, винаги е по-добре да се обясни, вместо да се изкрещи. Най-важното, струва ми се, е да познаваш, разбираш и приемаш детето, каквото то tends to be – и подходът във възпитанието да бъде съобразен с неговата личност.
Как се поддържаш?
Опитвам се да спортувам, диети не пазя, нямам претенции към храната. Ако нямаш здравословен проблем, обсесията с храненето ми идва в повече. Дори се превърна в нов, основен вид entertainment. Но да се поддържаш в някакъв смисъл е императив. Или поне е добре да бъде.